Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (29)

28.

Скот Колман бе залегнал в плитка дупка в пръстта. Храстите бяха достатъчно гъсти, за да го скрият от имението, но той беше отрязал няколко, за да вижда по-добре хаоса, който бе създал.

Димът се беше разнесъл достатъчно, за да види огромната дупка в стената около имението на Обрехт, но не толкова, че камерите на безпилотния самолет да дадат адекватна картина от въздуха. Покрай почернелите краища на дупката проблясваха пламъци, а земята бе осеяна от разбити бетонни тухли почти до началото на гората.

Той насочи оптичния мерник към дупката и забеляза двама мъже, поразени от взрива. Единият лежеше по очи и въпреки че нямаше видими рани, грозната позиция на тялото му подсказваше, че сигурно няма останала нито една здрава кост. Другият гореше.

— Цели? — попита Колман по микрофона.

Уикър и Макгро отговориха, че не виждат.

Ако се съдеше по това, което чуваха по радиостанцията, Рап беше жив и в движение. За Хърли и Гоулд не се знаеше.

Колман отново включи микрофона. Рап знаеше, че той постоянно предава, но все пак беше необичайно да не докладва толкова дълго време за ситуацията.

— Мич, какво е положението?

Отговорът се забави достатъчно, за да обезпокои Колман, но все пак той чу гласа на Рап:

— Гоулд, Стан и двама от охраната са мъртви. Тази честота е компрометирана. Отрежи ме.

Колман издиша тихо и изпълни нареждането. Опита се да оцени ситуацията. Хърли и Гоулд бяха мъртви. Рап обикаляше къщата и нямаше начин да засекат местоположението му. Току-що бяха взривили снаряд, достатъчно шумен, за да събуди хората в Мадагаскар. И доколкото можеше да пресметне, оставаха още осем обучени стрелци, които в момента най-вероятно се окопаваха.

От слушалката му в зловещата тишина след експлозията се чуха няколко изпиуквания — известие за получаването на закодирано обаждане на мобилния му телефон.

— Готово — каза Мария Глаузер и затвори.

Задачата й беше да осигури стратегическа подкрепа за замаскиране на минометната атака. Рап бе дал идеята да натъпчат една празна къща в близката вилна зона с експлозиви. Глаузер я беше взривила в момента, когато чу тътена от термобаричния снаряд и сега хората й звъняха на спешния телефон и подаваха панически сигнали за газова експлозия. Това не беше трайно решение на проблема, но щеше да им спечели време с местните власти.

— Движение покрай оградата — каза Макгро по радиостанцията. — Виждате ли го и двамата?

Колман бавно премести автомата си наляво и след малко видя размърдване върху незасегнатия участък от стената. Обектът беше твърде голям, за да е човек, а плавното му издигане подсказваше за наличието на механична платформа.

— Скрийте се! — изкрещя Колман, макар че хората му, замаскирани на дърветата, разполагаха с ограничена възможност за укритие.

Той се прилепи към земята и чу познатото бръмчене на включваща се картечница „Гатлинг“. След малко около него се разхвърчаха трески и западаха клони, отчупени от куршумите, които оръжието изсипваше със скорост три хиляди в минута. Когато потокът от олово премина над главата му, Колман се сви на топка, за да се предпази от сипещите се отломки.

Внезапно стрелбата секна.

Картечарят нямаше видими цели. Това бе само предупреждение. Много ясно предупреждение.

— Проверка — каза Колман по радиостанцията.

— Без поражения — докладва Макгро.

Невъзмутимият Чарли Уикър се включи веднага след него:

— Искам да обсъдим пенсионния ми пакет.

Колман нямаше време да отговори на шегата.

— Бруно, имаш ли видимост към картечаря?

— Не. Напълно скрит е. В най-добрия случай използва камери за прицелване, в най-лошия картечницата се управлява дистанционно.

— Уик?

— Все още съм обърнат към хълма. Дори не мога да видя къде е картечницата.

— Някакво движение?

— От експлозията гората под тях се запали. Изглежда, че се оттеглят и ще оставят ранения.

— Джо, чу ли? Идват към теб.

Маслик, който още пазеше входа на тунела, отговори веднага:

— Разбрах.

— Не стреляй по тях — нареди Колман. — Повтарям, не стреляй. Не искам да издаваш позицията си или да се откажат да се оттеглят. Само стой и чакай Обрехт.

— Прието.

Колман пропълзя напред през падналите клони и листа. Картечницата се виждаше добре. Местеше се плавно наляво-надясно, вероятно задвижвана от електромотори. Колман предположи, че в южния край на стената има подобно оръжие, но пораженията там бяха толкова сериозни, че то едва ли представляваше заплаха. Картечниците сигурно бяха скрити под дървената платформа зад стената и затова не се виждаха на въздушната картина.

— Кажете ми, ако видите цел, но никой да не стреля без моя изрична заповед. Не искам да привличаме пак такава канонада.

Колман отново огледа имението през оптичния мерник. Димът постепенно се разнасяше и сега той видя отворен прозорец на таванското помещение. Несъмнено там дебнеше снайперист, а още по-сигурно бе, че е добър.

— Бруно. Виждаш ли онзи прозорец?

— Да, но не забелязвам никого вътре.

Беше настъпила такава тишина, че Колман чуваше собственото си дишане и лекото шумолене на листата от ветреца. Тези шумове му бяха до болка познати — шумовете на операция, попаднала в застой.

В доброто старо време това беше моментът да извика въздушно подкрепление. Да осветят имението с лазери и да накара пилотите да пуснат нещо зловещо от стратосферата. Ех, колко му липсваше понякога морската пехота!

Най-сетне Колман взе решение и пак включи честотата на Рап.

— В северния край на стената има тежка картечница. Помниш ли Херат?

Ако хората на Обрехт подслушваха, нямаше по никакъв начин да се досетят за какво говори. Херат беше афганистански град, в който двамата с Рап близо час стояха блокирани заради снайперист, скрит на последния етаж на един хотел.

Както очакваше, не получи отговор, но се надяваше, че посланието му е било прието. Рап беше в позиция да нападне хората на Обрехт в гръб и ако успееше поне малко да отвлече вниманието им, екипът на Колман щеше да нападне. Ако не, щяха да се принудят да го изоставят. Кенеди беше дала ясни заповеди: при първия знак за поява на швейцарски полицаи да се омитат.

— Долу при мен — заповяда Колман, след като прекъсна връзката с Рап. — Каквото и да стане, трябва да действаме бързо.