Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (59)

58.

Исламабад

— Къде отиваме?

Рап не погледна мъжа, който караше, и не отговори веднага. Бил Дрейк беше официален представител на ЦРУ в Исламабад от години и се радваше повече на доверието на Кенеди, отколкото на неговото. Нямаше спор, че е достатъчно опитен в постоянната борба между различни пакистански групировки, но беше наблюдател по природа. Когато дойде време за действия, Дрейк винаги призоваваше да се съберат още данни или да се посъветват с още експерти. Парализираше се, анализирайки.

Рап хвана страничното огледало и го завъртя така, че да вижда назад.

— Карай на изток.

Колман все още се опитваше да се натъпче в тъмносивия официален костюм, който Дрейк му бе донесъл. Този на Рап беше по̀ по мярка, но не съвсем. По-късият с два пръста панталон не беше такъв проблем като очевидната подутина от пистолета под дясното му рамо. Вината не беше на Дрейк. Рап бе изчакал до последната минута, преди да се свърже с него, и дрехите бяха единственото, което колегата му бе намерил, препускайки през единствения универсален магазин по пътя за летището.

— Сега няма много движение, но колкото по-напред отиваме, толкова по-лошо ще става. Официалният прием, който президентът Хутани дава в чест на Съни Уика, е довечера и около президентския дворец всичко е блокирано.

— Нали чу какво ти казах.

— Има ли нещо, което трябва да знам?

— Не.

Рап си сложи слушалка и набра номера на Кенеди по секретния сателитен телефон.

— Пристигна ли?

— Да.

— Нямаме време, Мич. До началото на приема остава по-малко от час.

Точно както беше казал колегата му, трафикът започваше да се сгъстява. Един камион, натоварен с бали памук, ги засече и Дрейк наби рязко спирачките на беемвето. Празното място, което остана между тях и задницата на камиона, моментално се запълни с мотопеди. Причината за задръстването беше точно пред тях и трудно можеше да не я видиш — спрял напреки на улицата танк.

Зад него Рап видя масивния, приличащ на бункер дворец, озарен от разноцветни светлини. Една лимузина тъкмо наближаваше серия от барикади, охранявани от войници. След нея през определен интервал се движеха други коли — предпазна мярка срещу евентуални бомбени атаки.

— Наближаваме двореца — каза Рап по микрофона. — Но май няма да можем да се приближим много с колата.

Дрейк го погледна въпросително и той посочи наляво. Отклониха се по тясна уличка, но не след дълго се озоваха заклещени между коли с надути клаксони.

— Имаш ли вече план как да проникнеш вътре? — попита Кенеди.

Истината бе, че все още нямаше. Не разполагаше с информация за охраната на пакистанците, нито с планове на сградата или списък на гостите. Дори програмата за събитието, която имаше, бе изтеглена от един новинарски сайт. Не беше най-добрата ситуация, в която да рискува живота си.

— Все още го обмислям — отговори, като опипа пода за електрическата самобръсначка, донесена от Дрейк.

— Имат танкове — отбеляза Колман достатъчно високо, за да го чуе Кенеди. — Това не е добър знак.

Рап започна да бръсне брадата си. Колебаеше се дали да остави мустаците, какъвто обичай имаха агентите от ИСИ. Кожата му не беше достатъчно тъмна, за да мине за местен, и можеше да събуди подозрения. Затова реши да отиде гладко избръснат, както ходеха служителите на Сикрет Сървис.

— Мисля, че имам добри новини — каза Кенеди. — Познай кой е консултант по сигурността на американската делегация.

— Сега не ми е до гатанки, Айрини.

— Джак Уорч.

Машинката спря по средата на брадичката му. Уорч беше работил в Сикрет Сървис и имаше частна охранителна фирма. Беше стабилен и негов добър приятел. Нещо по-важно — дължеше живота си на Рап.

— При цялата нестабилност в Пакистан правителството е решило да извика Джак, за да провери процедурите на Сикрет Сървис — добави Кенеди.

— Не, имаме още по-голям късмет — отговори Рап. — Ако Джак е тук, той няма да прави проверки. Със сигурност е взел командването в свои ръце. Никой от Сикрет Сървис няма да посмее да му противоречи или да прави друго освен това, което той е наредил.

— Подозирам, че си прав. Говорих вече с него и изглежда, че напълно владее положението.

— Значи шансовете ни да се справим се покачиха от нула на десет процента. Каза ли му какво се случва?

— Реших, че ще предпочетеш да му кажеш лично. Ще те чака на входа за пешеходци от северната страна на двореца. Но изобщо не е доволен от случващото се.

— Той никога не е доволен.

— Също като теб.

Рап се престори, че не е чул заяждането.

— Съни уведомена ли е?

— Не. Тя не е застрашена и не можем да си позволим да изглежда неспокойна.

— Разбрах.

— Не ми каза дали Гадаи се е съгласил да говори.

— Съгласи се.

— Значи знаеш плана на Тадж?

— Освен ако не ме е излъгал.

— Има ли такава вероятност?

— Четиридесет процента.

— Къде е сега?

— Мъртъв е.

— Мъртъв ли? — Кенеди чувствително повиши тон. — Как така мъртъв? Какво стана?

— Беше част от уговорката ни.

Последва кратка пауза.

— Добре. По-късно ще говорим за това.

— Говори ли с президента Алекзандър?

— Допреди десет минути.

— И какво?

— Иска да отменим приема и да кажем на Хутани всичко, което знаем. Да го оставим той да се разправя с Тадж.

— Така файловете ще попаднат в ръцете на Хутани.

— Според президента това е приемлив компромис.

— Ако Алекзандър наистина вярва, че пакистанският му колега няма да ни продаде в мига, когато сметне, че е в негов интерес, значи е полудял. Пък и дори Хутани да беше светец, какъвто знаем, че не е, сигурни ли сме, че ще съхранява добре файловете? Какво ще стане, ако някой агент на ИСИ се добере до тях? Или ако попаднат при някоя от стотиците терористични групировки тук? Какво ще стане, ако има нов преврат?

— И аз това му казах.

— И той какво?

— Даде зелена светлина да преценим на място. Но в никакъв случай не трябва да действаме без негово изрично разрешение.

— Значи ще се оправя с Тадж. Тази вечер.

— И двамата не сме наивници, Мич. Ако нещата минат добре, греховете ни ще бъдат простени. Ако не…

Кенеди не довърши мисълта си. Очакванията й бяха, че след тази операция тя ще поеме политическия куршум, а Рап ще трябва да се скрие на другия край на планетата. Много правителства щяха да го търсят, но повечето хора, които щяха да изпратят, му бяха познати. Някои щяха да симулират дейност, за да приберат тлъстия хонорар, но никой нямаше да бъде толкова глупав, че да успее.

Рап пусна машинката на земята и изтръска космите от сакото си. Беше взел решение. Ако може да свърши работата, без да се разкрие — идеално. Но ако единствената възможност бе да пребие Тадж до смърт, докато охраната му изпразва пълнителите си в тялото му, щеше да го направи.

Каквото и да станеше, Ахмед Тадж нямаше да доживее да види зората.