Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (28)

27.

Швейцария

— Не мога да повярвам, че стана толкова лесно — каза Гоулд, все още с пистолет, насочен в главата на Рап. — Или започваш да издишаш, или цялата ти репутация е била измислена от отдела по маркетинг на ЦРУ.

Рап стоеше абсолютно неподвижно и следеше пистолета. Според психологическия профил на Том Люис Гоулд бе нарцистичен социопат. Преценката на специалиста за пореден път се оказа правилна. Французинът вече бе успял напълно да се абстрахира от миналото, неспособен да признае пред себе си, че някой го е победил. Сега усилено изграждаше легендарния образ, който мислеше, че заслужава.

Тази слабост можеше да се използва, но Рап осъзнаваше, че се намира в смъртоносна ситуация. Луд или не, Гоулд нямаше да пропусне при толкова близко разстояние за стрелба. С периферното си зрение Рап видя другия нападател, около чийто ляв крак се беше събрала червена локвичка, но загубата на кръв и болката не пречеха на войника да държи абсолютно стабилно автомата. За капак мъжът, който бе изблъскал Хърли в стаята, сигурно чакаше неподвижно отвън до самата врата.

Старецът се беше посъвзел, но това не променяше факта, че отдавна е минал срока си на годност. За разлика от Рап обаче Стан Хърли не беше станал един от най-опасните убийци на своето поколение заради физически качества или умението мигновено да анализира различни ситуации. При него основна движеща сила бе яростта и ако се съдеше по изражението му, тя ни най-малко не се беше уталожила с годините.

— Какво чакаш? — подразни го Гоулд. — Да не мислиш, че Скот ще дойде да те спаси? Хълмът е изцяло обграден от хората на Обрехт. Ако Колман не е мъртъв вече, всеки момент ще бъде.

— Мич, Стан. Ако ме чувате, бъдете готови.

Бяха отнели фалшивото слухово апаратче на Хърли и той не можа да чуе предупреждението на Колман.

— Скот винаги има с какво да те изненада — каза Рап, за да привлече вниманието на стареца.

Направи леко движение с палец към Гоулд. Хърли имаше по-добра видимост към французина. Така за Рап оставаше тежко раненият неизвестен наемник, а осемдесетгодишният мъж с наскоро сменена бедрена става трябваше да се справи с един от най-добрите наемни убийци в света.

Ефектът от термобаричния снаряд беше толкова впечатляващ, колкото го бяха рекламирали. Експлозията бе оглушителна и цялата къща се разтресе — достатъчно, за да развали мерника на Гоулд.

Рап се хвърли към наемника, като се надяваше и двамата въоръжени мъже да започнат да стрелят едновременно. Изненадата и загубата на кръв малко забавиха реакцията на войника, но не и на Гоулд. Първият му куршум се заби в бронираната жилетка на Рап малко над пъпа и го повали настрана близо до глока, който още беше на килима. Зад него се чу глухото пукане от оръжието на французина, но в момента Рап имаше други грижи. Нека Хърли да се оправя.

Автоматът откри огън и куршумите зачаткаха по пода, описвайки дъга към Рап. Статуята още пречеше да се прицели в главата на нападателя, затова Рап грабна пистолета си и стреля по другия крак на наемника. Той падна, изгуби контрол над оръжието и куршумите надупчиха тавана. Все още легнал на една страна, Рап се прицели под брадичката на наемника и с един изстрел отнесе горната част на черепа му.

Веднага се извъртя по гръб и се прицели към вратата. Както очакваше, тя бе отворена и мъжът, който беше заловил Хърли, тъкмо влизаше. Рап дръпна спусъка и улучи нападателя в устата. В коридора се разхвърчаха парченца мозък, зъби и отломки от черепа.

Едва тогава Рап насочи вниманието си към Хърли и Гоулд.

Двамата се бяха вкопчили в смъртоносна схватка. Пистолетът на Гоулд бе притиснат в корема на Хърли и изстрелваше куршум след куршум. Отзад ризата на стареца беше разкъсана и прогизнала с кръвта от множество рани. Лицето му бе притиснато към врата на Гоулд, но Рап разбра какво става едва когато старият му приятел се свлече на земята.

Гоулд притисна ръка отстрани на гърлото си, но това не помогна. Яркочервена артериална кръв бликаше между пръстите и от устата му. Той завъртя пистолета към Рап и дръпна спусъка, без да осъзнава все още факта, че оръжието е празно. Когато най-сетне си даде сметка за това, французинът скочи надясно, направи няколко несигурни крачки към вратата, блъсна се в касата и изчезна в коридора.

Рап пропълзя до Хърли, проснат на наквасения с кръв килим. Старецът го погледна и по-младият мъж изпита един от редките моменти в живота си, когато от емоция му бе трудно да говори.

— Какво стана със скрития нож в катарамата, с който се хвалиш от двайсет години?

Хърли се изсмя и изплю голямо парче от врата на Гоулд.

— Заяде. Представяш ли си? Ще му дам да разбере на оня мръсник, който ми го пробута.

Рап се вгледа в приятеля си и почувства стягане в гърдите — сигурно от куршума на Гоулд, каза си.

— Съжалявам, Стан. Това беше моя операция. Аз се провалих.

Хърли успя да стисне рамото му с окървавените си ръце. Това беше може би първият открит израз на обич през цялото им дълго познанство.

— Не. Беше идеално.

С тези думи Стан Хърли — оцелял във всякакви битки, от съветската заплаха до разразяването на ислямския екстремизъм — издъхна.

Рап се изправи и се промъкна през вратата, като държеше глока насочен напред. Миризмата на химически експлозив, смесена със стелещия се във въздуха барутен дим, създаваше атмосфера, която му бе до болка позната. Съдейки по шума отвън, хората на Обрехт се бяха прегрупирали и нападаха ожесточено отряда на Колман. Бившият тюлен трябваше да удържи.

Кървавата диря беше ясна и Рап я проследи по коридора до една стая отдясно. Гоулд седеше подпрян на стената до един прозорец. Посегна към празния пистолет до себе си, но нямаше сила да го вдигне. С другата ръка притискаше гърлото си, но цялата лява страна на тялото му бе почти обезкървена.

Рап се прицели. Представи си Ана и нероденото си дете. След малко свали пистолета и се оттегли към вратата. При всичко, което му беше причинил Гоулд, правото да отнеме живота му бе на Хърли.