Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (60)

59.

Ахмед Тадж остави двамата пакистански депутати, с които говореше, и се премести в средата на залата. Келнер му поднесе табличка с миниатюрните творения на Обаид Мари и той си взе едно. Предполагаше, че другите гости им се наслаждават, но той винаги бе приемал храната просто като средство за преживяване.

Президентът Саад Хутани се беше настанил в южния край на залата с американската външна министърка. Двамата се смееха весело на нещо. Жена му, застанала до него, носеше нескромна западняшка рокля и държеше чаша местно вино, произведено като част от поредната антиислямска икономическа програма в Пакистан.

Тази демонстрация накара Тадж да си зададе още въпроси за политика. Досега беше смятал Хутани просто за марионетка на Запада — крайно слабохарактерен човек, усилено опитващ се да се хареса на господарите си. Сега обаче очите му се отвориха. Хутани не се преструваше, че само извлича полза от американците. Той беше един от тях. Образът му като пакистанец и мюсюлманин беше фалшив.

Както можеше да се очаква, Карл Ферис стоеше на бара. Въпреки че бе дошъл съвсем наскоро, походката му беше несигурна. Също никаква изненада. Хората на Тадж бяха докладвали, че сенаторът е изпил четвърт бутилка уиски в хотелския си апартамент.

Ферис погледна към него, но Тадж заразглежда залата. Скоро щеше да бъде негова. Президентският му дворец щеше да се превърне в средище на съвременния ислям и база за разпространяване на шериата по целия свят. И това пред безпомощните погледи на американците.

Главният готвач се показа на вратата на кухнята и огледа увеличаващата се тълпа. Изглеждаше неспокоен и имаше защо. Носеше отровата, дадена му от Тадж, скрита в дрехите си. Отначало директорът на ИСИ мислеше да използва екзотичен токсин, който да насочи с още по-голяма сигурност подозренията към американците, но се отказа. Вместо това предпочете смес от обичайно срещани вещества, която щеше да причини много по-зрелищна и ужасяваща смърт на предателя Хутани. Агонията му щеше да възбуди гняв и националистически настроения сред все по-светски настроения пакистански елит.

— Ахмед! — провикна се Ферис, когато се приближи достатъчно. — Прекрасен прием.

Тадж се усмихна и се ръкува с него.

— Радвам се, че ви харесва.

— И трябва да призная, че охраната е впечатляваща. В моята страна дори не могат да попречат на хората да се катерят по оградата на Белия дом.

Сенаторът говореше достатъчно високо, за да го чуят околните, и Тадж внимателно обмисли отговора, за да прозвучи достатъчно дипломатично:

— Специалистите от вашия Сикрет Сървис имат голям принос за това, което виждате, сенаторе. За хората ми е чест да работят с тях.

Ферис се намръщи и огледа мъжете с тъмни костюми, застанали близо до стените. Повечето бяха американци. По-голямата част от пакистанските охранители бяха облечени като келнери. Джак Уорч, консултантът, причинил им толкова много главоболия, не се виждаше никъде. Може би Гадаи бе надценил старателността му.

— Поне не се налага да работите с ЦРУ. Казвам ви, при тях са провал след провал. Само човек като вас ни трябва, за да оправи нещата.

Невероятно, но този кретен викаше все по-силно и по-силно. Мъж и жена, които Тадж не познаваше, погледнаха любопитно към тях. Ферис несъмнено бе разрушителна сила, но нямаше начин да предвидиш в каква посока. Тадж се надяваше да го използва като скалпел, с който бавно да разреже сърцето на Америка. Ако съдеше по поведението му напоследък обаче, по-скоро го биваше за бухалка. Не толкова ефикасен инструмент, но много разрушителен, ако му се придаде достатъчно енергия.

— Съвременният свят е сложно и хаотично място, сенаторе. Доволен съм, че ръководя много по-скромна организация. Не бих искал да съм на мястото на директор Кенеди.

— Жалко — каза Ферис, след като отпи голяма глътка уиски. — Защото, ако зависи от мен, скоро постът ще е свободен.

Тадж сложи ръка на гърба му и го побутна към групичката около Съни Уика и президента, като сподели:

— Още нямам честта да познавам вашия държавен секретар. Бихте ли ни запознали?

— Разбира се. Защо не?

— Отивайте, сенаторе. Аз ще дойда след минутка.

Ферис се вклини в групичката и веднага узурпира разговора, а Тадж отиде при началника на охраната от пакистанска страна.

— Нареди табелките с имената така, че Ферис да седне до мен.

Подчиненият му кимна и Тадж се върна при сенатора. Трябваше да го следи изкъсо по време на престоя му в Пакистан. Невъзможно беше да настани този полуидиот в Белия дом, ако не може да присъства на най-обикновен прием, без да се изложи.