Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (23)

22.

Стан Хърли бе избрал един твърд дървен стол с права облегалка в ъгъла пред всички други по-удобни мебели в салона. Тази позиция му позволяваше да бъде защитен от изстрел през уж бронираните стъкла на прозорците и едновременно с това да седи с гръб към стената. Това обаче бяха само второстепенни предимства.

Цял живот бе избягвал компромисите, а сега трябваше да ги прави на всяка крачка. Ако бе останал прав, продължавайки да крачи из стаята, наскоро сменената му тазобедрена става щеше да го заболи. Ако се бе настанил на някое от меките кресла, имаше опасност да заспи. А ако останеше твърде дълго седнал на твърдия стол, коленете му щяха да се схванат.

Въпреки че главната работа на ЦРУ беше да събира информация, никой не знаеше на колко години точно е Стан Хърли. Раждането му на кухненската маса на родителите му не беше документирано писмено, а последният останал свидетел на това събитие, по-големият му брат, бе починал по-рано тази година. Всъщност Хърли наскоро беше навършил осемдесетте.

Дори сега не спираше да се учудва какви неща е преживял. Бе виждал каруци с коне по улиците на Боулинг Грийн, Кентъки. Бе събирал с другите деца метални отпадъци за подкрепа на американските войски в Европа. Бе станал свидетел на въздигането на Съветския съюз. Старият му приятел Нийл Армстронг бе забил американското знаме на Луната.

И познаваше Мич Рап.

Хърли бе използвал всички позволени средства (а също и някои непозволени), за да накара хлапето да се откаже. В крайна сметка успя да изгони само неколцина от добре обучените специални агенти, които съставляваха другата част от тренировъчния отряд на Рап. Подлагаше малкия пикльо на изпитания, които биха убили всеки средностатистически войник, а той само му се изсмиваше и му показваше среден пръст.

От една страна, Рап все още умееше да му лази по нервите както никой друг. От друга, беше успокоително да знае, че оставя Кенеди с човек, който винаги ще я защитава. И ще защитава родината, която им бе дала толкова много.

Хърли стана и подсъзнателно започна да изброява наум всички здравословни проблеми, които биха могли да поставят в риск операцията, ако положението стане напечено. Когато списъкът мина петнайсет, той се отказа и извади цигара „Кемъл“ от кутията, която носеше в якето си. Поднесе запалката към невинния на външен вид цилиндричен предмет и вдиша дълбоко дима. През дългата му кариера го бяха прострелвали, наръгвали с нож, душили, хвърляли от кораб на стотина километра от най-близката суша и тровили. Последното му го погоди една сладка дребничка чехкиня, която чукаше. Каква ирония, че Смъртта бе решила не да го погуби с косата си, а с тютюнев лист. Типично по женски.

Хърли отново тръгна да се разхожда из стаята, за да раздвижи кръвта в краката си. Все още нямаше новини от Рап. Вероятно с Гоулд бяха още в тунела. Щом излезеше и научеше, че мишената не е локализирана, нямаше да е доволен. Разбира се, никой не можеше да обвини Хърли, но това не беше оправдание. Една работа или се върши, или не се върши.

Какво да прави сега?

Човекът от охраната на Обрехт сигурно стоеше пред вратата. Нямаше как Хърли да излезе и да се преструва на заблуден, ако някой го хване. Можеше да успее да халоса пазача с някой от антикварните боклуци в стаята, но така сто процента би рискувал операцията.

Хърли почувства до болка познат спазъм в гърдите си. Закри устата си с кърпичка и се разкашля неконтролируемо. Точно в разгара на пристъпа му вратата се отвори и мъжът, който го беше довел, се показа. Хубавото в ситуацията беше, че раздиращата кашлица щеше да затвърди образа на Хърли като безпомощен дъртак. Лошото бе, че не се преструваше. Той наистина едва се държеше да не припадне и по кърпичката се появиха кървави петънца от това, което бе останало от белите му дробове.

— Господин Обрехт е готов да ви приеме — каза войникът, очевидно без капка загриженост за човека, задушаващ се пред очите му.

Хърли избърса устата си с ръка и тръгна с несигурна походка към вратата.

— Благодаря.

— На горния етаж — каза телохранителят, като тръгна на една крачка зад него.

Хърли се сдържа да не се усмихне и се насочи към широкото стълбище с мраморни колони. Всичко се случваше като по часовник. Когато Рап и жабарят излезеха от тунела, той щеше да държи Обрехт опакован като коледен подарък.

От една капандура на тавана влизаше светлина и позволи на Хърли да следи сянката на войника, докато се качваха. Мъжът вървеше три стъпала зад него и държеше автомата си на гърдите. По-нагоре сянката започна да избледнява, но остана достатъчно ясна, за да позволи на Хърли да види как телохранителят внезапно вдига оръжието си. Старецът се завъртя, но точно в този момент пластмасовият приклад го фрасна по главата. Ударът го замая, но инерцията му бе достатъчно голяма и двамата се изтъркаляха надолу по стълбите.

Когато се приземиха на долния етаж, на Хърли му се виеше свят, а хълбокът го болеше, сякаш са го проболи с нож. Другият мъж завърши падането в много по-добра кондиция. Защитен от бронираната жилетка и младия си организъм, той скочи на крака, преди Хърли да успее да се надигне на колене.

При следващия удар на приклада вече нямаше как да се защити.