Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (63)

Епилог

Около Боулинг Грийн, Кентъки

Противникът беше по-бърз, отколкото Рап очакваше, и умееше да използва терена в свое преимущество. Слънцето се беше показало през облаците за първи път тази седмица и от добре поддържаната трева се вдигаше пара. Мокрите от роса надгробни плочи блестяха толкова силно, че дори слънчевите очила на Рап не успяваха да предпазят очите му и сенките се сливаха. Той скочи наляво, но после размисли и се пъхна в тесния проход между две гробници.

Видя размърдване отпред и се запромъква по-бързо натам. Безшумно излезе на открито и видя жертвата, клекнала зад един нисък жив плет. Рап спринтира, заобиколи храстите от южната страна и сграбчи противника за яката.

Четиригодишният син на Майк Неш започна да се мята ожесточено във въздуха, но якето беше твърде тясно и не му позволяваше да се измъкне.

— Играта свърши, хлапе.

Чък се беше измъкнал преди десетина минути в един от редките моменти, когато и двамата му родители едновременно го изгубиха от поглед.

— Скучно ми е, Мич!

— Кофти. — Рап го остави на земята. — Хайде сега марширувай.

Тръгна след момчето и забеляза, че след няколко секунди Чък погледна назад, за да прецени отново шанса си за бягство. Явно осъзна, че няма да успее, и реши да се преструва на послушен, докато се появи друга възможност.

След малко пред тях се показа групичка хора, събрани около ковчега на Стан Хърли. Чък изтича при изнервената си майка, а Рап отиде при Айрини Кенеди, която стоеше най-отзад с дълго черно палто и шапка, хвърляща сянка върху лицето й.

Човек с миналото на Хърли би трябвало да има доста повече близки, дошли да го изпратят, но списъкът на гостите беше сложен. Въпреки професията си той бе надживял братята си, а онези от бившите му съпруги, които все още бяха живи, не искаха и да чуят за него. Две от петте му деца бяха дошли, но другите три не си говореха с него. Повечето оцелели от хората, с които бе работил, или не бяха в страната, или, разбираемо, не желаеха да демонстрират познанството си с него. Все пак навсякъде беше пълно с цветя, много от тях — изпратени от хора, дължащи живота си на Хърли.

Тук бяха Колман и екипът му, а също неколцина пенсионирани служители на ЦРУ. Имаше две красиви чужденки, които Рап не познаваше, и те изглеждаха най-натъжени от всички. Последното допълнение към тази необичайна компания бе възрастен свещеник, служил навремето с Хърли в Европа, преди да се запише в семинарията. Той сведе четенето на Библията до минимум и отдели много повече време да разказва забавни случки от миналото. Макар и средно религиозен човек, приживе Хърли ясно бе показал, че не се интересува дали ще отиде в рая.

Рап нямаше как да не се запита дали не вижда сценария за собствения си край. Една седмица престояване във фризер, след което ще бъде тихомълком заровен. Шепа присъстващи, няколко дискретни наздравици в негова памет в различни точки на земното кълбо и дружно облекчение за враговете, които са успели да му се изплъзнат.

Какво би казала Ана? Може би че животът и смъртта са въпрос на личен избор, а не съдба. Или че е успял да се развие.

Но в какво? Рап се беше примирил, че няма да има втора Ана, и мислеше, че това е добре. Тя бе любовта на живота му, но така го поставяше в ужасно положение. Докато беше жива, Рап се тревожеше не толкова за безопасността й, колкото за начина, по който тя го възприемаше.

Ковчегът започна да се спуска на хидравличния механизъм точно когато Рап застана до Кенеди.

— Ще ми липсва — сподели тя.

Познанството с Хърли беше дълга и сложна връзка и за двамата. Тя го познаваше от дете, но същото, в известно отношение, можеше да се каже и за Рап. От първите години на познанството им, когато всеки от двамата се опитваше да пребие до смърт другия, до вкочанения старец, настанен на стола до пържолите във фризера, в отношенията им нямаше нищо нормално. Но поне беше интересно.

— Съжалявам, Айрини. Това беше моя операция. Мой провал.

На лицето й се изписа необичайно топла усмивка.

— Той би казал, че операцията е негова, а ти само си се влачил подире му.

— Да. Вероятно.

— Бях в постоянна връзка с лекарите, Мич. Стан нямаше да живее дълго, а смъртта, която те му предричаха… — Кенеди замълча за момент. — Вече си мисля, че така стана по-добре за него.

Рап кимна мълчаливо. Винаги се беше плашил, когато мислеше за този сценарий. Хърли никога не би се самоубил — инстинктът за оцеляване бе втъкан във всяка нишка на съществото му. А това означаваше, че щеше да се наложи Рап да се промъкне в болницата някоя нощ между две смени. Как ли щеше да се почувства, когато допира заглушителя до слепоочието на Хърли, докато старият негодник му се подиграва?

— На сигурно място ли са файловете на Рикман? — попита Рап, след като ковчегът потъна и опечалените почнаха да се разотиват.

Чък първи се изстреля и този път Неш беше този, който хукна да го гони, докато близките му си подаваха една обща кърпичка, за да бършат сълзите си. Хората на Колман се оттеглиха, оставяйки командира си стоически втренчен в дупката.

— Хутани започна вътрешно разследване. Имаме информатор в правителството, който ни каза, че файловете се пазят на служебния компютър на Тадж. Маркъс познава алгоритъма на кодиране и каза, че на пакистанците ще им трябват минимум трийсет години, за да го дешифрират. Дотогава информацията ще има само историческа стойност.

Постояха мълчаливо, докато останаха единствени на гроба. Гробарите, натоварени със задачата да заровят Хърли, чакаха дискретно под близките дървета.

— Сенатор Ферис е бил стъпкан по време на паниката от отравянето на Тадж — продължи Кенеди. — Шест спукани ребра, счупена китка и прободна рана в бедрото. Снощи го прехвърлиха в Бетесда и обвинява теб за случилото се. Твърди, че си го намушкал с нож за месо. Вярно ли е?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Сто процента. Намушках го с вилица.

— Обвинява те, че си се опитал да го убиеш.

— Аз не се опитвам да убивам, Айрини. Аз или убивам, или не убивам.

— Това горе-долу казах на президента Алекзандър. Освен това Хутани ти е изключително благодарен за намесата. Според него записите от залата са се повредили някак. Но двама от хората му ще подпишат писмени показания, че Ферис е бил пиян, а ти никога не си се доближавал до него.

— Значи проблемът е решен.

— Размина се на косъм, Мич. Дори за теб.

— Трябваше да дадем урок на този боклук. Мисля, че успяхме.

— За щастие и на двамата, Алекзандър тайно споделя мнението ни. Обаче каза, че ако още веднъж си позволиш такова нещо, лично ще дойде в Лангли да ти срита задника.

— Кажи му да заповяда — засмя се Рап и тръгна към колата.