Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (12)

11.

Главната квартира на ИСИ, Исламабад

Ахмед Тадж седеше зад масивното си бюро и зяпаше стената. Слушалките на ушите му бяха свързани с лаптоп и в пращенето се чуваше гласът на Ахтар Дурани:

— Имаш много да ми разказваш.

— Още не — отговори Джоузеф Рикман.

— Обеща ми. Уредих всичко. Сега си в безопасност в страната ми. Дори ти осигурих нова самоличност. Трябва да спазиш своята част от сделката. Искам имената на американските шпиони.

— Когато Вазир се върне от Цюрих, ще видим как е положението и после ще реша кога и как ще започна да споделям тази информация.

— Сделката не беше такава! — изкрещя Дурани и на записа се чу ръмженето на ротвайлера на Рикман.

— Сделката се промени. Ти го направи, когато реши да се месиш в покушението на Луи Гоулд срещу Рап. Сега трябва да изчакаме да видим какво ще стане.

— Мога да накарам хората си да те убият — изсъска Дурани. — Или по-лошо, да изчакам да се възстановиш и пак да им заповядам да те пребият. Как ще ти хареса това, глупав американецо? Мислиш се за много умен… ама не си. Тук аз държа всички козове. Аз решавам дали ще живееш, или ще умреш.

Рикман се изсмя. В гласа му се чу гъргорене — несъмнено от раните, които сам си беше причинил.

— Мислиш, че ме държиш за врата, а, генерале?

— Мога да те убия още сега.

— Да, можеш. Но до месец и ти ще си мъртъв.

— Какво приказваш?

— Толкова си наивен, генерале. Мислиш ли, че съм толкова глупав, за да се оставя в ръцете ти, без да се застраховам допълнително.

— Блъфираш.

— Не е в мой стил. Аз не блъфирам, аз планирам. Взел съм известни предпазни мерки. Наех адвокатска кантора и оставих много точни указания какво да правят, ако престана да им се обаждам през определени интервали от време. В такъв случай ще започнат да изпращат по имейла файлове на директор Кенеди и други избрани хора.

— Какви файлове? — предпазливо попита Дурани.

— Много детайлна информация, която, между доста други неща, те разобличава като участник в цялата тази каша.

— Какво си въобразяваш? Това е лудост… Ами ако адвокатите прочетат информацията?

— Закодирана е. И не се притеснявай, това са проверени хора. Няма от какво да се тревожиш, ако спазваш договорката ни.

— Ти си този, който не спазва договорката. Сенатор Ферис иска тази информация, за да я използва срещу Рап и Кенеди.

— Да изчакаме да видим как ще се развият нещата в Цюрих.

— Ти си глупак.

— Така ли мислиш? — контрира Рикман с развеселен тон. — Аз пък мисля, че постъпвам доста прагматично.

— Говоря за поверяването на толкова важна информация на хора, на които не мога да имам доверие. Това е глупава постъпка.

— Всъщност е доста умна, макар и вероятно не чак толкова, като имаме предвид твоите навици.

— Какво намекваш?

— Очевидно е, че имаш навик да убиваш хората, с които работиш.

— Това е преувеличено.

— Не бих казал. Затова решението да се презастраховам просто е продиктувано от здравия разум. Не е особено находчиво.

Тадж протегна ръка към лаптопа и спря записа. Имаше стотици часове аудиозаписи от подслушвателни устройства в имението на Дурани и той не бе позволил на никого — дори на асистента си Кабир Гадаи — да ги чуе. В шпионския занаят контролът върху информацията е всичко.

На всички записи имаше интересна информация, но точно този кратък разговор беше най-важният. Още първия път, когато го чу, Тадж осъзна, че заплахата на Рикман е напълно реална, и веднага започна да търси адвокатски кантори, с които е работил. Сега имаше потвърждение, че разследването му си е струвало усилията. Същата сутрин бе получил доказателство, че Рикман е казал на Дурани истината за своята „застраховка“.

Шпионската мрежа на ИСИ бе засякла разговор за имейл, който Рикман е изпратил до ФСБ, разобличаващ един високопоставен агент, разквартируван в Истанбул. Това бе потвърдено на практика от последвалия опит за отвличане на агента, осуетен от Мич Рап, при което бяха загинали двама руснаци. Още по-важно беше, че имейлът бе изпратен след смъртта на Рикман.

Тадж се усмихна леко. Нямаше как да не признае гениалността на американеца. Дори от гроба щеше да пали пожар след пожар, да тормози Кенеди и хората й. Планът му започваше с летящ старт. Сега, дори тази курва да се просне в краката на директора на ФСБ, и без това напрегнатите отношения между Америка и Русия щяха да продължат да се влошават. Нямаше съмнение, че Кремъл вече замисля отмъщение.

Тадж се изкушаваше просто да остави плана на Рикман да се развива и да наблюдава отстрани как ЦРУ се разпада. Изкушаваше се, но нямаше как.

Планът на Рикман за отмъщение срещу бившите му работодатели беше като самоделно взривно устройство — мощно, но неуправляемо. Ако Тадж разполагаше с информацията (и особено ако Кенеди не знае за това), можеше да я превърне от експлозив в скалпел. С нейна помощ щеше да бъде в състояние не само да разкрие всеки предател в службите на собствената си държава, а и да овладее цялата шпионска мрежа на американците. Със заплахи за разобличаване можеше да вербува повечето ключови агенти на ЦРУ, а другите — да следи или убие. Важни шпиони, които американците мислят за лоялни, щяха да работят за ИСИ. Щяха да му осигуряват постоянен поток от информация за разузнавателните усилия на американците, а на тях да изпращат смесица от истини и дезинформация. Така щеше не само да ослепи най-могъщата шпионска организация в света, а и да я зароби.

Кабир Гадаи лично ръководеше екипа, издирващ адвокатската кантора, за която говореше Рикман, но задачата се оказа трудна. Агентът на ЦРУ криеше дирите си невероятно ефикасно. Освен това бе оставил безброй фалшиви следи, всяка от които трябваше внимателно да се изследва. Все пак след смъртта на Рикман лабиринтът бе престанал да се разраства. Картината започваше да се изяснява.

На вратата се почука. Тадж свали слушалките и затвори лаптопа.

— Влез.

Гадаи влезе и затвори вратата след себе си. Повечето хора не знаеха, че двамата са втори братовчеди, а и по външността им изобщо не личеше. Гадаи беше хубав мъж, елегантен и напет. Беше истински отдаден на тримата си талантливи синове и показваше необходимата привързаност към дъщеря си. Жена му бе красива и чаровна, но по-важно — с готовност си затваряше очите за извънбрачните му връзки в замяна на привилегиите, които той й осигуряваше. Тадж се беше научил да търпи развратния живот на Гадаи заради компетентността и лоялността му.

Разбира се, като всеки друг човек, и той си имаше слабости. Ако недостатъчната му набожност беше проблем, още по-голяма бе егоцентричната му нужда да демонстрира на всички около себе си успехите си. Тадж го отдаваше на младежката енергичност, но докато Гадаи не улегнеше, трябваше да го наблюдава внимателно.

— Имаш ли нещо ново за адвоката на Рикман?

Бяха проследили източника на информацията за Седящия бизон до района на Рим, но там имаше стотици адвокатски кантори.

Гадаи остави на бюрото папка и Тадж я отвори. Веднага разпозна името на една италианска кантора.

— Вече сме ги проучвали, нали? Помогнаха на Рикман да създаде анонимен финансов тръст с пари, които отклоняваше от финансирането на ЦРУ за Афганистан. За децата си, ако помня добре.

— Точно така. След като разкрихме, че използва кантората за личните си дела, той я смени.

Тадж неохотно изпита ново възхищение от агента на ЦРУ. Това бе поредният пример за сложните замисли на Рикман. Не беше замаскирал достатъчно добре личните си дела, като очакваше, че онзи, който узнае за адвокатската кантора, ще предположи, че не е замесена и в плана му срещу Управлението.

— Значи вече знаеш кой е? Разкрил си самоличността на адвоката? — попита Тадж, като се опитваше да говори спокойно въпреки вълнението.

— Боя се, че не е толкова лесно, Ахмед. Кантората е много голяма и Рикман не е използвал същия адвокат, както за тръстовете.

— Кой е главният партньор? Можем ли да го разпитаме?

— Много известна и влиятелна личност в Италия. Освен това дълбоко се съмнявам, че знае нещо. Колкото и да са важни тези файлове за нас, за кантората са нещо съвсем незначително. Просто няколко електронни документа, които трябва да се изпратят, ако са изпълнени определени условия. Много е вероятно адвокатът, занимаващ се с тях, да не знае, че клиентът му е мъртъв. И е почти сигурно, че няма никаква представа за съдържанието на документите.

Този път Рикман бе демонстрирал находчивостта си, използвайки едно от оръжията на Тадж. Бе направил всичко да изглежда толкова незабележително, че да не привлича вниманието. Вбесяващо. Тадж съзнаваше, че е на косъм да успее да сграбчи деликатното гърло на Айрини Кенеди.

— Искаш да ми кажеш, че трябва да проверим стотици отделни адвокати, дали обет за поверителност, с надеждата да открием нещо за клиент, когото никога не са срещали лично? Това е недопустимо, Кабир.

По-младият мъж се усмихна. В очите му блесна познатата на Тадж арогантна искрица. Гадаи знаеше нещо и го пазеше за накрая, за ефект.

— Не ме карай да чакам, Кабир. Много добре познавам театралните ти изпълнения, но търпението ми се изчерпва.

— Извинявайте, господин директор. Проучването ни установи, че тази адвокатска кантора има специален отдел, занимаващ се с такъв вид поръчки — планиране, плащания, трансфер на информация, уведомяване…

— Колко души има в този отдел?

— Работата е силно автоматизирана. Голямата част се извършва от компютър или…

— Колко души!

Гадаи отново отвори папката и извади снимка на пълна жена с изрусена коса.

— Изабела Акорсо управлява цялата дейност с един-единствен административен асистент.

Тадж взе снимката и се вгледа в лицето на жената. Тя изглеждаше на около трийсет и пет и носеше блуза, прилепнала по гърдите й — несъмнено за улеснение на безличните, анонимни сексуални срещи, толкова любими на западните жени.

Трудно беше да повярва, че тази жена държи ключа за строго пазения разузнавателен апарат на Америка. Без да подозира, притежаваше повече информация за дейността на ЦРУ от когото и да било извън ръководството в Лангли.

— Какво знаем за нея?

— Разведена е. Чисто досие. Не е вземала наркотици. Няма любовни авантюри или сериозни финансови проблеми.

Тадж слушаше и гледаше асистента си. Изражението на Гадаи отново подсказваше, че има още нещо.

— Има дъщеря. На шестнайсет, учи в държавно училище. Доста красиво момиче.

— Да разбирам ли, че можем да се доберем до нея?

Гадаи се усмихна:

— Лесно.