Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (31)

30.

Швейцария

Рап усети движение в края на коридора и насочи глока натам. За миг под прицела му попадна главата на камериерката, която бе видял по-рано, но тя бързо се скри през една врата, като изписка сподавено.

Той продължи през задимения коридор, като проверяваше всяка стая, покрай която минаваше. Според Колман на тавана имаше поне един наемник със снайпер. Друг управляваше тежката картечница, но не се знаеше дали пряко или дистанционно. Рап предполагаше, че е второто. В първите години от кариерата му организирането на подобна система за отбрана струваше милиони долари и изискваше цяла армия инженери. Сега можеха да ти я направят двама сополанковци с айфони.

Когато мина покрай стаята, където се скри камериерката, Рап затвори вратата. Съдейки по изражението й, можеше да бъде спокоен, че момичето няма да мръдне оттам, докато опасността не премине. Дано и другите цивилни служители на Обрехт да се бяха скрили като нея.

Той пак спря, когато наближи края на коридора. Въпросът бе дали да слезе по откритото стълбище, заемащо централно място в къщата, или по по-невзрачното за прислугата, по което се бяха качили с Гоулд. Нито едната от двете възможности не му харесваше, но прецени, че шансовете му са малко по-добри по главното стълбище. Другото не даваше възможности за маневриране, а интуицията му подсказваше, че там има някой на пост.

Интуицията много рядко го лъжеше. Рап тръгна бавно по стълбите, приведен покрай парапета, като търсеше цели. Нищо. В главния вестибюл се промъкна покрай пищна декорация с цветя и мина безпрепятствено до началото на стълбището за прислугата. При ограничената оставаща им жива сила наемниците сигурно се бяха оттеглили на предварително определени отбранителни позиции — концентрирани около главния и задния вход.

Навън все още цареше тишина. Колман беше блокиран, а хората на Обрехт изглеждаха доволни от тази патова ситуация. Времето бе на тяхна страна. Местните власти сигурно вече идваха към имението.

Рап долепи гръб до стената и се промъкна до затворената врата на избата. Обрехт или беше долу и се опитваше да отвори бронираната си стая, или пълзеше в тунела към мястото, където го чакаше Маслик. И в двата случая швейцарското копеленце щеше да си изпее всичко, което знае, преди Рап да го очисти.

Той протегна ръка, завъртя топката на бравата и рязко отвори вратата. Веднага чу типичното изсъскване от заглушител и на стената зад него се появиха две дупки. Обрехт? Едва ли. Ако съдеше по бързата реакция и близкото попадение на куршумите, сигурно беше някой от хората му.

Лампите в избата светеха. Рап пъхна ръката си зад касата и опипа стената, докато намери ключа. Един куршум едва не го улучи и обсипа с трески незащитената му ръка. Без да обръща внимание на повърхностната рана, Рап се скри зад един масивен бюфет и с рамо го изтика към отворената врата. Чу още изстрели, докато го вкарваше през отвора, но куршумите не можеха да пробият дебелия махагон. Рап влезе и избута бюфета до края на площадката така, че да увисне частично над стълбите. Долу се чу шум от преместване — стрелецът търсеше по-добра позиция.

Рап взе едната от каските с уреди за нощно виждане, които беше скрил, и затръшна вратата зад себе си. Настъпи пълен мрак и той чу как мъжът долу застина неподвижно, неспособен да се ориентира в претъпканото помещение. Рап включи уреда за нощно виждане и блъсна с все сила бюфета.

Тежката мебел се стовари надолу и Рап я последва на няколко сантиметра отзад. Стрелецът отдолу се опита да се цели по слух и в избата прозвучаха изстрели и трясък от разбита дървесина. Изглеждаше доста точен. Когато стигна средата на стълбите, Рап се провря под парапета и скочи до купчина изгнили щайги.

Бюфетът се приземи в избата секунди след това, като едва остана цял. Рап се дръпна надясно, като затаи дъх и се опитваше да стъпва безшумно. Всичко в зрителното му поле бе изпълнено с компютърно генерирана изкуствена светлина и той веднага набеляза двете цели по яркооранжевите петна, обозначаващи телесната топлина на хората. Единият беше близо до бронираната стая, седнал и подпрян на затворената врата. Другият лежеше на земята и държеше нещо, което в уреда за нощно виждане на Рап изглеждаше наполовина синьо, наполовина червено. Студено метално оръжие с нагорещен заглушител на дулото.

Всеки човек има предел на хладнокръвието си и легналият войник достигна своя. Размазаният силует започна да бълва една след друга ярки цветни комети и изстреляните на автоматичен режим куршуми захвърчаха напосоки из помещението. Рап не се впечатли от изстрелите и рикоширащите от каменните стени навсякъде около него оловни парчета. Той дръпна спусъка само веднъж и след секунда единственият шум в избата бяха капките от една никелирана тръба.

Рап се приближи до войника предпазливо, въпреки че оранжевото петно постепенно се разшири около онова, което допреди секунди беше главата на мъжа. След като се увери, че стрелецът е мъртъв, Рап безшумно тръгна към човека до вратата на бронираната стая.

Напредваше бавно, но успя да се приближи на метър от него, без да издаде никакъв шум. След като зае подходяща позиция, протегна ръка и допря заглушителя до главата на мъжа.

Никаква реакция.

Рап вдигна уреда за нощно виждане и извади фенерче. Включи го и видя точно това, от което се опасяваше: Лео Обрехт беше с прерязано гърло от едното до другото ухо. Каквито и тайни да пазеше в главата си, щяха да останат там.

С помощта на фенерчето Рап намери входа на тунела и въведе на клавиатурата кода, който му беше дал Гоулд. Шансовете да проработи бяха близки до нулеви, но не пречеше да опита. Сега трябваше да измъкне тялото на Хърли от къщата и ако успееше да го направи през тунела, имаше голям шанс екипът да бъде на самолета за Щатите още преди залез. Оцелелите наемници щяха да разкажат своята версия за случилото се и след дългогодишно безрезултатно разследване швейцарските власти щяха да обяснят случая като скарване между Обрехт и професионалния убиец.

Разбира се, кодът на Гоулд не проработи. Налагаше се да действа по трудния начин.

Рап заобиколи бюфета в основата на стълбите и пак се качи до вратата. Огледа се бързо и се увери, че телохранителите на Обрехт или не знаят какво се е случило с другаря им, или не ги е грижа. Вероятно второто.

Стълбището на прислугата още изглеждаше чисто и той хукна по него, като вземаше три стъпала наведнъж. Продължи, докато стигна гола дървена врата, водеща към таванското помещение. По разположението й изглеждаше, че се отваря директно към западните капандури, където Колман се опасяваше, че може да има скрит снайперист.

Снайперистите обикновено работят в екип, затова Рап очакваше да са двама. Съдейки по разположението им, най-логично изглеждаше набелязващият целите да е на дясната капандура. Това му осигуряваше и добра позиция за стрелба към вратата. Доколкото си спомняше плановете на имението, които бе изучил в подробности, Рап прецени, че стрелецът е точно пред него, а помощникът му — леко вдясно. Какви препятствия имаше между него и двамата войници, нямаше как да знае, но предположи, че дори таванът да е толкова претъпкан с боклуци, колкото мазето, ще има линия за стрелба. Снайперистите вероятно бяха преместили всичко, което можеше да препятства оттеглянето им.

Рап направи няколко крачки назад, втурна се напред и изрита с всички сили вратата. Очаквано, тя поддаде лесно и той нахълта с насочен напред пистолет.

Вторият снайперист беше точно там, където очакваше. И точно както очакваше, следеше внимателно вратата. Рап видя искра и усети кратка болка от куршума, който одраска дясното му рамо. Прицели се и стреля. Завъртя се още във въздуха, без да изчака да види дали е улучил. Когато се приземи на пода, вече стоеше с лице към главния снайперист, който тъкмо се обръщаше към него. Карабината обаче бе твърде голяма, за да я насочи бързо, и Рап го застреля между очите.

Изправи се и се промъкна до прозореца, като внимаваше да не стане мишена за Бруно Макгро, който със сигурност дебнеше всяко движение. Включи микрофона си и без да забравя, че честотата може да се подслушва, каза:

— И тук свърши като в Херат.

Колман щеше да разбере. Рап беше решил проблема им със снайперистите в Афганистан, като прескочи стената и застреля войника през един счупен прозорец.

— Прието.

Сега Рап можеше спокойно да се намести на по-добра позиция за стрелба, без да се тревожи, че Макгро ще го застреля. Видя пораженията, които снарядът бе нанесъл на стената. Бяха впечатляващи, както бе обещал човекът от „Рейтион“ — обгоряла дупка, през която можеше да мине камион. Освен двамата убити на земята обаче, не се виждаше никой друг от наемниците на Обрехт. Тежката картечница беше фиксирана на платформа в северния край на стената. Не се виждаше стрелец, но имаше няколко кабела и гъвкави тръби. Явно някой я командваше дистанционно. Но откъде?

Рап тръгна да излиза, но видя айпад до тялото на единия снайперист. Понечи да го пъхне в джоба на камуфлажния си панталон, за да го даде по-късно за анализ на Дюмон, но в този момент екранът се включи.

Имаше четири квадрата, подредени вертикално от лявата страна. Трите бяха черни, а в четвъртия се виждаха дърветата западно от стената.

До всеки от квадратите имаше стрелки за нагоре, надолу, надясно и наляво, а също зелено и червено копче. Рап натисна стрелката за надясно до работещото квадратче и то послушно се завъртя на север.

Рап се премести така, че да вижда картечницата, и отново натисна стрелката. Ако единственият човек, който можеше да им помогне да разберат плановете на Рикман, не лежеше мъртъв в мазето, сигурно щеше да се усмихне. Картечницата изпълни командата му.

Сега единственият въпрос беше колко предпазливи са били инженерите, монтирали оръжието. На тяхно място Рап би ограничил въртенето му, но повечето хора се доверяваха много повече на техниката и хората на Обрехт явно спадаха към тази категория. Той задържа дясната стрелка и така успя да завърти картечницата на 360 градуса.

Натисна зелените бутони на айпада и две от другите три камери се включиха. Отначало квадратчетата бяха в сиво, докато двете картечници се издигнаха на хидравличните платформи, но само след няколко секунди се появи картина от гората наоколо. С помощта на стрелките Рап завъртя и тези оръжия към долния етаж на къщата, като ги насочи към входовете.

— Гответе се да действате — каза по микрофона.

Когато отговори, Колман звучеше смутен. Явно недоумяваше защо Рап с пълно съзнание издава стратегията им.

— Тази честота се подслушва. Повтарям, тази честота се подслушва.

— След няколко секунди няма да има значение — отговори Рап и бързо натисна пулсиращите червени бутони на айпада.

* * *

— Южният ъгъл е чист. Един убит — каза Уикър по радиостанцията.

— Западният ъгъл е чист — докладва Бруно Макгро. — Един убит. Всички цивилни служители са налице и в безопасност.

Рап усещаше кръвта, стичаща се по гърба му, докато носеше тялото на Хърли към стълбите. На долния етаж беше толкова прашно, че едва дишаше. До вратата имаше дупка с диаметър около три метра и голяма част от стената се беше срутила. Колман слагаше пластмасови белезници на един мъж, проснат по очи върху купчина счупени стъкла. В другия край на стаята, на стената до камината, беше подпряна горната част на труп. При бързия оглед на помещението не бяха открили другата половина.

— Там има още един — каза Колман, разстроен от вида на мъртвия Хърли, но опитващ се да не го показва.

— Значи остава един жив — отбеляза Рап.

Чарли Уикър се обади след няколко секунди.

— Някой бяга на изток към стената. Имам линия за стрелба.

Рап кимна леко и Колман натисна микрофона под брадичката си с окървавени пръсти.

— Свали го.

— Прието. Целта е поразена.

Мъжът в краката на Колман изви глава и погледна нагоре. Рап не го познаваше, но в очите на наемника пролича страх.

— Говориш ли английски? — попита Рап.

— Да.

— Луи Гоулд е дошъл с отряд убийци, за да ликвидира Обрехт. Твоите хора са убили Гоулд, но преди това той е успял да очисти Обрехт. Останалите от отряда му са избягали на изток. Ти си единственият оцелял.

— Разбрах.

— Сигурен ли си? Защото ако науча, че нещо си се объркал, ще те намеря.

— Няма да се объркам.

В далечината се чу вой на сирени и Рап тръгна към дупката в стената.

— Освободи го, Скот, и се омитайте. Среща на локация Браво. Свържи се с Мария. Кажи й за промяната в плана и кога ще сме там.

Колман кимна и Рап изтича навън. Трябваше да преодолее седем километра в пресечена местност с контузено коляно и седемдесет килограма мъртъв товар на гърба. Интуицията му винаги бе подсказвала, че накрая Хърли пак ще му се надсмее.