Винс Флин, Кайл Милс
Роден да оцелява (27)

26.

Главната квартира на ИСИ, Исламабад

Сенатор Карл Ферис и придружаващите го лица станаха на крака, когато Тадж влезе в залата. Американският политик направи няколко крачки към по-дребния мъж, стисна силно ръката му и се усмихна широко.

— Радвам се да ви видя, Ахмед. Много време мина.

— Твърде много, сенаторе. Колко хубаво, че намерихте време в натоварения си график, за да се срещнете с мен лично.

— Нямам голям интерес да вървя след задника на Съни Уика, докато бръщолеви наляво-надясно за новия ни пакет за хуманитарна помощ.

Програмата щеше да бъде обявена официално на тържествен прием следващата седмица и бе поредният пример за подкупите, с които американците си мислеха, че могат да държат Пакистан послушен.

Е, Тадж нямаше нищо против притока на западни пари. Лично щеше да се погрижи само малък процент от този милиард долара да стигне до бедните в страната му. Останалата част щеше да отиде в ръцете на военните и терористичните групировки, от които американците толкова много се бояха.

— Моля, заповядайте в кабинета ми, сенаторе.

Ферис даде знак на хората си да го чакат там и последва директора на ИСИ в съседната стая.

— Чай?

— Графикът ми е много натоварен, Ахмед.

— Ясно. Разбирам ви напълно.

Ферис бе напълнял значително и неуспешно се опитваше да го прикрие с майсторски скроения си костюм. Несъмнено заради стреса. Информацията, която беше получил от Ахтар Дурани, сигурно бе довела до инфарктно парламентарно разследване — дълги часове, през които Ферис обстрелва Айрини Кенеди с конкретни дати, имена и места, докато тя заеква и се опита да увърта. Смела първа крачка към президентската номинация на партията му.

За съжаление Дурани беше мъртъв, а Кенеди бе разкрила връзката на Ферис с бившия заместник-директор на ИСИ. Засега пазеше информацията в тайна, но публичното огласяване на доказателства, свързващи изтъкнатия сенатор с пакистанското разузнаване, можеше да съсипе политическата му кариера.

— Нека да кажа… — започна Тадж, но Ферис го прекъсна.

— Кенеди ми каза, че Дурани е отвлякъл нейния човек Джо Рикман и го е изтезавал, за да измъкне информация. Също че и двамата са мъртви.

— Айрини Кенеди е професионален лъжец.

— А вие не сте ли?

— Назначен съм на този пост именно защото не съм, господине.

Ферис се намръщи, но в изражението му не пролича скептицизъм. Като всички други, той смяташе Тадж за слабохарактерен човек. За пешка, която може да бъде жертвана при необходимост.

— Твърдите, че не е вярно, така ли?

— Би било твърде просто, сенаторе. Кенеди смесва истини с лъжи, за да държи в шах враговете си.

— Това шотландско ли е? — попита Ферис, като посочи един кристален сервиз. Тадж бе накарал хората си специално да сложат бутилката там.

— Да.

Ферис си сипа една чаша, без да чака да го поканят.

— Каква е вашата истина, Ахмед?

— Дурани беше един обикновен главорез. Не беше способен да създаде толкова сложен план. Уверявам ви, че това бе изцяло дело на Джо Рикман. Той се беше разочаровал от ЦРУ по подобен начин, както сте се разочаровали и вие. Смяташе го за корумпирана и подривна организация, която вече не се подчинява на избраните представители на народа, какъвто сте вие. За съжаление Рикман проведе тази операция много по-нескопосано, отколкото щяхте да се справите вие на негово място.

Това бе толкова невярно, че чак прозрачно. Рикман беше гениален стратег. Години наред бе замислял този план, даващ реален шанс да разбие американския разузнавателен апарат. Този полуидиот, загрижен само за политическата си кариера, беше толкова неспособен да схване машинациите на Рикман, колкото и Дурани.

Разбира се, сенаторът не виждаше нещата по този начин и прие безсрамното ласкателство, без да се замисли.

— Как са умрели? Кенеди не каза какво е станало с Рикман, а според доклада вашият човек е получил сърдечен удар.

— Били са застреляни от хората на Дурани с помощта на неизвестен американец.

— Американец? Сигурен ли сте?

— Да. Имаме запис на гласа му. Невъзможно е да се докаже заради лошото качество, но мислим, че е бил Мич Рап.

Лицето на Ферис се изкриви от омраза и той закрачи из стаята за няколко минути, докато осмисляше току-що чутото. Внезапно спря.

— Тази мръсница! Накара ме да повярвам, че Дурани ме е използвал и е убил Рикман. Заплаши, че ще разгласи кореспонденцията ми с него и ще ме изкара или предател, или наивен глупак. Каза, че щяла да ме арестува. Мен!

— Тя се бои от вас, сенаторе. Вижда мощта и патриотизма ви и съзнава, че няма да й позволите да се подиграва с изконните ценности на Америка.

Въпреки че цял живот бе вярвал предано в Аллах, сега за първи път Тадж имаше чувството, че вижда пряката намеса на Бог в делата си. Какво друго обяснение можеше да има? Предстоящото му вземане на властта в Пакистан, файловете на Рикман, милиардите долари, които американците щяха да изсипят в джоба му. А сега Аллах му пращаше този кретен, имащ съвсем реален шанс да стане президент на Съединените щати.

Ферис жадно отпи от чашата си, ноздрите му се разшириха от гняв.

— На какво сте готов да се обзаложим, че президентът Алекзандър дори не подозира за всичко това? Няма представа, че тя и Рап са убили един от вашите висши функционери и един американски гражданин, без никой да им е дал разрешение за това.

— Мисля, че е много вероятно — спокойно отвърна Тадж.

Хората като Ферис — с много чувствително его, раздуло се до невероятни пропорции — бяха абсурдно лесни за манипулиране. Несъмнено сенаторът се самоубеждаваше, че действията му са продиктувани от любов към смешната конституция на родината му, но това беше жестока лъжа. Истината бе, че Айрини Кенеди просто не се е кланяла пред него достатъчно. Това, което правеше той, не беше нищо друго освен лична вендета на едно слабохарактерно нищожество.

— Съмнявам се, че тя разполага с приемливи доказателства срещу Рикман — продължи Тадж. — Много по-вероятно е да е знаел прекалено много за нея и Рап и да е трябвало да му затворят устата. А целта на вашата комисия е точно да предотвратявате такива неща, нали?

Ферис отговори с дълга поредица от нецензурни епитети.

— Да сменим малко темата, сенаторе. Какво мислят адвокатите ви?

Ферис имаше потенциал да стане много полезен инструмент, но не и ако продължаваше да бъде под подметката на Кенеди. Наскоро приетите правила за финансиране лесно се заобикаляха и ИСИ щеше да бъде в състояние тихомълком да отклонява колкото пари поиска към различни американски политици.

Кръговратът на корупцията беше прекрасен. Тадж използваше американска финансова помощ, за да купува американски политици, които после щяха да одобрят увеличаване на помощта, с която ИСИ щеше да захранва партийните им каси.

— Адвокатите казват, че позицията ми е непоклатима. От моя гледна точка чуждестранен държавен служител е подал жалба за незаконна дейност на ЦРУ и аз съм се заел да разследвам. Това, че не съм уведомил Комисията по разузнаване, е повече процедурен, отколкото юридически проблем. Мога да се оправдая с опасението, че сенатор Лонсдейл работи за Кенеди.

— Тогава проблемът ви е решен.

Ферис го погледна, като че ли говореше с бавноразвиващо се дете.

— Отворете си очите, Ахмед. Нещата не са толкова прости. Мога да спечеля наказателно дело и ще отърва затвора, но това ще сложи край на кариерата ми. Имам нужда от цяла армия политически консултанти, за да подготвят и представят посланието ми. С подходящите хора мога да изляза от тази каша като герой. Тези специалисти обаче не са евтини.

— Не би трябвало да е толкова трудно — с престорена наивност каза Тадж. — Вие сте герой, сенаторе. Вие защитавате свободата на родината си.

Ферис се изсмя:

— Истината няма нищо общо с американската политика, Ахмед. Гласоподавателите са идиоти, които правят каквото им се каже. Искам само да се погрижа аз да съм този, който ще им казва какво да правят, а не онази кучка Кенеди.

— Разбира се, аз с най-голямо удоволствие ще подкрепя усилията ви.

— Радвам се, че го казвате, Ахмед. Пет милиона биха били добро начало.

— В американски долари ли? — ококори се Тадж.

Всъщност сумата беше смешна. Освен парите, идващи директно като правителствена помощ, американският народ изливаше още стотици милиони долари годишно, купувайки афганистански хероин.

— Както казах, тези специалисти не се продават евтино.

Тадж кимна примирено:

— Вие сте добър приятел на страната ми и досега винаги сте подкрепяли усилията за изкореняване на терористичната заплаха. Ще наредя на хората си да започнат подготовката веднага.

— Много добре, Ахмед. Кажете им да действат бързо. Няма да се успокоя, докато не се отърва от Айрини Кенеди. Трябва да й нанесем съкрушителен удар, и то час по-скоро.

— Разбира се. Но междувременно мисля, че има още нещо, с което мога да ви помогна. Информация, която може да ви бъде полезна.

Сенаторът вдигна вежди:

— Каква информация?

— Как ще реагирате, ако ви кажа, че Рикман пуска видеозаписи, вредящи на ЦРУ?

Ферис махна пренебрежително:

— Всички видяхме видеото, в което го изтезават и той разказва за различни агенти на ЦРУ. Излезе в Ютюб, за бога.

— След това излязоха други записи, които Кенеди пази в тайна от вашето правителство.

— Нали казахте, че Рикман е мъртъв?

— Мъртъв е. Но е знаел, че животът му е в опасност. Страхувал се е, че Мич Рап ще разбере, че отвличането му е лъжливо, и ще тръгне да го търси. Успял е по някакъв начин да създаде план, който да се изпълнява и след смъртта му.

— Какво има на тия видеозаписи? — попита Ферис, явно заинтригуван.

— Засега знаем само за един. В резултат от него Мич Рап е избил сума ти руски агенти в Истанбул. Очакваме да се появят още записи.

На лицето на Ферис се разля широка усмивка.

— Можем ли да го докажем?

— Може би скоро. Изглежда като история, която много ще заинтригува вашите политически консултанти, не мислите ли? Кенеди губи контрол върху Рикман и той засипва афганистанските бандити и наркотрафиканти с американски пари. Лошата система за сигурност му позволява да научи много повече, отколкото му се полага. И докато вие отчаяно се опитвате да спрете всичко това, тя ви шантажира с лъжи.

Ферис вече не слушаше. Гледаше замечтано някъде зад Тадж. Сигурно си представяше как смачква Кенеди и после се изстрелва с главоломна скорост към Овалния кабинет.

Тадж погледна часовника си.

— Знам, че имате друга среща след половин час, сенаторе, и се боя, че движението е доста натоварено по това време на деня.

Това изкара американеца от вцепенението. Той остави чашата и протегна осеяната си с петна ръка.

— Добре си поприказвахме, Ахмед. Сега ще чакам новини от хората ви за дарението, за което се разбрахме.

— Може пак да се видим насаме, когато се върнете с делегацията на секретар Уика.

— Мисля, че няма пречка да се уреди.

Тадж изпрати Ферис до вратата на кабинета си и изчака любезно, докато политикът събере стадото си и го поведе към изхода. Едва когато изчезнаха по коридора, директорът на ИСИ се върна на бюрото си.

Още не му се вярваше, че от кулминацията на дългогодишния му план го дели само седмица. Убийството на президента Хутани на банкета в чест на американците бе рутинна задача. По-деликатно щеше да бъде след това.

Народът на Пакистан и държавите в Близкия изток трябваше да повярват, че атентатът е дело на Съединените щати. Сценарият беше доста тромав, наистина. Защо им трябваше на американците да убиват един верен съюзник? Но както в западната политика, истината нямаше значение. Хората вярват в онова, в което искат да повярват, а омразата към Америка бе невероятно силна в неговата страна.

След смъртта на президента Тадж нямаше да губи време. С помощта на армията на Ширани и влиянието си сред талибаните бързо щеше да поеме властта.

От разпокъсано сборище на враждуващи групировки Пакистан щеше да се превърне в единна сила. И светът щеше да затрепери.