Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Modeste Mignon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2021)

Издание:

Автор: Оноре дьо Балзак

Заглавие: Избрани творби в десет тома

Преводач: Мария Коева; Росица Ташева; Лилия Сталева; Любов Драганова

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1983

Главен редактор: Силвия Вагенщайн

Редактор: Лилия Сталева; Силвия Вагенщайн

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Ясен Васев

Коректор: Здравка Букова; Грета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7489

История

  1. — Добавяне

Седемдесет и пета глава
Заключение

Този забележителен ден, в който се решиха толкова важни сърдечни и финансови проблеми, създаде само една трудност на Главния ловец — да накара елена да прекоси езерото, за да умре в цветните лехи пред замъка. Защото ловците от неговата категория са като гросмайсторите, които предвиждат мат в точно определено поле.

Щастливият старец успя да направи това, което искаше. Ловът бе чудесен и дамите го освободиха от сътрудничеството си за по-следващия ден, който се оказа дъждовен.

Гостите на херцог Дьо Верньой останаха пет дни в Розанбре.

Последния ден „Газет дьо Франс“ обяви назначаването на господин барон Дьо Каналис за комендант на Почетния легион и пълномощен министър в Карлсруе.

Когато през първите дни на декември оперираната от Деплен госпожа графиня Дьо Ла Басти най-после видя Ернест дьо Ла Бриер, тя стисна ръката на Модест и й каза на ухото:

— И аз бих избрала него…

В края на февруари всички договори бяха подписани от превъзходния Латурнел, пълномощник на господин Миньон в Прованс.

По това време кралят оказа на семейство Ла Басти високата чест да подпише брачния договор и да предаде титлата и герба на рода Ла Басти на Ернест дьо Ла Бриер, комуто разреши да се нарича виконт Дьо Ла Басти-Ла Бриер.

Имението Ла Басти, което вече даваше повече от сто хиляди франка рента, бе издигнато в наследствено владение чрез указ, издаден от Кралския двор към края на април.

Свидетели на Ла Бриер бяха Каналис и министърът, при когото той бе служил пет години като личен секретар. Свидетели на младоженката бяха херцог Д’Ерувил и Деплен, комуто семейство Миньон засвидетелствува свята признателност и я запази за дълго.

По-късно, в рамките на тази дълга история на нашите нрави, може би ще видим отново господин и госпожа Дьо Ла Басти-Ла Бриер. Познавачите ще забележат тогава колко сладък и лесен е бракът с образована и умна жена. Защото Модест, която, както бе обещала, успя да избегне недостатъците на педантизма, е все още гордостта и щастието на съпруга си, на семейството си и на всички около себе си.

 

Париж, март-юли 1844 година

Край