Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (22)

Двадесет и втора глава
Да те видим сега, щом знаеш толкова

VI

До госпожица О. д Ест-М.

 

„Госпожице,

Отговарям Ви, без да лицемеря. Да, ако бях сигурен, че имате огромно богатство, щях да действувам по съвсем друг начин. Защо? Потърсих причината и ето в какво се състои тя.

Има във всеки от нас едно вродено чувство, впрочем прекомерно развито от обществото, което ни подтиква да търсим щастието, да желаем да го притежаваме. Повечето от хората смесват щастието със средствата за постигането му и в техните очи богатството е най-важната му съставка. Така че бих се опитал да Ви се харесам, увлечен от това обществено убеждение, което във всички времена е превръщало богатството в религия. Поне аз мисля така.

Не бива да очакваме от един още млад мъж прояви на мъдростта, благодарение на която разумът измества усещането; при вида на плячката животинският инстинкт, скрит в сърцето на всеки човек, го тласка напред. И вместо урок Вие щяхте да получите от мен комплименти, ласкателства. Дали щях да запазя самоуважението си? Съмнявам се. Но в подобни случаи, госпожице, успехът опрощава всички грехове. Колкото до щастието, то е друго нещо. Щях ли да имам доверие на съпругата си, ако я бях получил по този начин? Сигурно не. Постъпката Ви рано или късно щеше да придобие истинския си смисъл. Колкото и благороден да Ви се струва съпругът ви, той щеше в края на краищата да Ви укори, че сте го унизили. Самата Вие рано или късно щяхте да започнете да го презирате.

Обикновеният човек разсича гордиевия възел на една женитба по сметка с меча на тиранията. Силният човек прощава. Поетът се оплаква.

Такъв е, госпожице, моят искрен отговор.

Сега чуйте ме добре. Вие победихте, като ме накарахте да размисля дълбоко и за Вас, която не познавам, и за себе си, когото познавах твърде малко. Благополучно успяхте да размърдате много от лошите мисли, утаени в дъното на сърцето ми. Но от всичко това у мен се появи и нещо благородно, ето защо нежно Ви благославям, така както в морето човек благославя фара, задето му е показал опасните за живота подводни скали.

Изповядвам Ви всичко това, защото не искам да загубя нито Вашето уважение, нито моето собствено, пък било и заради всички съкровища на света.

Поисках да узная коя сте. Отидох в Хавър, видях Франсоаз Коше, проследих я до Енгувил и Ви зърнах в прекрасната Ви вила.

Вие сте толкова красива, колкото е жената, за която мечтае всеки поет. Само не знам дали сте госпожица Вилкен, скрита в госпожица Ерувил, или сте госпожица Ерувил, скрита в госпожица Вилкен.

При все че нямах лоши намерения, стана ми неудобно да Ви шпионирам и спрях дотук. Вие пробудихте любопитството ми, затова не ми се сърдете, че се държах малко по женски. Впрочем поетите имат право на това.

Сега, след като Ви разкрих сърцето си и Ви позволих да четете свободно в него, можете да вярвате в искреността на това, което ще добавя.

Видях Ви само за момент, но той бе достатъчен, за да си променя мнението за Вас. Преди да сте жена, Вие сте едновременно поет и поезия. Да, у Вас има нещо по-ценно от красотата, Вие сте прекрасният идеал на Изкуството, Вие сте Фантазията… Вашата постъпка е осъдителна, ако бе извършена от девойка, обречена на обикновена съдба. Но тя става съвсем друга, когато принадлежи на девойка, надарена с характера, който Ви приписвам.

Има и изключения между многобройните същества, захвърлени на земята по волята на обществения живот, за да образуват едно поколение. Ако Вашето писмо е завършекът на продължителни поетични размишления за отредената от закона женска съдба; ако увлечена от призванието на Вашата висока интелигентност, на Вашата образованост, сте искали да се запознаете с личния живот на един човек, когото считате за гениален, за да завържете необикновено приятелство с душа, подобна на Вашата, изплъзвайки се от всички условности на Вашия пол; ако сте искали всичко това, то Вие положително сте изключение! Законът, който мери постъпките на тълпата, е в такъв случай тесен, за да се приложи към Вашето решение. И точно тук важи в цялата си сила това, което Ви казах в първото си писмо: направихте много или недостатъчно.

Приемете още веднъж моите благодарности за услугата, която ми оказахте, като ме накарахте да проуча сърцето си. Защото благодарение на Вас разбрах колко е грешно тъй обикновеното за Франция съждение, че бракът е средство за забогатяване.

Един свят глас ми проговори посред угризенията на съвестта, които изпитах. Тържествено се заклех пред себе си сам да спечеля богатството си, та да не трябва да си избирам жена с користни подбуди.

След това осъдих, потиснах неприличното любопитство, което събудихте у мен. Вие нямате шест милиона. Не е възможно в Хавър да живее инкогнито млада дама с подобно богатство. Щяхте да бъдете издадена от тази глутница от перове, тръгнали на лов за богати наследници в Париж, същата глутница, която е завлякла Главния интендант на кралските конюшни у Вилкенови. Така че, независимо от всеки роман или от истината, становището, което Ви излагам тук, е за мен абсолютно правило.

Докажете ми сега, че притежавате една от тези души, на които прощават неподчинението на обикновения закон, и ще одобрите както второто, така и първото ми писмо.

Ако сте предназначена за еснафски живот, подчинете се на железния закон, който поддържа обществото. Ако сте изключителна жена, възхищавам Ви се. Но ако решите да се подчините на инстинкта, който сте длъжна да потиснете, съжалявам Ви: такива са изискванията на Обществения ред. Чудесната поука от семейната епопея, озаглавена «Клариса Харлоу»^[1], е, че честната и законна любов на жертвата я погубва, защото тази любов възниква и се развива въпреки семейството. Семейството, колкото и глупаво и жестоко да е то, има повече право от Лъвлейс^[2]. Семейството, това е Обществото.

Повярвайте ми, за една девойка, както и за една жена, винаги ще бъде по-достойно да затвори пламенните си капризи в сферата на най-строгото приличие. Ако имах дъщеря и ако тя трябваше да стане госпожа Дьо Стал, бих й пожелал смъртта на петнадесетгодишна възраст. Можете ли да си представите дъщеря си, покачена на подиумите на славата и излагаща се на показ, за да спечели възхищението на тълпата, без да изпитате остро съжаление?

На каквито и височини да се е издигнала жената чрез тайната поезия на мечтите си, тя трябва да пожертвува своето превъзходство пред олтара на семейството. Поривите й, геният й, стремежът й към добро, към възвишено, цялата поема на девойката принадлежи на мъжа, когото тя приема, на децата, които ще има. Съзирам у Вас тайно желание да разширите тесния кръг на живота, на който е осъдена всяка жена, и да вложите в женитбата страст и любов. Ах, това е прекрасна мечта; тя е трудно осъществима, но не е невъзможна. Понякога тя се превръща в действителност, за отчаяние на тези, които не са родени един за друг (простете ми изтъркания израз!).

Ако търсите нещо като платоническо приятелство, то ще Ви провали бъдещето. Ако писмото Ви е игра, не я продължавайте.

Малкият роман завърши, нали? Все пак той има някакъв резултат — моята почтеност се заздрави, а Вие научихте нещо за обществения живот. Обърнете погледа си към действителността и погребете в добродетелите на Вашия пол преходния възторг, породен у Вас от книгите.

Сбогом, госпожице. Направете ми честта да запазите уважението си към мен. След като Ви видях, или след като видях тази, която мисля, че сте Вие, смятам, че писмото Ви е съвършено естествено — едно така прекрасно цвете не може да не се обърне към слънцето на поезията. Обичайте си поезията така, както обичате цветята, музиката, великолепието на морето, красотата на природата, обичайте я като украшение на душата. Но помислете върху това, което имах честта да Ви кажа за поетите.

Внимавайте да не се омъжите за глупак, потърсете грижливо другаря, когото Бог е създал за Вас. Повярвайте ми, съществуват много умни мъже, способни да Ви оценят, да Ви направят щастлива.

Ако бях богат, а Вие бедна, бих поставил един ден в краката Ви и богатството си, и сърцето си, защото вярвам, че душата Ви е пълна с богатства, с почтеност. Бих Ви поверил живота и честта си, уверен, че ще бъдат на сигурно място. Още веднъж сбогом, русокоса дъщеря на русокосата Ева.“