Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (14)

Четиринадесета глава
Писмото на издателя

Неспособен да погледне сериозно на това послание, Дориа отговори с писмо, съставено в кабинета му заедно с четири-пет журналисти, всеки от които бе вложил своя хаплив принос.

„Госпожице,

Каналис (барон дьо), Констан Сир Мелхиор, член на Френската академия, роден през 1800 година в Каналис (Корезки окръг), ръст пет стъпки и четири пръста, в много добро състояние, ваксиниран, чистокръвен, отбил военната си служба, радва се на отлично здраве, притежава малък наследствен имот в Корез и желае да се ожени, но за много богата жена.

Гербът му е разделен на две. Върху дясната — червената част, е изобразена жълта брадва; лявата е черна с бяла раковина. Гербът е увенчан с баронска корона, щитодържателите са две зелени лиственици. Девизът му «ЗЛАТО И ЖЕЛЯЗО» никога не е бил златоносен.

Първият Каналис, който тръгна към Божи гроб с Първия кръстоносен поход, е споменат в овернските хроники с това, че е бил въоръжен само с една брадва поради крайната си бедност, която оттогава тежи на целия му род. Оттам и гербът. Вместо злато брадвата му е донесла само една раковина. Впрочем този високопоставен барон, известен днес с това, че е изтребил сума неверници, умря в Ерусалим без злато и без желязо, гол като червей, на аскалонския път, тъй като тогава нямаше лазарети.

Замъкът на Каналис, който му носи някой и друг кестен, се състои от две разрушени кули, съединени от зид, обвит с възхитителен бръшлян, и му струва двадесет и два франка данък.

Долуподписаният издател съобщава, че купува за десет хиляди франка всеки том поезия на господин Каналис, който не би дал безплатно дори и един кестен.

Певецът на Корез живее на улица «Рибарски рай» номер 29, напълно приличен квартал за поет от Ангелската школа. Където римата, там и рибата.^[1] Писма и колети изпращайте само за ваша сметка.

Казват, че някои благородни дами от предградието Сен-Жермен често се отправят към Рая и закрилят неговия Бог. Крал Шарл X толкова почита този голям поет, че го смята способен да стане администратор. Наскоро той го произведе офицер от Почетния легион и го назначи — което е много по-добро — за съветник по жалбите в Министерството на външните работи. Тези функции ни най-малко не пречат на великия мъж да получава издръжка от три хиляди франка от фонда за стимулиране на изкуствата и литературата. Паричният му успех е за издателството осмата напаст, от която Египет се отърва — стихотворната.

Последното издание на съчиненията на Каналис, отпечатано от Дидо на луксозна хартия в среден формат с винетки от Биксиу, Жозеф Бридо, Шинер, Сомервийо^[2] и др., е в пет тома и струва девет франка по пощата.“

Това писмо я попари като слана. Приличаше ли този съветник по жалбите, който получаваше заплата в министерството, комуто даваха издръжка, който се домогваше до ордена на Почетния легион и се оставяше да го ухажват жените от предградието Сен-Жермен, на изкаляния поет, залутан по кейовете, скръбен, замечтан, преуморен от работа и завръщащ се в мансардата си отново зареден с поезия?…

Така или иначе, Модест разбра подигравката на завистливия издател, който сякаш казваше: „Аз създадох Каналис! Аз създадох Натан!“

Тя препрочете стиховете на Каналис, стихове извънредно фалшиви, пълни с лицемерие, които се нуждаят от известен анализ ако не за друго, то поне за да обясним увлечението на Модест.