Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (42)

Четиридесет и втора глава
Между приятели

Двамата приятели все още не пристигаха и неспокойният Шарл Миньон мислеше вече да отиде да ги доведе. Но на четвъртия ден господин Латурнел получи известие от тях по следния начин.

Извънредно поблазнен от една тъй богата женитба, Каналис реши да направи всичко, за да победи Ла Бриер, без впрочем Ла Бриер да може да го укори, че е нарушил законите на приятелството. Поетът си помисли, че най-добрият начин да принизи влюбения в очите на девойката, е да й го покаже в положение на подчинен. Затова той предложи най-невинно на Ла Бриер да живеят заедно и да наемат за един месец някоя вила в Енгувил, в която да се настанят двамата под претекст, че Каналис е с раз клатено здраве.

След като Ла Бриер се съгласи, без да забележи в първия момент нищо неестествено в това предложение, Каналис пое всички разноски и сам подготви пътуването. Той изпрати прислужника си в Хавър и му поръча да се обърне към господин Латурнел за наемането на вила в Енгувил, разчитайки, че нотариусът ще се разбъбри пред семейство Миньон.

Както може да се предположи, Ернест и Каналис бяха разговаряли за обстоятелствата на това приключение и многословният Ернест бе осведомил съперника си подробно за всичко. Прислужникът осъществи чудесно намеренията на господаря си. Той разгласи пристигането в Хавър на големия поет, комуто лекарите бяха препоръчали морски бани, за да възстанови силите си, изтощени от работата на два фронта — в политиката и в литературата. Тази важна особа искаше къща с поне еди-колко си стаи, защото водеше със себе си секретаря си, един готвач, двама слуги и един кочияш, без да се брои камериерът му, господин Жермен Боне.

Каретата, която поетът си избра и нае за един месец, беше доста хубава и можеше да служи за разходки. Така че Жермен потърси в околностите на Хавър и нае два коня за две цели: господин баронът и секретарят му обичаха и да яздят. Обикаляйки вилите с дребния Латурнел, Жермен особено наблегна на секретаря и дори отказа две предложения под претекст, че господин Дьо Ла Бриер нямало да се чувствува удобно.

— Господин баронът — казваше той — е направил от секретаря си своя най-добър приятел. Ще си изкарам голяма кавга, ако към господин Дьо Ла Бриер не се отнасят както към самия господин барон! Пък и господин Дьо Ла Бриер е референт в Сметната палата.

Жермен ходеше облечен само в черно, с чисти ръкавици, с обувки и костюм като на някой господар. Съдете сами какъв ефект предизвика той и каква представа за великия поет създаде видът му у хората! Слугата на един умен човек също поумнява, тъй като умът на господаря му се предава. Жермен не преигра, държеше се просто, добродушно, според наставленията на Каналис.

Клетият Ла Бриер не подозираше каква вреда му причинява Жермен и на какво обезценяване се е съгласил.

Защото част от слуховете, които се носеха в низшите сфери, се изкачиха и до Модест. Каналис щеше, значи, да води приятеля си със себе си, в каретата си, и характерът на Ернест не му позволяваше да схване фалшивото си положение, за да вземе мерки навреме.

Закъснението, което ядосваше Шарл Миньон, се дължеше на това, че Каналис бе наредил да изрисуват герба му върху каретата и си бе поръчал дрехи у шивача, тъй като поетът разбираше огромното значение на тези подробности, и най-малката от които оказваше влияние върху всяка девойка.

— Бъдете спокоен — каза Латурнел на Шарл Миньон на петия ден. — Камериерът на господин Каналис приключи тази сутрин. Той нае мебелираната къща на госпожа Амори в Санвик за седемстотин франка и писа на господаря си, че може да тръгне и че ще намери всичко готово при пристигането си. Господата ще бъдат тук в неделя. Дори получих ето това писмо от Бюча. Не е дълго, слушайте: „Драги шефе, не мога да се върна преди неделя. Дотогава ще събера някои изключително важни сведения, които засягат щастието на едно лице, което ви интересува.“