Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (43)

Четиридесет и трета глава
Планът на Модест

Известието за пристигането на двете лица не развесели Модест, чувството за поражение и объркването все още я владееха, пък и тя не беше такава кокетка, за каквато я мислеше баща й. Съществува едно очарователно кокетство, кокетството на душата, в което няма нищо лошо и което може да се нарече любовна учтивост. Докато се караше на дъщеря си, Шарл Миньон не бе могъл да отличи желанието да се харесаш от рационалната любов, жаждата да обичаш от пресметливостта. Като истински имперски полковник, той бе видял в набързо прочетените писма една девойка, която се натрапва на един поет. Но в писмата, които не публикувахме, за да не удължим излишно текста, познавачът би се възхитил от целомъдрената и мила сдържаност, с която Модест бързо смени нападателния и лек тон от първите си писма чрез един естествен за жените преход.

Бащата беше жестоко прав само за едно. Последното писмо, в което обхванатата от тройна любов Модест бе говорила за брака като за сключен, бе нейният срам. Затова тя намираше, че баща й е много твърд, много жесток, като я кара да приеме недостоен за нея човек, към когото душата й бе полетяла почти разголена.

Бе разпитала Дюме за разговора му с поета; хитро го бе накарала да й разкаже и най-малките подробности и не намираше, че Каналис е такъв варварин, какъвто го описваше поручикът. Усмихваше се на хубавото папско ковчеже, което съдържаше писмата на хиляда и трите жени на този литературен Дон Жуан. Много пъти се изкушаваше да каже на баща си:

— Не съм единствената, която му е писала, и жените от най-доброто общество са прибавяли листа към лавровия венец на поета!

През тази седмица характерът на Модест се преобрази. Катастрофата, а тя беше голяма за една толкова поетична природа, събуди скритата проницателност и хитрина у тази девойка, в която ухажорите й щяха да срещнат страшен противник.

И наистина, когато у една млада дама сърцето стане студено, главата възвръща трезвостта си. Тогава тя наблюдава всичко около себе си с бързината на мисълта и с шеговитостта, която Шекспир възхитително е предал в образа на Беатриче от „Много шум за нищо“.

Модест изпита дълбоко отвращение към мъжете, и най-издигнатите от които мамеха надеждите й. Когато в любовта жената си мисли, че изпитва отвращение, това значи просто, че вижда ясно нещата. И въобще, става ли дума за чувства, жената, и особено девойката, винаги греши. Ако не се възхищава, тя презира. Така след като премина през нечувани душевни мъки, Модест по необходимост си сложи бронята, върху която бе казала, че пише презрение. От този момент можеше да присъствува като незаинтересовано лице на това, което наричаше водевил на ухажорите, въпреки че играеше в него главната роля. Имаше преди всичко намерение непрекъснато да унижава господин Дьо Ла Бриер.

— Модест е спасена — каза с усмивка госпожа Миньон на мъжа си. — Тя иска да отмъсти на мнимия Каналис, като се опита да обикне истинския.

Такъв беше наистина планът на Модест. Бе толкова банален, че майка й, на която тя довери страданията си, я посъветва да се държи с господин Дьо Ла Бриер с най-убийствена доброта.