Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (63)

Шестдесет и трета глава
Едно аристократично семейство

В навечерието на деня, в който Каналис пусна в пощата това послание, Бюча написа под името Жан Жакмен отговор на писмото на мнимата си братовчедка Филоксен. Този отговор изпревари с дванадесет часа писмото на поета.

Крайно разтревожена и огорчена от петнадесетдневното мълчание на Мелхиор, херцогинята, която именно бе продиктувала писмото на Филоксен до братовчед й, получи отговора на писаря — отговор с твърде решаващо значение за петдесетгодишното й самолюбие, — след което събра точни сведения за състоянието на полковник Миньон.

Като се видя измамена, изоставена заради нечии милиони, Елеонор бе обхваната от силен пристъп на ярост, омраза и студена злоба.

Когато почука и влезе в разкошната стая на господарката си, Филоксен я намери разплакана и остана поразена от това безпрецедентно явление в петнадесетте й години служба.

— За десет минути човек изкупва десет години щастие! — извика херцогинята.

— Писмо от Хавър, госпожо.

Елеонор изчете прозата на Каналис, без да обръща внимание на присъствието на Филоксен, чието учудване се увеличи, като видя как изражението на херцогинята се разведряваше с четенето на писмото.

Подайте на човек, който се дави, пръчка, дебела колкото бастун, и на него ще му се стори, че това е първокласен царски път. Така и щастливата Елеонор повярва в искреността на Каналис, четейки четирите страници, в които съжителствуваха любов и корист, лъжа и истина.

Тя, която след излизането на банкера, бе наредила да извикат мъжа й, за да попречи на назначаването на Мелхиор, ако все още имаше време, сега бе обзета от най-възвишено великодушие.

— Горкото момче! — помисли тя. — То съвсем не е имало лоши помисли! Обича ме като в началото, всичко споделя с мен. Филоксен! — каза тя, като видя камериерката си да стои права и да подрежда тоалетната масичка.

— Госпожо?

— Огледалото ми, дете мое!

Елеонор се огледа, видя бръчките на челото си, които от разстояние не се забелязваха, и въздъхна, смятайки, че с тази въздишка казва сбогом на любовта.

Тогава й дойде наум мъжествена мисъл, съвсем различна от обикновените женски дребнавости, която я опияни за известно време и чийто чар може да обясни милостта на северната Семирамида^[1], позволила на младата си и хубава съперница да се омъжи за Момонов.

— След като не се е поддал, ще направя така, че да получи и милионите, и момичето — помисли тя, — стига тази госпожичка Миньон да е толкова грозна, колкото той твърди.

Три деликатни почуквания предизвестиха идването на херцога, комуто жена му отвори сама.

— А, вие сте по-добре, скъпа — възкликна той с тази престорена радост, която царедворците умеят така добре да имитират и която заблуждава само глупаците.

— Скъпи Анри — отговори тя, — наистина е необяснимо защо досега не сте издействували назначението на Мелхиор, вие, който се пожертвувахте за краля, оглавявайки за една година министерство, за което знаехте, че едва ли ще изтрае и толкова?

Херцогът погледна Филоксен и камериерката незабелязано му посочи писмото от Хавър на тоалетната масичка.

— Ще ви бъде скучно в Германия и ще се върнете оттам скарана с Мелхиор — наивно каза херцогът.

— Защо пък?

— Но нали ще отидете заедно? — отговори бившият посланик с комично простодушие.

— А, не — каза тя. — Смятам да го оженя.

— Ако може да се вярва на Д’Ерувил, милият ни Каналис съвсем не чака вашите услуги — каза усмихнато херцогът. — Вчера Гранлийо ми прочете пасажи от едно писмо от Главния интендант, което сигурно е писано от леля му, тъй като госпожица Д’Ерувил, която все още търси зестра, знае, че Гранлийо и аз почти всяка вечер играем вист. Милият Д’Ерувил моли принц Дьо Кадинян да организира кралски лов в Нормандия и му препоръчва да доведе краля, за да завърти главата на коконата, в чиято чест ще се проведе тази разходка с кон. И наистина, ако Шарл X каже две думи, всичко ще се уреди. Д’Ерувил твърди, че девойката е неописуемо красива…

— Анри, да вървим в Хавър! — извика херцогинята, като прекъсна мъжа си.

— И под какъв предлог? — сериозно попита мъжът, който бе един от доверениците на Луи XVIII.

— Никога не съм присъствувала на лов.

— Би било хубаво, ако кралят отиде, но е цяла мъка да се ловува толкова надалече и той няма да отиде, вече говорих с него.

— Мадам би могла да дойде…

— Това е по-добре — каза херцогът. — Херцогиня Дьо Мофриньоз може да ви помогне да измъкнете Мадам от Рони. В такъв случай кралят няма да има нищо против да използуват ловните му екипажи. Не ходете в Хавър, скъпа — каза бащински херцогът. — Много ще се изложите на показ. Мисля, че има по-добър начин. Отвъд бротонската гора се намира замъкът Розанбре на Гаспар. Защо да не му се внуши да приеме всички тези хора?

— Кой да му го внуши? — каза Елеонор.

— Ами жена му, херцогинята, която се причестява заедно с госпожица Д’Ерувил. Старата мома би могла да й подшушне да помоли Гаспар.

— Вие сте очарователен — каза Елеонор. — Ще напиша две думи на старата госпожица и на Диан, защото трябва да си поръчаме костюми за лов. Мисля, че малката ловна шапчица много подмладява. Спечелихте ли вчера у английския посланик?

— Да — отговори херцогът, — разплатих се.

— Отложете всичко друго, Анри, и се заемете с двете назначения на Мелхиор…