Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Modeste Mignon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2021)

Издание:

Автор: Оноре дьо Балзак

Заглавие: Избрани творби в десет тома

Преводач: Мария Коева; Росица Ташева; Лилия Сталева; Любов Драганова

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1983

Главен редактор: Силвия Вагенщайн

Редактор: Лилия Сталева; Силвия Вагенщайн

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Ясен Васев

Коректор: Здравка Букова; Грета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7489

История

  1. — Добавяне

Петдесет и трета глава
Първият опит на Модест

Вечерта, когато Гобенхайм, съпрузите Латурнел и Бюча, Каналис, Ернест и херцог Д’Ерувил се събраха в Колибата, всеки от тях поздрави семейство Миньон за надеждата, дадена от Деплен.

Последвалият разговор, в който Модест се показа такава, каквото беше в писмата си, се насочи съвсем естествено към този човек, който за съжаление бе лишен от всякаква слава, защото геният му можеше да бъде оценен само от племето на учените и от Факултета. Гобенхайм произнесе фразата, която в днешно време е разковничето на гения, в смисъла, който му придават икономистите и банкерите:

— Той печели луди пари!

— Разправят, че бил голям печалбар — каза Каналис. Похвалите, с които Модест обсипваше Деплен, не бяха приятни на поета. Суетата е като Жената. И двете си мислят, че губят нещо, когато хората хвалят или обичат някой друг. Волтер завидя на ума на някакъв хитрец, от когото Париж се възхищава два дни, така както една херцогиня се обижда, когато погледнат камериерката й. Алчността на тези две чувства е такава, че човек, който ги изпитва, се смята за ограбен от милостинята, дадена на бедняк.

— Смятате ли, господине — попита Модест с усмивка, — че геният трябва да се оценява с обикновените мерки?

— Би трябвало може би преди това да се даде определение на гения — отговори Каналис — За да бъдеш гений, едно от условията е изобретателността — да изобретиш форма, система или сила. Така например Наполеон беше откривател, освен че притежаваше и другите предпоставки за гениалност. Той откри метод за водене на война, Уолтър Скот е откривател, Линей[1] е откривател, Жофроа Сент-Илер[2] и Кювие[3] са откриватели. Такива хора са несъмнено гении. Те обновяват, обогатяват или променят науката и изкуството. Докато Деплен е човек, чийто огромен талант се състои в това да прилага добре вече открити закони, да се съобразява, благодарение на вродената си дарба, с индивидуалността на всеки и да налучка часа за операция, определен от природата. Той не е основал самата наука като Хипократ. Не е открил нова система като Гален[4], Брусе[5] или Радзори[6]. Той е изпълнителски гений като Мошелес[7] на пианото, Паганини на цигулката, Фарипели[8] на ларинкса си! Все хора, които имат огромни възможности, но които не създават музика. Ако трябва да се сравняват Бетховен и Каталани[9], ще ми позволите да наградя първия с безсмъртния венец на гения и мъченичеството, а втората — с много монети от по сто су. С втората сме квит, докато в същото време светът все още е длъжник на първия. Ние всеки ден задлъжняваме все повече към Молиер, докато на Барон[10] сме платили твърде много.

— Мисля, приятелю, че отдаваш прекалено голямо значение на идеите — каза Ла Бриер с мек и мелодичен глас, който контрастираше рязко с категоричността на поета, чиито гъвкави гласни струни бяха сменили ласкателния тон с господарските интонации на Трибуната. — Геният трябва да бъде уважаван главно заради неговата полезност. Пармантие[11], Жакар[12] и Папен[13], на които един ден ще издигнат паметници, също са гении. В известен смисъл те промениха или ще променят облика на държавите. В това отношение пред погледа на мислителите Деплен винаги ще се явява заедно с цяло едно поколение, чиито сълзи и страдания са били изтрити благодарение на могъщата му ръка.

Фактът, че това мнение бе изразено от Ернест, бе достатъчен, за да пожелае Модест да му се противопостави.

— В такъв случай, господине — каза тя, — човекът, който намери начин да ожъне житото, без да повреди сламата, с машина, способна да замени труда на десет жътвари, също ще бъде гений, така ли?

— О, да, дъще — каза госпожа Миньон, — бедните ще го благославят, защото хлябът им ще струва по-евтино, а този, когото благославят бедните, е благословен от Бога!

— Това значи да се даде предимство на полезното пред изкуството — отговори Модест и поклати глава.

— Без полезното — каза Шарл Миньон — откъде ще се вземе изкуството? На какво ще се опре поетът, от какво ще съществува, къде ще живее, кой ще му плаща?

— О, драги татко! Това мнение е достойно за капитан на далечно плаване, за бакалин, за еснаф. Да го поддържат Гобенхайм и господин референтът — каза тя, като посочи Ла Бриер, — които са заинтересувани от разрешението на този обществен проблем, това мога да го разбера. Но вие, чийто живот представлява най-безполезната поезия на века, вие, който сте проливали кръвта си из цяла Европа и който толкова сте страдали по волята на един колос, което не попречи на Франция да загуби десет окръга, спечелени от Републиката, как можете вие да се увлечете от подобни допотопни разсъждения, както казват романтиците? Вижда се, че се връщате от Китай.

Думите на Модест бяха непочтителни, още повече че тя нарочно ги изрече с презрителен и снизходителен тон, който учуди и госпожа Латурнел, и госпожа Миньон, и Дюме.

Госпожа Латурнел нищо не разбираше, въпреки че много се стараеше. Бюча, чието внимание можеше да се сравни с вниманието на шпионин, многозначително погледна господин Миньон, като видя, че лицето му се зачерви от внезапно и силно възмущение.

— Още малко, госпожице, и щяхте да покажете неуважение към баща си — усмихна се полковникът, който разбра погледа на Бюча. — Ето какво значи да разглезиш децата си.

— Аз съм единствено дете! — отговори тя нахално.

— Единствено! — повтори нотариусът, като наблегна на тази дума.

— Господине — сухо отговори Модест на Латурнел, — баща ми е твърде щастлив, че му ставам наставница. Той ми е дал живота, аз му давам знанието, значи, пак той ми дължи нещо.

— Как само го казваш и по какъв повод! — каза госпожа Миньон.

— Но госпожицата е права — каза Каналис, като стана и се изправи до камината в една от най-хубавите пози от колекцията си. — Бог предвидливо е дал на човека храна и дрехи, но не му е дал направо изкуството! Той е казал на човека: „За да живееш, ще се навеждаш към земята; за да мислиш, ще се издигаш към мен!“ Душата ни се нуждае от живот не по-малко от тялото ни. Така че съществуват две необходимости. Вярно е, че не можем да обуем една книга. От практическа гледна точка една епическа поема не струва колкото икономичната супа на благотворителното дружество. И най-хубавата идея трудно ще замести платното на кораба. Наистина новите машини, които си служат с пара под налягане, произвеждат памучен плат с тридесет су метъра по-евтино. Но те, както и усъвършенствуваната индустрия, не вдъхват живот на един народ и няма да кажат на бъдещето, че той е съществувал. Докато египетското изкуство, мексиканското изкуство, гръцкото изкуство, римското изкуство с шедьоврите си, смятани за безполезни, са свидетелствували за съществуването на тези народи през огромните периоди от време, в които големи нации, лишени от гении, са изчезнали, без да оставят на планетата визитната си картичка! Гениалните творения са върхът на една цивилизация и от тях има огромна полза. Разбира се, във вашите очи чифт обувки не е по-важен от театрална пиеса и вие няма да предпочетете някоя мелница пред черквата Сент-Уан, нали? Е добре! Народът е движен от същите чувства като отделния човек, а любимата идея на човека е да оцелее морално, така както се възпроизвежда физически. Един народ оцелява благодарение на своите гении. В настоящия момент Франция енергично доказва правотата на тази теза. Англия решително я е изпреварила в промишлеността, търговията, корабоплаването. И все пак според мен Франция е първа в света с хората на изкуството, с талантите си, с вкуса си. Няма човек на изкуството, няма ум, който да не е дошъл във Франция да получи своето зрелостно свидетелство. В момента художествена школа има само във Франция, а чрез Книгата ние царуваме по-сигурно и по-дълго, отколкото с Меча. По системата на Ернест, ако унищожим цветята на лукса, красотата на жената, музиката, изящните изкуства и поезията, Обществото, разбира се, ще остане, но кой, питам аз, ще се съгласи да живее такъв живот? Всичко полезно е противно и грозно. Кухнята е абсолютно необходима в една къща. Но вие избягвате да живеете в нея и прекарвате времето си в гостна, която украсявате, както тази тук, с напълно излишни неща. За какво служат тези очарователни картини, тези резби? Прекрасно е само това, което ни изглежда безполезно! Нарекохме XVI век Възраждане и думата е възхитително точна. Този век бе зората на един нов свят и хората ще говорят за него много след като никой няма да си спомня вече за няколкото предишни века, цялата заслуга на които е, че са съществували като тези милиони незначителни същества, образуващи едно поколение!

— Нека да е дрипа, но си е моя![14] — пошегува се херцог Д’Ерувил в тишината, която последва тази надуто изречена проза.

Бележки

[1] Линей, Карл фон (1707–1778) — шведски естественик, създал класификация на ботаническите и зоологическите видове.

[2] Жофроа Сент-Илер, Етиен (1772–1844) — френски естественик, привърженик на идеята за изменчивостта на видовете под влияние на средата.

[3] Кювие, Жорж (1769–1832) — френски естествоизпитател и палеонтолог.

[4] Гален, Клавдий (131–201) — древен лекар, роден в Пергам и живял в Рим, направил важни открития в областта на нервната система и сърцето. Имал е голямо влияние в медицината до XVII век.

[5] Брусе, Франсоа (1772–1838) — френски лекар. Смятал, че възпалението на тъканите е причина за всички болести и предписвал най-вече диета с кръвопускане. Последовател на Радзори.

[6] Радзори, Джовани (1766–1837) — италиански лекар.

[7] Мошелес, Игнац (1794–1870) — чешки пианист и композитор, приятел на Бетховен. Виртуозен изпълнител, написал също 7 концерта, 24 етюда и 2 сонати.

[8] Фаринели, Карло Броски (1705–1782) — италиански певец, гастролирал с голям успех из цяла Европа.

[9] Каталани, Анджелика (1779–1849) — италианска певица. През годините на Реставрацията и на Юлската монархия живяла в Париж и пяла в Италианската опера.

[10] Барон, Мишел (1653–1729) — френски актьор и автор на комедии, ученик и приятел на Молиер. Един от най-добрите актьори на онова време.

[11] Пармантие, Антоан-Огюст (1737–1813) — френски агроном и икономист, автор на изследвания върху консервацията на хранителните продукти, спомогнал за внедряването на картофите като земеделска култура във Франция.

[12] Жакар, Жозеф-Мари (1752–1834) — френски механик, усъвършенствувал тъкачния стан.

[13] Папен, Дьони (1647–1714) — френски изобретател, създал автоклава и парната машина.

[14] „Нека да е дрипа…“ — думи на Кризал от комедията на Молиер „Учени жени“.