Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Modeste Mignon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2021)

Издание:

Автор: Оноре дьо Балзак

Заглавие: Избрани творби в десет тома

Преводач: Мария Коева; Росица Ташева; Лилия Сталева; Любов Драганова

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1983

Главен редактор: Силвия Вагенщайн

Редактор: Лилия Сталева; Силвия Вагенщайн

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Ясен Васев

Коректор: Здравка Букова; Грета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7489

История

  1. — Добавяне

Двадесет и първа глава
Разузнаване у противника

„Виж я ти малката как злоупотребява с преимуществото си! — възкликна Ла Бриер. — Но дали е искрена?“

Не е възможно безнаказано да си бил четири години личен секретар на министър, да живееш в Париж и да наблюдаваш интригите, които се плетат там. И най-чистата душа малко или повече се опиянява от замайващата атмосфера на кралския град.

След като написа писмо, в което съобщаваше, че отговорът му ще пристигне на определена дата, тъй като изповедта, която искаха от него, била твърде важна, пък и министърът му бил зает, младият референт, щастлив, че не е Каналис, си взе билет за пощенската кола за Хавър. Главният директор на пощата му даде бележка, в която молеше директора в Хавър да бъде любезен и дискретен.

Така Ернест можа да види Франсоаз Коше в пощата и най-естествено да я проследи. Тя го заведе на хълма Енгувил, където той забеляза Модест Миньон на прозореца на Колибата.

— Е, Франсоаз? — попита девойката. На което прислужничката отговори:

— Има, госпожице.

Поразен от красотата на тази неземна блондинка, Ернест тръгна обратно и попита един минувач кой е собственикът на тази чудесна къща.

— Тази ли? — каза минувачът, посочвайки имението.

— Да, приятелю.

— О, всичко това е на господин Вилкен, най-богатия корабовладелец в Хавър, човек, който не си знае парите.

„Като че ли няма кардинал Вилкен в историята“ — си каза референтът, слизайки към Хавър, за да се върне в Париж.

Разбира се, той разпита директора на пощата за семейство Вилкен и научи, че въпросното семейство притежава огромно богатство. Господин Вилкен имаше син и две дъщери, едната от които бе омъжена за господин Алтор младши.

Благоразумният Ла Бриер се постара да не покаже колко се интересува от Вилкенови, тъй като директорът и без това го гледаше лукаво.

— Няма ли някой у тях в момента освен семейството? — попита той.

— Има, семейство Ерувил. Говори се, че младият херцог ще се жени за по-малката дъщеря на Вилкен.

„През царуването на династията Валоа е имало един известен кардинал Ерувил — си каза Ла Бриер — и по времето на Анри IV също, ужасният маршал, когото направиха херцог.“ Ернест си тръгна. Бе видял достатъчно Модест, за да се размечтае и да си каже, че богата или бедна, не би имал нищо против да направи от нея госпожа Ла Бриер, стига да има красива душа. Затова реши да продължи кореспонденцията.

Опитайте се да останете непознати, клети френски жени, да изживеете и най-малкия роман в тази цивилизация, която отбелязва по площадите кога тръгват и кога пристигат файтоните, която брои писмата, слага им два пъти марка — преди да ги хвърли в пощенските кутии, и когато ги разпределя, номерира къщите, нанася етажите — след като е преброила дори вратите им — в данъчния регистър, чиято територия скоро ще бъде представена до последния парцел и до най-малката си линийка върху широките листа на Кадастъра, титанично дело, извършено от титан!

Опитайте се да се отървете, непредпазливи девойки, не от окото на полицията, а от това непрестанно бръщолевене, което и в най-затънтеното селце обстойно изследва и най-обикновените действия, брои колко десерта се сервират у префекта и вижда корите от пъпеш, изхвърлени пред вратата на дребния рентиер; което се опитва да чуе звъна на златото в момента, когато ръката на Икономиката го прибавя към съкровището; което всяка вечер край огнището преценява колко са богати кантонът, градът, окръгът!

Благодарение на едно най-обикновено недоразумение Модест бе избягнала невинното шпиониране, за което Ернест вече се укоряваше. Но кой парижанин би искал една малка провинциалистка да го прави на глупак? Да не позволиш да те правят на глупак — тази ужасна максима убива всички благородни чувства у човека.

Лесно е да се отгатне каква душевна борба изживя този честен човек, докато пишеше писмото си, в което личи изтерзаната му съвест.

Ето какво прочете съвсем наскоро Модест, застанала на прозореца си в един хубав летен лен.