Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Modeste Mignon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2021)

Издание:

Автор: Оноре дьо Балзак

Заглавие: Избрани творби в десет тома

Преводач: Мария Коева; Росица Ташева; Лилия Сталева; Любов Драганова

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1983

Главен редактор: Силвия Вагенщайн

Редактор: Лилия Сталева; Силвия Вагенщайн

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Ясен Васев

Коректор: Здравка Букова; Грета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7489

История

  1. — Добавяне

Шестдесет и шеста глава
Модест пристига тържествено в Розанбре

Имението Розанбре, наскоро купено от херцог Дьо Верньой с неговата част от милиарда, гласуван, за да се узакони продажбата на националното имущество, е забележително със замъка си, сравним по великолепие със замъците Мениер и Балроа.

До внушителното и благородно здание се стига по широка алея, оградена с четири редици вековни брястове. Минава се също през огромен параден двор с наклонен терен като във Версай, с чудесна решетъчна ограда, с две портиерски къщички и с големи портокалови дървета в саксии. Към двора гледат двете основни крила на замъка, изнесени напред и свързани от два реда по деветнадесет прозореца на малки квадратчета, увенчани със скулптирани арки. Колони с канелюри отделят прозорците един от друг. Балюстрада прикрива италианския покрив, над който се показват комини, иззидани от големи камъни и украсени с бойни трофеи, тъй като Розанбре е построен по времето на Луи XIV от някой си Котен, земевладелец-генерал.

Към парка сградата е еркерно проектирана с пет прозореца с колони и с разкошен фронтон най-отгоре. Семейство Дьо Марини, което получи имота на Котен от единствената му дъщеря, беше наело скулптора Коазевокс[1] да извае изгряващото слънце на фронтона. Под слънцето два ангела развиват лента, върху която старият девиз е заменен с нов, посветен на Великия крал: slo nobis benignus[2]. Великият крал бе направил херцог маркиз Дьо Марини, един от най-незначителните му любимци.

От площадката, до която водят, образувайки полукръг, две широки стълбища с балюстрада, се вижда огромно езеро, дълго и широко колкото големия версайски канал. Отсам езерото има морава, достойна да съперничи с най-британските цветни лехи, оградена от кошници, в които по това време блестяха есенни цветя.

От двете страни две френски градини простират квадратните си лехи, алеите си, хубавите си страници, написани в най-величествен стил Льо Нотр[3]. По дължината на градините се издигат гори, широки около тридесет арпана, в които по времето на Луи XV бяха създадени паркове по английски образец. Гледката, разкриваща се от терасата, стига до гора, която е част от имението Розанбре и съседствува с две други гори — едната държавна, другата кралска. Трудно може да се намери по-красив пейзаж.

Пристигането на Модест предизвика известна сензация. Всички забелязаха каляската с цветовете на френския герб, ескортирана от Главния интендант, полковника, Каналис и Ла Бриер, всички на коне, предшествувани от пикьор в парадна ливрея, следвани от десет слуги, между които се забелязваха мулатът и негърът, и от елегантна карета с двете камериерки и с багажа.

В каляската бяха впрегнати четири петнисти коня, кокетно оседлани по нареждане на Главния интендант, който често бе по-добре обслужван от краля.

Като влезе и видя този малък Версай, заслепената от господарския разкош Модест изведнъж се сети, че ще трябва да разговаря с прочутите херцогини, и се уплаши да не би да има изкуствен, провинциален или пък парвенюшки вид. Обзета от паника, тя съжали, че е дошла на този лов.

За щастие, когато каляската спря, Модест забеляза един старец с руса, ситно накъдрена перука, чието спокойно, пълно, гладко лице бе озарено от бащинска усмивка и от вглъбена приветливост, на която полузатворените очи придаваха достойнство.

Херцогинята, извънредно набожна жена, единствена дъщеря на свръхбогат председател на съда, починал през 1800 година, суха и изправена, майка на четири деца, би приличала на госпожа Латурнел, стига въображението да разкрасеше жената на нотариуса с прелестта на една наистина свята осанка.

— Добър ден, драга Ортанс — каза госпожица Д’Ерувил и целуна херцогинята с цялата симпатия, която свързваше тези два високомерни характера, — нека да ви представя, на вас и на нашия мил херцог, този малък ангел, госпожица Дьо Ла Басти.

— Толкова ни говориха за вас, госпожице — каза херцогинята, — че нямахме търпение да ви видим тук…

— Ще съжаляваме за изгубеното време — каза херцог Дьо Верньой и се поклони с галантно възхищение.

— Господин граф Дьо Ла Басти — каза Главният интендант, като хвана полковника за ръката и го представи на херцога и херцогинята с оттенък на уважение и в жеста, и в тона.

Полковникът поздрави херцогинята, а херцогът му подаде ръка.

— Бъдете добре дошли, господин графе — каза господин Дьо Верньой, — вие притежавате истинско съкровище — добави той, като погледна Модест.

Бележки

[1] Коазевокс, Антоан (1640–1720) — френски скулптор, член на Академията, един от любимите скулптори на Луи XIV. Един от главните представители на „версайското изкуство“. Много от статуите му украсяват френските дворци.

[2] Sol nobis beoignus (лат.) — слънцето е благосклонно към нас.

[3] Льо Нотр, Андре (1613–1700) — френски градинар, създател на френския класически стил в оформянето на парковете и градините (Тюйлери, Версай, Ментьонон и др.).