Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (67)

Шестдесет е седма глава
Гневът на херцогинята

Херцогинята хвана Модест под ръка и я заведе в един огромен салон, в който десетина жени се бяха събрали пред камината.

Отведени от херцога, мъжете се разхождаха на терасата, с изключение на Каналис, който почтително застана до прекрасната Елеонор.

Седнала до един стан, херцогинята съветваше госпожица Верньой как да съчетае цветовете.

Дори ако си бе пробола пръста с куката, поставяйки ръката си върху кълбо вълна, Модест не би се почувствувала така наранена, както от ледения, високомерен и презрителен поглед, който й хвърли херцогиня Дьо Шолийо.

В първия момент тя видя само тази жена и отгатна коя е. За да разберем докъде стига жестокостта на обаятелните същества, които нашата страст толкова величае, трябва да видим жените помежду им.

С наивното си и неволно възхищение Модест би разоръжила всяка друга жена. Защото, ако не знаеше на каква възраст е Елеонор, тя би я помислила за тридесет и шест годишна. Впрочем още много имаше да се чуди!

В това време поетът се сблъскваше с гнева на знатна дама. Подобен гняв е най-жестокият сфинкс: лицето е сияйно, всичко друго е свирепо. Самите крале не знаят как да накарат да капитулира изящната и студена учтивост, която любовницата крие в такива случаи под стоманена броня. Прелестната женска глава се усмихва и същевременно стоманата хапе. Ръката е стоманена, тялото е стоманено, всичко е стоманено.

Каналис се опитваше да се вкопчи в тази стомана, но пръстите му се плъзгаха по нея, както думите му по сърцето. И грациозната глава, и грациозните думи, и грациозната осанка на херцогинята прикриваха от чуждите погледи стоманата на гнева й, слязъл до двадесет и пет градуса под нулата. Чудната красота на разхубавената от пътуването Модест, видът на девойката, облечена не по-зле от Диан дьо Мофриньоз, запалиха барута, който размишленията бяха натрупвали в главата на Елеонор.

Жените се бяха приближили до един прозорец, за да видят как чудото на деня, придружено от тримата си поклонници, слиза от каляската.

— Да не изглеждаме толкова любопитни — бе казала госпожа Дьо Шолийо, пронизана в сърцето от думите на Диан: „Божествена е! Откъде се взимат такива?“

И те се бяха разпръснали из салона, където всяка си бе придала достоен вид и където херцогиня Дьо Шолийо усети в сърцето си хиляди усойници, които всички заедно искаха храна.

Госпожица Д’Ерувил каза тихо — и съвсем умишлено — на херцогиня Дьо Верньой:

— Елеонор посреща твърде зле великия си Мелхиор.

— Херцогиня Дьо Мофриньоз смята, че отношенията им са охладнели — простичко отговори Лор дьо Верньой.

Не са ли възхитителни тези думи, толкова често произнасяни в обществото? Човек усеща в тях полярния вятър.

— Защо? — обърна се Модест към очарователната девойка, излязла от Сакре-Кьор едва преди два месеца.

— Великият поет — отговори набожната херцогиня, като направи знак на дъщеря си да мълчи — не й е писал нито ред в продължение на петнадесет дни, след като заминал за Хавър и след като й казал, че отива там да се лекува…

Модест неволно трепна, което учуди Лор, Елен и госпожица Д’Ерувил.

— А в това време — продължи набожната херцогиня — тя се опитваше да му издействува титлите комендант и пълномощен министър в Баден.

— О, това е много лошо от страна на Каналис, защото той й дължи всичко — каза госпожица Д’Ерувил.

— Защо госпожа Дьо Шолийо не е дошла в Хавър? — наивно попита Модест, обръщайки се към Елен.

— Миличката ми — каза херцогиня Дьо Верньой. — Тя по-скоро ще се остави да я убият, но няма да произнесе нито дума, погледнете я. Каква кралица! Главата й би се усмихвала и на дръвника като главата на Мария Стюарт. Впрочем във вените на нашата хубава Елеонор тече същата кръв.

— Не му ли е писала? — подзе Модест.

— Диан ми каза — отговори херцогинята, окуражена от лакътя на госпожица Д’Ерувил, — че е написала доста суров отговор на първото писмо, което Каналис й е пратил преди десетина дни.

След това обяснение Модест се изчерви от срам за Каналис и пожела не просто да го стъпче, а да му отмъсти с някоя от тези хитрости, които са по-жестоки от забит нож. Тя гордо изгледа херцогиня Дьо Шолийо. Това беше поглед, позлатен от осем милиона.

— Господин Мелхиор! — каза тя.