Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Modeste Mignon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2021)

Издание:

Автор: Оноре дьо Балзак

Заглавие: Избрани творби в десет тома

Преводач: Мария Коева; Росица Ташева; Лилия Сталева; Любов Драганова

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1983

Главен редактор: Силвия Вагенщайн

Редактор: Лилия Сталева; Силвия Вагенщайн

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Ясен Васев

Коректор: Здравка Букова; Грета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7489

История

  1. — Добавяне

Тридесета глава
Физиология на гърбавия

Чрез неопровержимото доказателство на тази мелодия госпожа Миньон успя да предаде на касиера убеждението си, че Модест е тайно влюбена, и да помрачи радостта му от завръщането и успехите на шефа му.

Клетият бретонец слезе в Хавър, за да продължи работата си у Гобенхайм. След това, преди да се върне за вечеря, той мина през Латурнелови, за да им довери страховете си и отново да им поиска помощ.

— Да, драги приятелю — каза Дюме, разделяйки се на вратата с нотариуса, — споделям мнението на госпожата: тя обича, сигурно е, останалото го знае само дяволът! Ето ме вече опозорен.

— Не се разстройвайте, Дюме — отговори дребният нотариус. — Всички ние заедно не сме по-слаби от тази малка госпожица, а и в един момент всяка влюбена девойка извършва нещо непредпазливо, което я издава. Ще си поговорим пак довечера.

Така преданите приятели на семейство Миньон отново бяха обзети от същото безпокойство, което изпитваха преди опита, сметнат от стария войник за решаващ. Безполезността на толкова усилия така раздразни Дюме, че той реши да не отива в Париж, докато не намери ключа на загадката.

Тези добри хора, за които чувствата бяха по-силни от интереса, смятаха в този момент, че ако Модест не е съвършено невинна, полковникът ще умре от мъка, като разбере, че Бетина е мъртва, а жена му сляпа. Отчаянието на бедния Дюме така порази Латурнелови, че те забравиха за раздялата с Екзюпер, когото бяха изпратили в Париж същата сутрин.

Докато вечеряха сами тримата, господин Латурнел, госпожа Латурнел и Бюча разгледаха проблема от всички страни и направиха всички възможни предположения.

— Ако Модест обича някой от Хавър, вчера тя щеше поне да трепне — каза госпожа Латурнел. — Значи, любимият й е другаде.

— Тази сутрин тя се е заклела на майка си пред Дюме — каза нотариусът, — че не е разменила нито поглед, нито дума с жива душа…

— Тогава тя обича по моя начин — каза Бюча.

— И как обичаш ти, клето момче? — попита госпожа Латурнел.

— Госпожо — отвърна джуджето, — аз обичам за себе си, от голямо разстояние, колкото оттук до звездите…

— И как постигаш това, пиленце? — усмихна се госпожа Латурнел.

— Госпожо — отвърна Бюча, — това, което смятате за гърбица, е калъфът на моите криле.

— Ето къде се крие обяснението на твоя печат! — възкликна нотариусът.

Печатът на писаря представляваше една звезда, под която бе написано: Fulgens, seguar (блестяща, аз ще те последвам) — девиза на рода Шастийоне.

— Една хубавица може да бъде толкова недоверчива, колкото и най-грозната девойка — каза Бюча, сякаш говореше на себе си. — Модест има достатъчно ум и сигурно се е бояла да не я обикнат само за красотата й!

Гърбавите са чудни създания, които впрочем дължат живота си на Обществото. Защото в Природата слабите и нежелани същества загиват. Изкривеният гръбначен стълб дава на тези на вид онеправдани хора един вътрешен поглед, в който се събират нервни флуиди в по-големи количества, отколкото у другите, обработват се, започват да действуват и да пръскат животворна светлина. В резултат се появяват сили, които магнетизмът понякога улавя, но които по-често се разсейват из пространствата на Духовния Свят. Опитайте се да намерите гърбав, който да не е надарен с някоя изключителна способност — било с тънко остроумие, било с крайна злоба, било с възвишена доброта. Тези същества са привилегировани, при все че самите те не го знаят. Като инструменти, които ръката на Изкуството никога няма да събуди, те живеят в себе си, както живееше Бюча, поне тогава, когато не са похабили чудесно концентрираната си енергия в борба за живот.

Така се обясняват суеверията, народните традиции, родили гномовете, страшните джуджета, грозните феи, цялата тази раса от същества-бутилки, както ги наричаше Рабле, пълни с редки еликсири и балсами.

Така че Бюча почти отгатна Модест. И в любопитството си на безнадеждно влюбен, на слуга, винаги готов да жертвува живота си, като самотните и изоставени войници, които викаха в руските снегове: „Да живее императорът!“, той реши да открие сам тайната й.

Когато господарите му тръгнаха към Колибата, той ги последва с дълбоко загрижен вид, тъй като трябваше да скрие от всички тези внимателни очи и наострени уши клопката, в която смяташе да хване девойката. Това щеше да бъде поглед, уловен от него, трепване, което той щеше да изненада, както хирургът слага ръка точно върху скритата болка.

Тази вечер Гобенхайм не дойде и Бюча игра с господин Дюме срещу господин и госпожа Латурнел.

Когато към девет часа Модест отиде да приготви леглото на майка си, госпожа Миньон и приятелите й си поговориха открито. Само нещастният писар, смазан от убеждението, което бе обзело и него, изглеждаше толкова чужд на разговора, колкото Гобенхайм предния ден.

— Хей, Бюча, какво ти е? — възкликна учудено госпожа Латурнел. — Човек би казал, че си загубил всичките си роднини…

Сълзи се появиха в очите на детето, чийто баща — шведски моряк, го бе изоставил, а майка му бе умряла от скръб в болницата.

— Само вас имам на този свят — отговори той развълнувано — и вашето съчувствие ми е твърде свято. Никога няма да го загубя, тъй като никога няма да злоупотребя с добрината ви.

Този отговор раздвижи една чувствителна струна в душите на присъствуващите, струната на нежността.

— Ние всички ви обичаме, господин Бюча — каза госпожа Миньон с развълнуван глас.

— Притежавам шестстотин хиляди франка! — каза добрият Дюме. — Ти ще бъдеш нотариус в Хавър след Латурнел.

Американката пък бе стиснала ръката на бедния гърбушко.

— Притежавате шестстотин хиляди франка ли? — възкликна Латурнел, който се бе вторачил в Дюме. — И оставяте дамите да живеят тук! И Модест няма хубав кон! И не взима уроци по музика, по рисуване, по…

— Хайде сега! — каза американката. — Притежава ги само от няколко часа!

— Шт! — каза госпожа Миньон.

Посред тези възклицания господарката на Бюча го гледаше, заела царствена поза.

— Дете мое — каза тя, — знам, че си обграден с много обич и не помислих за смисъла на израза, който употребих. Но ти трябва да си ми признателен за тази грешка, защото благодарение на нея видя какви приятели си спечелил с прекрасните си качества.

— Значи, имате новини от господин Миньон? — попита нотариусът.

— Връща се — каза госпожа Миньон. — Но да запазим това в тайна… Щом мъжът ми узнае, че Бюча е бил с нас, че ни е засвидетелствувал най-живо и безкористно приятелство тогава, когато всички ни бяха обърнали гръб, той няма да ви остави сам да се грижите за него, Дюме. Така че, приятелю — каза тя, опитвайки се да обърне лицето си към Бюча, — можете още отсега да се уговорите с Латурнел…

— Но той е достатъчно възрастен, вече е на двадесет и пет години и половина — каза Латурнел. — А пък аз ще изпълня само дълга си, момчето ми, като ти улесня достъпа до кантората.

Лицето на Бюча, който целуваше ръката на госпожа Миньон и я обливаше със сълзи, бе мокро, когато Модест отвори вратата на гостната.