Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Modeste Mignon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2021)

Издание:

Автор: Оноре дьо Балзак

Заглавие: Избрани творби в десет тома

Преводач: Мария Коева; Росица Ташева; Лилия Сталева; Любов Драганова

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1983

Главен редактор: Силвия Вагенщайн

Редактор: Лилия Сталева; Силвия Вагенщайн

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Ясен Васев

Коректор: Здравка Букова; Грета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7489

История

  1. — Добавяне

Тридесет и втора глава
Бюча е щастлив

В неделя сутринта Бюча изпревари господарката си, която както винаги идваше да вземе Модест, за да я заведе на черква, и се заразхожда пред Колибата в очакване на пощенския раздавач.

— Носите ли днес писмо за госпожица Модест? — попита той скромния служител, като го видя да се приближава.

— Не, господине…

— От известно време създаваме доста работа на властите! — възкликна писарят.

— О, да, наистина — отговори раздавачът.

Модест видя и чу този малък разговор от стаята си, откъдето винаги по това време дебнеше раздавача, скрита зад капаците. Тя слезе, отиде в градинката и извика с променен глас:

— Господин Бюча?

— Ето ме, госпожице! — каза гърбавият и се приближи до вратичката, която Модест отвори сама.

— Да не би да смятате, че между правата, които ви дава привързаността на една жена, фигурира позорното шпиониране, което вършите? — попита девойката, опитвайки се да срази роба си с поглед и държане на кралица.

— Да, госпожице! — отговори той гордо. — О, никога не съм мислил — продължи той тихо, — че един червей може да окаже услуга на една звезда! Но така излиза. Да не би да искате да разкрият вашата тайна майка ви, господин Дюме или госпожа Латурнел, а не едно същество, почти низвергнато от живота, което ви се отдава като цветята, които откъсвате, за да ги погледнете за един момент? Всички знаят, че обичате. Само аз зная обаче как обичате. Вземете ме със себе си, както бихте взели едно бдително куче. Ще ви се подчинявам, ще ви пазя, никога няма да лая и никак няма да ви осъждам. Искам само да ме оставите да ви бъда полезен. Баща ви достави на вашата менажерия един Дюме, вие пък си вземете един Бюча и ще видите какво ще стане! Един нещастен Бюча не иска нищо, дори кокал.

— Добре, ще ви изпитам — каза Модест, която искаше да се отърве от този толкова остроумен пазач. — Веднага идете в Гравил в Хавър и обиколете хотелите, за да проверите дали не е пристигнал от Англия господин Артюр…

— Вижте, госпожице — каза почтително Бюча, прекъсвайки Модест. — Ще отида просто да се поразходя край морето и това ще е достатъчно. Вие не искате да дойда днес в черквата. Това е всичко.

Модест смаяно погледна джуджето.

— Чуйте, госпожице! Вие съвсем не сте отекли, въпреки че сте си сложили компрес и сте си увили бузите с шал. Поставили сте си двойна воалетка на шапката, за да виждате, без да ви виждат.

— Откъде такава прозорливост? — възкликна Модест, изчервявайки се.

— Госпожице, вие нямате и корсет! Един оток не ви задължава да си криете тялото под няколко поли, ръцете под стари ръкавици и хубавите крачка в ужасни ботинки, да се облечете зле, да…

— Достатъчно! — каза тя. — Как мога да бъда сигурна, че ще ми се подчините?

— Господарят ми трябва да отиде до Сент-Адрес, а не му се ходи. Но тъй като е наистина добър човек, не пожела да ме лиши от неделята ми. Та ще му предложа аз да отида вместо него…

— Вървете и ще ви имам доверие…

— Сигурна ли сте, че нямате нужда от мен в Хавър?

— Да. Погледнете, тайнствено джудже — каза тя и му показа безоблачното небе. — Виждате ли следата, оставена от птицата, която прелетя преди малко? Моите действия са чисти като въздуха и също не оставят следи. Успокойте Дюме, успокойте Латурнел, успокойте майка ми и знайте, че преди да се завърне баща ми, тази ръка — и тя му показа хубавата си изящна ръка с извити пръсти, през които проникваше светлина — няма да бъде дадена, че няма да бъде дори целуната от това, което наричат любовник.

— Защо тогава не искате да дойда днес в черквата?

— Вие ме разпитвате след това, което ви казах, и след като ви направих честта да ви помоля нещо?

Бюча се сбогува, без да отговори, и се затича към шефа си, очарован от постъпването си на служба при тайната си господарка.

След един час господин и госпожа Латурнел дойдоха да вземат Модест, която се оплака от ужасен зъбобол.

— Нямах смелост да се облека — каза тя.

— Не идвайте тогава — каза добрата жена на нотариуса.

— А, не, искам да се помоля за щастливото завръщане на баща си — отговори Модест — и си помислих, че ако се увия хубаво, от излизането ще ми стане по-добре, а не по-зле.

И госпожица Модест тръгна заедно с госпожа Латурнел, като отказа да я хване под ръка. Страхуваше се, че компаньонката й ще я разпитва, ако забележи трепета, който я бе обзел при мисълта, че скоро ще види своя велик поет. Един-единствен поглед, първият, сигурно щеше да реши съдбата й.