Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Modeste Mignon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2021)

Издание:

Автор: Оноре дьо Балзак

Заглавие: Избрани творби в десет тома

Преводач: Мария Коева; Росица Ташева; Лилия Сталева; Любов Драганова

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1983

Главен редактор: Силвия Вагенщайн

Редактор: Лилия Сталева; Силвия Вагенщайн

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Ясен Васев

Коректор: Здравка Букова; Грета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7489

История

  1. — Добавяне

Деветнадесета глава
Играта започва

След като бе държала цял ден това писмо между плътта си и корсета си и бе отложила прочитането му за часа, в който всички спят, за полунощ; след като бе чакала тази тържествена тишина, измъчвана от огненото си въображение; след като бе благославяла поета, мислено прочела хиляди писма; след като бе предположила всичко друго освен тази капка студена вода, падаща върху най-въздушните форми на фантазията и разлагаща ги, както цианкалият разлага живота, Модест имаше за какво да си зарови лицето във възглавницата, въпреки че беше сама, да загаси свещта и да плаче…

Това ставаше през първите дни на юли. Модест се изправи, прекоси стаята и отвори прозореца, за да влезе въздух. Уханието на цветята стигна до нея заедно със свежестта, присъща на нощните миризми. Озарено от луната, морето блещукаше като огледало. На едно дърво в парка на Вилкен запя славей.

— Ето го поета — си каза Модест и ядът й се изпари.

Най-горчиви мисли й минаваха през главата. Чувствуваше се оскърбена и реши да препрочете писмото. Запали свещта, изучи основно тази учена проза и чу безстрастния глас на реалния свят.

„Той е прав, а аз греша — си каза тя. — Но как да повярва човек, че ще намери под звездната роба на поета Молиеров старец?“

Когато жената или девойката са хванати на местопрестъплението, те се проникват от дълбока омраза към свидетеля, към автора или към обекта на техния грях. Затова именно истинската, естествената, необузданата Модест изпита ужасното желание да победи този праволинеен ум, да го хване в противоречие, да му върне сразяващия удар.

Това толкова чисто дете, на което само умът бе покварен и от много четене, и от дългата агония на сестра й, и от опасните размишления в самотата, се изненада, когато един слънчев лъч освети лицето му — цели три часа бе прекосявало огромните морета на Съмнението. Подобни нощи не се забравят. Модест отиде право към китайската масичка, подарък от баща й, и написа писмо, продиктувано от пъкления дух на отмъщението, който трепка в дъното на младежките сърца.

III

До господин Дьо Каналис

 

„Господине,

Вие с положителност сте голям поет, но Вие сте и нещо повече — Вие сте порядъчен човек. След като бяхте така честен и откровен с една девойка на ръба на пропастта, ще бъдете ли пак такъв и ще ми отговорите ли без никакво лицемерие на следния въпрос?

Щяхте ли да напишете в отговор на моето писмо писмото, което държа в ръка, мислите Ви, езикът Ви щяха ли да бъдат същите, ако Ви бяха пошушнали нещо, което може и да е вярно: госпожица О. д’Ест-М. има шест милиона и не иска някой глупак да й стане господар?

Приемете за известно време, че това предположение отговаря на истината. Бъдете с мен такъв, какъвто сте със себе си, не се бойте от нищо, аз съм по-възрастна от двайсетте си години и Вашата искреност с нищо няма да Ви навреди пред мен.

След като ми се доверите, ако въобще благоволите да го направите, ще отговоря на първото Ви писмо.

Възхищавала съм се от таланта Ви, който толкова често стига до съвършенство. Позволете ми сега да отдам дължимото и на Вашата деликатност и на честността Ви, задължаващи ме да се считам

смирено Ваша

О. д’Ест-М.“