Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (72)

Седемдесет и втора глава
Разумът побеждава поезията

След един час благородната компания се събра в салона, като едни играеха вист, други приказваха, а жените се занимаваха с ръкоделията си в очакване на вечерята.

Главният ловец разпита господин Миньон за Китай, за военните походи, в които е участвувал, за провансалските родове Портандюер, Есторад и Мокомб. Укори го, че не желае да служи, като го увери, че няма нищо по-лесно от това да се назначи един полковник в гвардията.

— Човек от вашата кръв и с вашето богатство не възприема възгледите на сегашната опозиция — усмихнато каза принцът.

Това елитно общество не само се хареса на Модест, но й помогна да придобие по време на престоя си съвършенство в обноските, което, ако не беше този случай, щеше да й липсва през целия й живот.

Покажете един часовник на млад механик и можете да бъдете уверени, че сте му разкрили тайните на механиката. Семето, което дреме в него, веднага ще порасне. Така и Модест възприе всичко, с което се отличаваха херцогините Дьо Мофриньоз и Дьо Шолийо.

Това, на което буржоазките щяха само смешно да подражават, бе за нея истински урок. Модест бе от добро семейство, бе образована и имаше необходимото предразположение. Затова тя съвсем естествено се приспособи и откри разликите между аристократичния и буржоазния свят, между провинцията и предградието Сен-Жермен. Улови почти неуловимите нюанси, разпозна обноските на голяма дама, уверена, че може да ги придобие.

На този Олимп баща й и Ла Бриер изглеждаха безкрайно по-добре, отколкото Каналис. Големият поет се бе отказал от истинската си и неоспорима мощ — мощта на ума, и беше само обикновен съветник, мечтаещ за посланически пост, преследващ комендантската огърлица, принуден да се харесва на всичките тези съзвездия.

Ернест дьо Ла Бриер нямаше амбиции и оставаше такъв, какъвто беше. Докато Мелхиор като малко момче ухажваше — за да си послужим с този просташки израз — принц Дьо Лудон, херцог Дьо Реторе, виконт Дьо Серизи, херцог Дьо Мофриньоз, тъй като не можеше да се държи откровено като полковник Миньон, граф Дьо Ла Басти, който бе горд със заслугите си и с уважението на император Наполеон.

Модест забеляза непрекъснатото неспокойствие на остроумния човек, принуден да разсмива, да учудва, да ласкае величията, между които искаше да се задържи. Паунът бе загубил перата си.