Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Човешка комедия
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Modeste Mignon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Иван Пешев
Разпознаване, форматиране и корекция
NomaD (2021)

Издание:

Автор: Оноре дьо Балзак

Заглавие: Избрани творби в десет тома

Преводач: Мария Коева; Росица Ташева; Лилия Сталева; Любов Драганова

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“

Излязла от печат: май 1983

Главен редактор: Силвия Вагенщайн

Редактор: Лилия Сталева; Силвия Вагенщайн

Технически редактор: Олга Стоянова

Художник: Ясен Васев

Коректор: Здравка Букова; Грета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7489

История

  1. — Добавяне

Седемдесет и трета глава
Модест се държи с достойнство

По средата на вечерта Модест седна с Главния интендант в един ъгъл на салона, където го заведе, за да сложи край на борбата, която не можеше да насърчава, без да загуби уважението към себе си.

— Господин херцог — каза тя, — ако ме познавахте добре, щяхте да знаете колко съм трогната от вашето внимание. Именно заради дълбокото уважение, което изпитвам към характера ви, заради приятелството, което ми вдъхва душа като вашата, не бих искала и най-малко да засегна самолюбието ви. Преди да дойдете в Хавър, бях влюбена искрено, дълбоко и завинаги в личност, достойна за любов и която още не знае за моята обич. Но трябва да ви уверя — и в това аз съм по-искрена, отколкото която и да е девойка, — че ако не бях поела този доброволен ангажимент, щях да избера вас, защото видях у вас много благородни и прекрасни качества. Някои думи, казани от сестра ви и от леля ви, ме карат да говоря така. Ако сметнете за необходимо, утре, преди да тръгнем на лов, майка ми ще ме извика с писмо под предлог, че е неразположена. Не искам да присъствувам без ваше съгласие на празник, подготвен от вас, по време на който бих могла да издам тайната си и да засегна законните ви претенции. Защо дойдох тук, ще попитате. Можех да не приема. Бъдете великодушен и не смятайте за престъпление любопитството ми. Впрочем това не е най-деликатното нещо, което имам да ви казвам. В баща ми и в мен имате по-сериозни приятели, отколкото си мислите. И тъй като богатството бе първата движеща сила, която ви доведе при мен, без да искам да си послужа с това, за да успокоявам скръбта, която най-галантно ще покажете, знайте, че баща ми се занимава с въпроса с Ерувил и че приятелят му Дюме смята, че той може да се уреди, дори вече е направил постъпки за създаването на акционерно дружество. Гобенхайм, Дюме и баща ми предлагат милион и петстотин хиляди франка и се наемат да съберат останалото чрез доверието, което ще вдъхнат на капиталистите, като се заловят сериозно с тази работа. Ако нямам честта да стана херцогиня Д’Ерувил, почти съм сигурна, че ще ви помогна един ден да си я изберете свободно във висшето общество, О, оставете ме да свърша — каза тя на един жест на херцога.

— Лесно е да се разбере по вълнението на брат ми — казваше в това време госпожица Д’Ерувил на племенницата си, — че вече имаш сестра.

— Господин херцог, взех това решение в деня на първата ни разходка на кон, когато оплаквахте положението си. Ето какво исках да ви открия. През този ден съдбата ми бе решена. Вие не спечелихте жена, но спечелихте приятели в Енгувил, ако благоволите да ни приемете за такива.

Тази малка реч, предварително обмислена от Модест, бе казана толкова очарователно, че очите на Главния интендант се напълниха със сълзи и той целуна ръка на девойката.

— Останете тук по време на лова — каза херцог Д’Ерувил. — Свикнал съм с такива откази. Приемам вашето приятелство и приятелството на полковника, но нека първо да се осведомя от най-компетентните инженери, че пресушаването на ерувилските блата не носи никакъв риск и ще донесе печалба на дружеството, за което ми говорите. Тогава ще приема и предаността на вашите приятели. Вие сте благородна девойка и въпреки че ще е жалко да бъда само ваш приятел, аз ще се гордея с тази титла и ще ви докажа това при случай.

— Така или иначе, господин херцог, да запазим всичко в тайна. Ще обявя своя избраник, ако, разбира се, не съм сгрешила, чак след пълното оздравяване на майка ми, защото искам бъдещият ми съпруг и аз да бъдем благословени от първия й поглед.

— Госпожи — каза принц Дьо Кадинян малко преди лягане, — спомних си, че някои от вас имаха намерение да ловуват утре с нас. Затова се смятам длъжен да ви предупредя, че ако държите да бъдете Диани, ще трябва да станете в часа на Диана, тоест призори. Срещата ни е в осем и половина. През живота си често съм виждал жени да показват повече смелост от мъжете, но за кратко време. Така че ще ви е нужно известно упорство, за да прекарате цял ден на кон, извън почивката, през която, като истински ловци, ще обядваме на крак. Все още ли искате да се покажете съвършени ездачки?

— Принце, аз съм задължена да го направя — дипломатично отговори Модест.

— Аз отговарям за себе си — каза херцогиня Дьо Шолийо.

— Познавам дъщеря си Диан, тя е достойна за името си — каза принцът. — Ето че всички се запалихте. Все пак заради госпожа и госпожица Дьо Верньой, заради тези, които остават тук, ще направя така, че да докарам елена на брега на езерото.

— Не се притеснявайте, госпожи, обедът на крак ще бъде под една чудесна палатка — каза принц Дьо Лудон, след като Главният ловец напусна салона.