Оноре дьо Балзак
Модест Миньон ^[0] (62)

Шестдесет и втора глава
Едно политично писмо

През нощта равносметката, която си направи Каналис, бе изцяло положителна. Не можеше да си представи нещо по-лошо на света от женитба без богатство.

Все още разтреперан от опасността, на която се бе изложил заради суетата си, заради желанието си да победи херцог Д’Ерувил и заради вярата си в милионите на господин Миньон, той се запита, какво ли мисли херцогиня Дьо Шолийо за престоя му в Хавър и за това, че не й е писал в продължение на две седмици, докато в Париж си пишеха по четири-пет писма седмично?

— И като си помисля, че горката жена действува, за да ми осигури лентата на комендант на Почетния легион и поста пълномощен министър у Великия баденски херцог! — възкликна той.

Веднага след това взе решение с бързината, която и у поетите, и у спекулантите е породена от живата им интуиция за бъдещето. Каналис седна на масата и написа следното писмо:

До госпожа херцогинята Дьо Шолийо

 

„Мила Елеонор, сигурно си учудена, че не получаваш писма от мен. Но престоят ми тук се дължи не само на разклатеното ми здраве, но и на нещо като дълг, който имам към младия Ла Бриер.

Бедният младеж се е влюбил силно в някаква госпожица, Модест дьо Ла Басти, едно бледо, незначително и жилесто момиченце, което между другото има порока да обича литературата и се нарича поет, за да оправдае капризите, глезотиите и променливостта на лошия си характер.

Познаваш Ернест, който толкова лесно се хваща, че не исках да го оставя сам. Госпожица Дьо Ла Басти доста пококетира с твоя Мелхиор и беше много разположена да ти стане съперница, въпреки че като всички девойки има слаби ръце и почти няма рамена, че косите й са по-безцветни от косите на госпожа Дьо Рошфид и че сивите й очи гледат подозрително. Може би прекалено грубо разнищвам прелестите на тази нескромна, за разлика от името си, девойка. Но така е в любовта. Какво ме интересуват другите жени, когато всички заедно не струват колкото теб?

Хората от кръга на наследницата, с които прекарвам времето си тук, са до един буржоа. Да ти се приповдига. Направо можеш да ме оплачеш. Прекарвам вечерите си с писари и жени на нотариуси, с касиери, с провинциални лихвари. Нищо общо с вечерите на улица «Гренел».

Мнимото богатство на завърналия се от Китай баща ни доведе вечния ухажор, Главния интендант, който е жаден за милиони, още повече, че, както разправят, му трябват шест или седем милиона, за да пресуши прословутите ерувилски блата. Кралят не знае какъв гибелен подарък е направил на малкия херцог.

Негова милост не подозира малкия размер на богатството на жадувания си тъст и ме ревнува. Ла Бриер се приближава към идола си под прикритието на приятеля си, който му служи за параван.

Независимо от възторзите на Ернест аз, поетът, съм се нагърбил с практичните неща. Сведенията, които събрах за въпросното състояние, помрачават бъдещето на нашия секретар, чиято годеница има зъбки, способни да застрашат всяко богатство.

Ако ти, ангеле мой, би искала да откупиш някои от греховете ни, би могла да разбереш истината, като със свойствената си ловкост извикаш и разпиташ банкера си Монжено.

Господин Миньон, бивш кавалерийски полковник от имперската гвардия, е бил в продължение на седем години клиент на фирмата Монжено. Говори се за двеста хиляди франка зестра най-много и бих желал да имам потвърждение, преди да поискам ръката на госпожицата за Ернест. Щом двамата се разберат, веднага се връщам в Париж.

Знам как всичко може да свърши в полза на нашия влюбен. Трябва да се направи така, че титлата граф да се предаде на зетя на господин Миньон. Никой не заслужава тази чест повече от Ернест, който така добре ми служи, особено ако ние тримата, ти, херцогът и аз, го подкрепим.

Със своите вкусове Ернест, който лесно ще стане шеф на Сметната палата, ще бъде много щастлив в Париж с двадесет и пет хиляди франка рента годишно, с постоянна работа и — нещастният! — със съпруга!

О, скъпа! Нямам търпение да видя отново улица «Гренел»! Петнадесет дни отсъствие или убиват любовта, или й връщат пламенността от първите дни, а ти познаваш може би по-добре от мен причините, поради които моята любов е вечна. И костите ми в гроба ще те обичат! Така че няма да издържа дълго тук. Ако трябва да стоя още десет дни, ще дойда до Париж поне за няколко часа.

Херцогът дали ми издействува онази лента за бесене? А ти, живот мой, ще имаш ли догодина нужда да отидеш на баденските бани?

Сравнени с щастливата ни любов, която от близо десет години нито за миг не се е променила, гугуканията на нашия Печален Красавец ми вдъхнаха голямо презрение към брака. Досега не се бях сблъсквал отблизо с тези неща.

Ах, скъпа, това, което наричат грях, свързва двама души много по-силно от закона, нали?“

Последната сентенция даде повод на Каналис да изпълни следващите две страници със спомени и блянове от твърде интимно естество, за да бъдат публикувани.