Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (98)

96
От мен няма да се измъкнат!

Стенанията във военния лагер постепенно заглъхнаха. Бризът отвя синкавия дим и разкри пораженията, нанесени от Брус Тъкър.

— Кой е Тъкър? — попита Мион, оглеждайки поляната.

Освен терористите, бяха загинали най-малко десетина от войниците му. Те се бяха втурнали към резиденцията, когато се взривиха противопехотни мини. Мей Сун видя, че той е бесен, но успява да контролира гнева си, както подобава на всеки военен командир.

Тя обясни кой е Тъкър и добави:

— Трябват ми неколцина от най-добрите ти мъже, фенерчета и оръжия. Не мога да им позволя да избягат.

— И аз ще дойда! Той ще плати за смъртта на войниците ми!

Мион отиде да организира издирването, а Мей Сун се свърза с Пхенян и поиска хеликоптери. След това тръгна да огледа труповете.

Някои от мъртвите тела бяха цели, други — разкъсани на части, които се бяха пръснали из района.

Но къде беше Влад Жарко?

Мей Сун предположи, че той е сред обезобразените до неузнаваемост мъртви.

„Така може би е по-добре“ — реши тя. И без това щеше да убие Влад и хората му. Тъкър просто я бе изпреварил.

Сега Мей Сун щеше да се заеме с издирването. Тя бе обиколила почти целия свят, за да научи паролата за „Файъруол“. Не можеше да позволи да й се изплъзне толкова лесно, особено когато хората, които я знаеха, бяха наблизо и се опитваха да избягат.

„От мен няма да се измъкнат!“

След пет минути полковник Мион донесе фенерчета и оръжия.

— Изпращам и петима души с камион. Като стигнат долу, ще започнат да търсят нагоре по склона. Ако ни провърви, ще ги сгащим по средата.

Мей Сун, полковник Мион и четирима войници навлязоха в гъстата растителност и тръгнаха по следите от счупени клони и утъпкани листа, оставени от бегълците.