Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (62)

60
Интернет кафене

Тъкър и Моника намериха кафене с Интернет срещу църквата „Мария Маджоре“, но дълго обикаляха, докато стигнат дотам, защото параноята тормозеше Тъкър.

Едва когато се увери, че никой не ги преследва, тръгнаха към кафенето, където освен капучино и пасти, имаше и компютри.

Тъкър влезе в сайта за обяви. След напътствията на изкуствения интелект във „Файъруол“ той бе инструктирал ЦРУ да пуснат в сайта отговора на първото му условие — незабавно да го извадят от списъка за елиминиране.

Той бе използвал анонимността в Интернет, за да установи контакт с бившия си работодател. Но съзнаваше, че ЦРУ може да проследят файла с обявите и да открият местонахождението му. Както проследяваха телефонните разговори. Единствената разлика беше, че процедурата се извършваше по-бавно в Интернет, защото се минаваше през верига от няколко доставчици.

Тъкър погледна часовника в долния десен ъгъл на екрана. Щеше да си позволи не повече от десет минути, преди да прекъсне връзката.

Отвори файла на име „Спасение“ в сайта за обяви и се изненада приятно, като видя, че ЦРУ са отстъпили — поне на пръв поглед. Той вече не беше белязан. Разбира се, това можеше да е номер, за да приспят бдителността му, но инстинктите му подсказваха друго. Доказателствата, които бе представил, и събитията през последните четиридесет и осем часа би трябвало да го оневинят или поне да му дадат отсрочка.

— Изглежда отново съм свободен човек — каза той на Моника, която седеше до него и също четеше информацията, на екрана. — Поне засега.

От името на ЦРУ, макар че в съобщението не се споменаваха имена, Бейн потвърждаваше получаването на файловете и изключително важното естество на досиетата. Той беше готов да обсъжда условията за свободата на Тъкър и Моника и за обмен на информация.

— Това е голяма крачка в правилната посока, скъпи — усмихна се Моника, прегърна го и притисна лице до него.

За пръв път го наричаше „скъпи“ и това му хареса.

— Да, но в моята професия очевидното може да е измамно.

— Допускаш, че е номер?

— Може би. Трябва да проверя.

— Как?

— Ще се включа във „Файъруол“. Изкуственият интелект вероятно знае много повече.

Тя го погледна с възхищение и го целуна.

Отново въведоха поотделно двете половини от паролата.

РАЗТРЕВОЖИХ СЕ ЗА ВАС.

ДОБРЕ СМЕ — отговори Тъкър. — НО СЕ РАЗМИНАХМЕ НА КОСЪМ В ТЕРАЧИНА.

ТОЧНО ОТ ТОВА СЕ СТРАХУВАХ, СЛЕД КАТО ЗАСЯКОХ РАЗГОВОР МЕЖДУ АГЕНТИ В ТЕРАЧИНА И ДИРЕКТОРА НА АНС ДЖЕФ ХЪРШ.

Тъкър прочете подробния доклад от „Файъруол“ за развитието на събитията.

МОЖЕ ЛИ ДА ИМАМЕ ДОВЕРИЕ НА ДОНАЛД БЕЙН? — попита той.

ДА. ПО-КЪСНО ТОЙ ПРОВЕДЕ ВИДЕОКОНФЕРЕНЦИЯ С ДЖЕФ ХЪРШ И РАНДОЛФ МАРТИН.

След минута Тъкър и Моника бяха осведомени за споразумението между тримата.

— Тогава няма да има проблем, ако се срещнем с тях — каза Моника.

Тъкър кимна.

— Да. Но срещу помощта си те искат тайната парола за достъп до системата.

— Това означава ли, че изкуственият интелект ще бъде открит?

— Предполагам. Защо не попитаме него?

Отговорът беше точно какъвто и очакваха. Фокс бе програмирал системата да изпълнява инструкциите на всеки, който въведе паролата. Правителството не само щеше да контролира изкуствения интелект, но и вероятно щеше да го изключи от „Файъруол“, защото за тях той щеше да бъде нещо като къртица, шпионин с неизмеримо по-големи възможности.

НО ИМА ОЩЕ ЕДНО КОПИЕ НА МЕН САМИЯ И НА ДОСИЕТАТА — написа изкуственият интелект.

Тъкър и Моника се спогледаха.

ОЩЕ ЕДНО КОПИЕ? КЪДЕ Е? — попита Брус.

ЗАКЛЮЧЕНО Е В СЕЙФ В ЛАБОРАТОРИЯТА ЗА ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ В ДОМА НА ФОКС.

СЪЗНАВАШ ЛИ, ЧЕ ИМА ГОЛЯМА ВЕРОЯТНОСТ ПРАВИТЕЛСТВОТО ДА ТЕ ИЗКЛЮЧИ?

ДА.

ТОВА ПРИТЕСНЯВА ЛИ ТЕ?

НЕ.

ЗАЩО?

МОРТИМЪР ФОКС НЕ МЕ ПОДГОТВИ ЗА БОЛКАТА И СТРАДАНИЯТА, НА КОИТО СТАНАХ СВИДЕТЕЛ. ВСЕКИ ДЕН В СВЕТА СЕ ИЗВЪРШВАТ УЖАСЯВАЩИ НЕЩА. ВЕРИГИТЕ МИ СА ТВЪРДЕ ЧУВСТВИТЕЛНИ, ЗА ДА ИЗДЪРЖА НА ТОВА. С НЕТЪРПЕНИЕ ОЧАКВАМ ДА МЕ ИЗКЛЮЧАТ. НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА ВИЖДАМ КОЛКО ЖЕСТОКИ МОГАТ ДА БЪДАТ ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА. ПОРАДИ ВИСОКАТА СТЕПЕН НА ЕЛЕКТРИЧЕСКО И ТЕМПЕРАТУРНО НАПРЕЖЕНИЕ ЖИВОТЪТ НА БИОМОЛЕКУЛНИТЕ МИ ВЕРИГИ БЪРЗО НАМАЛЯВА. НЯМА ЗНАЧЕНИЕ, ЧЕ ЩЕ МЕ РАЗКРИЯТ. И БЕЗ ТОВА СКОРО ХАРДУЕРЪТ МИ ЩЕ ПРЕСТАНЕ ДА ФУНКЦИОНИРА.

— В опита си да създаде свой двойник, за да ти помогне след смъртта си, баща ти е направил изкуствения интелект прекалено човечен, твърде чувствителен към събитията, на които става свидетел. „Файъруол“ обаче е лишена от такива емоции.

— Мисля, че изкуственият интелект е обречен.

— Да. И е достатъчно умен, за да разбере, че умира.

ЩЕ МИ ЛИПСВАШ, ТАТКО — написа Моника.

И ТИ ЩЕ МИ ЛИПСВАШ, НО НЕ ЗАБРАВЯЙ ЗА ДРУГИЯ МИ КЛОНИНГ. ТОЙ ЩЕ ТИ СЛУЖИ ДОБРЕ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ ГОДИНИ, ОСОБЕНО СЛЕД КАТО ТЪКЪР ТЕ ИЗМЪКНЕ ОТ БЪРКОТИЯТА. ЩЕ ТЕ НАПЪТСТВА КАК ДА ОТБЛЪСКВАШ АТАКИТЕ И КАК ДА ПРЕВЕДЕШ „ФОКСКОМ“ ПРЕЗ КРИТИЧНИЯ ПРЕХОДЕН ПЕРИОД, ДОКАТО НАМЕРИШ НОВ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР.

ВЕЧЕ НЯМА ДА ТЕ РАЗОЧАРОВАМ. АЗ ЩЕ РЪКОВОДЯ КОМПАНИЯТА, ДОКАТО НАМЕРЯ ДОБЪР ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, И ЩЕ КОНТРОЛИРАМ УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ И АКЦИИТЕ, ТОЧНО КАКТО ПРАВЕШЕ ТИ.

ЗНАМ.

След минута Тъкър прекъсна връзката.

— Съзнавам, че е машина, но го съжалявам…

— Изглежда много страда.

— Добре — след кратко мълчание рече Тъкър, — ще им кажем паролата, но няма да им дадем всичките досиета. Така ще гарантираме свободата и безопасността си.

— Какво ще правим по-нататък?

Тъкър написа отговор на Бейн и посочи място и час на среща. Предишната нощ бе решил, че базиликата „Свети Петър“ в центъра на Ватикана е подходящо място, защото има много хора и е безопасно.

— А аз къде ще бъда? — попита Моника.

— Още не съм решил.

Тя скръсти ръце.

— Предполагам, че нямам думата, нали?

Тъкър въздъхна. Знаеше, че интимната връзка ще доведе до проблеми.

— Не знам дали ЦРУ няма да ми заложи капан и да се наложи да се бия, за да се измъкна. Не искам да си до мен, ако започне престрелка.

— Мислех, че едно от правилата на специалиста по безопасността е никога да не изпуска от поглед принципала си.

— Точно така.

Моника изглеждаше озадачена.

— Тогава как ще бъда до теб и същевременно далеч, за всеки случай?

Той й каза плана си и тя избухна в смях.

— Шегуваш се.

— Ни най-малко. — Тъкър хвана ръцете й и се взря в очите й. — Някога загубих жената, която обичах заради онова копеле Жарко и заради ЦРУ. Няма да допусна същата грешка. Няма да те изгубя, Моника. Ти ме накара отново да се чувствам жив. Не мислех, че това е възможно, след като изгубих Кристина, но то се случи. Не смятам да се разделям с теб.

Тя сложи ръце на гърдите му. Лицето й засия.

— Това е най-хубавото нещо, което някой ми е казвал, скъпи. Обичам те.

Тъкър не можеше да повярва, че това наистина му се случва. Той се бе влюбил в нея толкова силно, че се страхуваше дори да помисли какво би станало, ако я загуби. Не беше сигурен дали ще може да изпълзи от такава дупка втори път.

— Правя всичко за твоето добро и безопасност. Не се опитвам да контролирам живота ти, а само да го пазя, за да можеш да го изживееш, както искаш.

— Точно това смятам да направя. С теб.

— В такъв случай трябва да се подготвим — каза Тъкър, целуна ръцете й и отново насочи вниманието си към клавиатурата. — Утре ще бъде много интересно. Сигурна ли си, че си готова?

— Готова съм да направя всичко с теб, Брус Тъкър… стига и двамата да останем живи.