Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (34)

32
Мрак

Плавателен съд с аеродинамична форма напусна Марина Гранде и бързо увеличи скоростта. Корпусът му пореше вълните около острова, като разпръскваше вода и пяна и оставяше бяла диря под лунната светлина.

Влад Жарко се хвана за перилата от неръждаема стомана на предната палуба на яхтата. Черните му като нощното небе очи блестяха от гняв, който едва сдържаше.

Лека мъгла обвиваше светлините на Капри, докато се насочваха към място, намиращо се на около осемстотин метра от брега — достатъчно далеч, за да не привличат внимание, и достатъчно близо, за да забележат всеки плавателен съд между Капри и континента.

Нямаше друг начин да се напусне острова, освен ако Тъкър не бе успял да си осигури хеликоптер. Но Влад имаше информатори на околните летища и знаеше, че никой не бе подал такъв маршрут на полет.

Голямата яхта леко подскачаше, движейки се със скорост трийсет възела. Витлата разбиваха водата и тласкаха напред плавателния съд, досущ като разярен хищник, чиято плячка е успяла да се измъкне.

Хищник и плячка.

Влад затвори очи, опитвайки се да сдържи презрението си към двамата мъже, на които бе поверил Моника Фокс, докато извика транспортния екип от двата седана. Брус Тъкър, когото хората му бяха изпуснали във Вашингтон, отново се появи като гръм от ясно небе, застреля ги и открадна Моника.

„Копеле! Как е дошъл тук? Мафията ли му помага?“

Информаторът в къщата не бе споменал нищо за Тъкър в последния си доклад от предишната нощ. Това означаваше, че Тъкър някак е успял да проследи хората на Жарко чак дотук, беше изчакал, преди да нанесе удара си и бе разменил ролите.

Плячка и хищник.

Влад отвори очи, загледа се към тъмния хоризонт и се заслуша във вятъра и бръмчащите мотори. Ако Тъкър наистина го бе проследил и после бе успял да се промъкне покрай екипа му и да открадне Моника Фокс, значи Влад много го подценяваше, както бе постъпил и брат му.

Спомни си какво му бе казал Сив много отдавна, през последните дни на студената война. „Не позволявай на чувствата да пречат на работата ти.“ Сив Жарко бе останал верен на това основно правило, дори когато светът им рухна върху тях и демокрацията връхлетя страната, променяйки драстично живота и превръщайки националните герои и патриотите в изгнаници. Много агенти на ЩАЗИ, заварени неподготвени от потресаващите емоции на онези времена, бяха допуснали да ги заловят и хвърлят в затвора, дори да бъдат линчувани от разгневени тълпи, както стана с родителите му. Издирвани за престъпления, извършени по време на дългата им служба в ЩАЗИ, родителите на Влад се готвеха да избягат във Венецуела. Но някой тайно осведоми врага и те бяха застигнати на някакъв път в Германия и линчувани, преди Сив да се намеси. Станаха жертви на бруталните и чести екзекуции, които западните медии се правеха, че не забелязват, за да не опетнят пред целия свят шеметните демократични промени.

„Родителите ни загинаха, но ти успя да ме спасиш, братко“ — помисли Влад. Сив Жарко бе измъкнал по-малкия си брат от челюстите на ужасяваща смърт и бе избягал в Швейцария, където използва дългогодишната си практика в областта на наемните убийства, промишления шпионаж и измамата и продаваше услугите си на онзи, който платеше най-много. Бързо си спечели репутация на недостижим в занаята. Предаде опита си на Влад, като го обучи и подготви за свой заместник.

„Но онзи ден дойде твърде скоро, братко“ — размишляваше Влад. Пръстите му се вкопчиха в студените стоманени перила. Тъкър бе устроил идеален капан, примамвайки Сив Жарко на среща като се представи за длъжностно лице от Венецуела — страната, в която родителите им се опитваха да избягат, преди да бъдат заловени и убити. Номерът беше класически. Брат му можеше да го прозре, ако не беше заслепен от перспективата да отмъсти за смъртта на родителите им.

Сив бе получил съобщение от венецуелското консулство в Цюрих за местонахождението на информатора, уведомил германското правителство, че двойка бегълци търсят транспорт за напускане на Европа. И се бе хванал на въдицата — пренебрегна собствените си правила и се съгласи на среща…

Но Влад бе отмъстил за него, убивайки семейството на Тъкър. Всичко изглеждаше така, сякаш брат му го е организирал от гроба.

Но сега Влад не можеше да си позволи да бъде завладян от чувства.

— Някаква следа от тях? — попита Мей Сун, все още облечена в черните дрехи, които бяха използвали за провалилия се удар.

Той поклати глава.

— Добре ли си? — добави тя.

Влад я погледна. Корейката изглеждаше искрено загрижена. Така и трябваше да бъде, защото върху нея тежеше цялата отговорност за доставката на „стоката“ и тя щеше да дава обяснения пред севернокорейското правителство, ако Влад се провалеше. Сега повече от всякога той трябваше да си придава вид, че владее положението. Подаде й прибор за нощно виждане.

— Вземи и ми помогни да огледаме района. Има само един начин да напуснат острова.

Влад я остави да оглежда хоризонта, взе други очила и застана на кърмата. Когато стигнаха на желаното разстояние от острова, заповяда на капитана да намали скоростта на десет възела и да угаси навигационните светлини.

Яхтата потъна в мрак. Моторите бръмчаха съвсем тихо.