Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (109)

107
Финалният ход в кариерата

От петнайсет минути кръжаха на няколко метра над залива. Вятърът беше относително силен. Рики Руис наистина беше добър пилот, щом съумяваше да балансира хеликоптера.

Бейн стискаше радиопредавателя, настроен на честотата на Тъкър. Беше го изключил по споразумение с Мартин и Хърш да поддържа мълчание по време на операцията.

„Да им го начукам!“

Той го включи.

— Брус, чуваш ли ме?

Поуп го погледна. Руис също се обърна. Бейн нарушаваше правилата.

Пращене.

Бейн отчаяно отмести поглед встрани, питайки се дали Тъкър не е твърде далеч.

Сетне опита отново.

— Брус, тук е Доналд. Чуваш ли ме?

— Ало?

Бейн примига, като чу женски глас. „Моника Фокс?“

— Моника?

— Къде сте? — попита тя. — Кога ще дойдете?

Лекарят се ококори.

— Чакаме одобрение — отговори Бейн и мигновено съжали за думите си. Говореше като бюрократите от Вашингтон.

— Одобрение?

— Ами… да, точно така.

— От кого?

— От Вашингтон.

— Да не сте се побъркали, по дяволите! Брус е прострелян! Умира! С нас е и една жена от УНИЦЕФ в критично състояние. Домъкнете си задниците тук или жестоко ще съжалявате!

Бейн се изпъна и погледна Поуп. Инстинктите, които го водеха по верния път, му подсказаха, че одобрението на президента може да пристигне твърде късно. Но добре знаеше, че ако не се подчини на заповедите и убеди Руис да навлезе във вражеското въздушно пространство, с кариерата му е свършено.

„Всъщност дали това е толкова лошо?“

Бейн се замисли за Рафаела, за възможностите извън света на ЦРУ и за безумието, в което вече не искаше да участва, и някак усети, че и той самият вече не е желан там.

„Тогава какво ми пука?“

Осъзна, че наистина не му пука дали ще го изритат от ЦРУ, и каза:

— Моника?

— Още сме тук.

— Моля те, изчакай малко. — Той се свърза с пилота. — Рики?

— Да?

— Заведи ни там.

Поуп се ухили.

— Но, сър, заповедта е…

— Ако загазиш, кажи, че съм допрял пистолет до главата ти. Аз ще поема пълната отговорност, момчета. Чухте какво каза дамата. Двама американци се намират в критично положение в Северна Корея — многократно награждаван с медали морски пехотинец и ранена доброволка от УНИЦЕФ. Да тръгваме!

— Прието — каза Рики и натисна лоста напред.

Бейн смени на честотата на спасителния радиопредавател.

— Идваме. Пригответе се да изстреляте сигнална ракета.