Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (97)

95
Щастлив ден

Джоун Акман превключи на трета скорост и настъпи педала за газта, отдалечавайки се от военния лагер, който очевидно беше атакуван.

Нямаше представа какво се е случило, но започваше да вярва, че този път се е спасила благодарение на Божията воля…

Гледаше право в дулата на оръжията на екзекуторите си, когато се разнесоха мощни експлозии, и в следващата минута беше вече в храстите — изранена и охлузена, но жива.

Изправи се, хукна към джипа, седна зад волана и включи двигателя…

Някой стреля по джипа и след няколко минути двигателят започна да прегрява.

„Идиотка! — помисли тя. — Какво се надяваше да направиш?“

„Децата избягаха. Ето това успях да направя.“

Джоун ги видя да бягат в група надолу по планинския склон. Ако имаше късмет, щяха да стигнат до лагера за бежанци, преди Хън и другите да са тръгнали с автобуса.

„Но Мион ще ме търси и ще нападне лагера!“

Тя осъзна грешката си и се разтревожи.

Температурата на водата в карбуратора се повишаваше. Двигателят започна да трака. Джипът скоро щеше да спре и Джоун се зачуди какво ще прави тогава.