Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (52)

50
Блудната принцеса

Последователно светнаха няколко екрана, после дисплеят стана черен и в средата се появи текст:

ЗДРАВЕЙ, ПРИНЦЕСО! КАК СИ?

Моника трепна и се облегна назад.

— Принцеса? — прочете Тъкър.

— Така ме наричаше татко — отговори тя с изумление.

Всеки нерв в тялото й се опъна и потрепна. Бавно се наведе към клавиатурата и с треперещи ръце написа:

ТАТКО? НАИСТИНА ЛИ СИ ТИ?

Екранът отговори почти мигновено:

ИЗМИНА МНОГО ВРЕМЕ, ПРИНЦЕСО. БРУС ТЪКЪР С ТЕБ ЛИ Е?

Тъкър скръсти ръце.

— Какво става, по дяволите?

Моника присви очи и го погледна.

— Не ми е ясно, но нещата стават дяволски сюрреалистични, Брус. Сърцето й биеше лудо.

— На мен ли го казваш? — прошепна той, вторачи се в екрана и написа:

КОЙ СИ ТИ?

ВСИЧКО, КОЕТО ОСТАНА ОТ МОРТИМЪР ФОКС.

МОРТИМЪР ФОКС ПОЧИНА В РЪЦЕТЕ МИ — отговори Тъкър.

ИЗПЪЛНИЛ СИ ДОБРЕ ИНСТРУКЦИИТЕ МИ, БРУС. НАМЕРИЛ СИ ДЪЩЕРЯ МИ. ЗНАЕХ, ЧЕ МОГА ДА РАЗЧИТАМ НА ТЕБ.

НО ТИ УМРЯ. ВИДЯХ С ОЧИТЕ СИ!

ЗНАМ, БРУС. МОРТИМЪР ФОКС НАИСТИНА УМРЯ, НО НЕ И НАСЛЕДСТВОТО, ЛОГИКАТА, ЧУВСТВАТА И МИСЛОВНИЯТ МУ ПРОЦЕС. ВСИЧКО БЕ СЪХРАНЕНО В МЕН — БИОМОЛЕКУЛЕН ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, ВГРАДЕН В СИСТЕМАТА „ФАЙЪРУОЛ“.

Тъкър и Моника се спогледаха.

— Изглежда баща ти е намерил начин да научи компютъра да мисли като него и после го е скрил в системата „Файъруол“. Достъпът е възможен за онези, които знаят паролата.

Кръвното налягане на Моника бързо се повишаваше. Ушите й бучаха.

— Това наистина ли е… възможно?

— Напоследък с авангардните технологии е възможно почти всичко и баща ти очевидно ги е владеел до съвършенство. Говорихме за изкуствения интелект точно преди да почине. Явно е създал такова нещо за правителството. Компютър, издържал теста на Тюринг.

— Тест на Тюринг?

— Тюринг е казал, че компютърът може да бъде наречен интелигентен само ако успее да заблуди човек, че е човешко същество.

— Също като… — Моника посочи екрана.

— Трябваше да се досетя, че ще направи нещо подобно. Баща ти беше гениален и много се тревожеше, че правителството ще го убие, преди да осигури бъдещето на компанията си и да я предаде в ръцете на доверен човек. И тъй като не е имал до себе си такъв човек, предпочел е да го направи с интелигентен компютър. Има логика.

Сякаш буца заседна в гърлото на Моника.

— Баща ми е научил машина… да мисли като него?

— Така изглежда. Нека да опитаме нещо.

Тъкър написа:

ТУК СА БРУС ТЪКЪР И МОНИКА ФОКС. БИХМЕ ИСКАЛИ ДА НАПРАВИМ ТЕСТ, ЗА ДА ПРОВЕРИМ АВТЕНТИЧНОСТТА ТИ.

МНОГО РАЗУМНО.

АЗ СЪМ ТЪКЪР. КАК СИ СЪЗДАДЕН?

Те прочетоха дългия отговор. Мортимър Фокс страдал от параноя, че правителството се опитва да го убие. Той наел екип от абсолвенти от Станфорд, работещи върху авангардна експертна система. Студентите инсталирали проекта си в компютрите на „Фокском“, започнали да го разширяват, използвайки личните фондове на Фокс, и създали сложен масив от експертни системи, организирани в добре подредена йерархия. На върха бил самият Фокс, който се бе заловил с амбициозната задача да научи биомолекулното си дете да разсъждава като него. Усилията му отнели няколко месеца, но накрая били възнаградени. Фокс създал свой дигитален образ и го съхранил дълбоко в системата „Файъруол“.

КОЙ НИ ПРЕСЛЕДВА? — попита Тъкър.

ИМАМ ПОТВЪРЖДЕНИЕ, ЧЕ АНС И ЦРУ СА СЕ ОБЕДИНИЛИ ДА НАМЕРЯТ МОНИКА. БРУС, ТИ СИ ПОСТАВЕН ПОД СТАТУТ „НЕСПАСЯЕМ“ ПО ОБВИНЕНИЯ, ЧЕ СИ УБИЛ АГЕНТИ НА ЦРУ ВЪВ ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ.

ФАЛШИВИ ОБВИНЕНИЯ. КОЙ ОСВЕН ПРАВИТЕЛСТВОТО НИ ПРЕСЛЕДВА?

НЯМАМ ДОСТАТЪЧНО ИНФОРМАЦИЯ, ЗА ДА ОБРАБОТЯ ТОВА ЗАПИТВАНЕ.

Тъкър погледна Моника.

— Дотук с теста на Тюринг. Един човек никога не би казал такова нещо — рече той и написа.

ФОКС ТЕ Е ПРОГРАМИРАЛ, ДОКАТО Е ИЗПОЛЗВАЛ СИСТЕМАТА ЗА ВИРТУАЛНА РЕАЛНОСТ В ДОМА СИ, ТАКА ЛИ?

ДА. СЪЗДАТЕЛЯТ МИ И АЗ ПРЕКАРАХМЕ МНОГО ВЕЧЕРИ В СТИМУЛИРАЩО ОБУЧЕНИЕ.

— Искаш ли да го попиташ нещо, за да провериш дали това е истина? — обърна се Тъкър към Моника.

Тя пое дълбоко въздух, за да се успокои, кимна и написа:

ЗАЩО ТЕ НАПУСНАХ, ТАТКО?

ЗАЩОТО ИСКАШЕ ДА ЖИВЕЕШ ПО СОБСТВЕНИ ПРАВИЛА. НЕ ЖЕЛАЕШЕ ДА КОНТРОЛИРАМ ЖИВОТА ТИ. МНОГО СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ ГО ПРАВЕХ. САМО СЕ ОПИТВАХ ДА ТЕ ПРЕДПАЗЯ ДА НЕ ТЕ НАРАНЯТ И ДА ТЕ ПОДГОТВЯ ДА УПРАВЛЯВАШ ФАМИЛНОТО БОГАТСТВО СЛЕД СМЪРТТА МИ.

— Господи! — промълви Моника. — Това е…

— Невъзможно!

Тя се вцепени. Не би могла да си представи подобно нещо. Баща й наистина бе прехвърлил мозъка си в този компютър.

МРАЗИХ ТЕ ГОДИНИ НАРЕД — написа Моника и се запита какъв отговор ще получи. — НЕНАВИЖДАХ ТЕ, ЗАЩОТО ИЗОСТАВИ МАМА И НЕ СЕ ГРИЖЕШЕ ЗА НАС, ЗАРАДИ НОМЕРА В БЪРКЛИ И ЗАЩОТО СЕ ОКАЗА ПРАВ ЗА БИВШИЯ МИ СЪПРУГ.

СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ НЕ БЯХ ДО ЛЕГЛОТО НА МАЙКА ТИ, КОГАТО ПОЧИНА, И ЗА ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ, КОИТО СЪМ ВИ ПРИЧИНИЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ. МОЛЯ ЗА ПРОШКА.

Очите на Моника се напълниха със сълзи.

ОБИЧАМ ТЕ, ТАТКО. ВИНАГИ СИ ИСКАЛ НАЙ-ДОБРОТО ЗА МЕН. ПОДГОТВЯШЕ МЕ ЗА ЖИВОТА И КАК ДА ОЦЕЛЕЯ В ТОЗИ СВЯТ. ТИ БЕШЕ ПРАВ. КОГАТО НЕЩАТА СЕ ОБЪРКАХА, ТВОИТЕ НАПЪТСТВИЯ СПАСИХА ЖИВОТА МИ И МИ ПОМОГНАХА ДА ОЦЕЛЕЯ.

ЩЕ ПРОДЪЛЖА ДА ТИ ПОМАГАМ ДА ОЦЕЛЕЕШ И ДА ПОБЕДИШ. ТОВА Е МИСИЯТА МИ И ПРИЧИНАТА ДА БЪДА ПРОГРАМИРАН.

— Моника, не забравяй, че това не е баща ти — напомни й Тъкър, — а само изкуствен интелект, машина, програмирана да мисли като него, да си спомня неща, които той би си спомнил, и да отговаря точно както той би отговорил.

Двамата продължиха да „общуват“ с компютъра още десетина минути и научиха, че „Файъруол“ ги следи, откакто са напуснали вилата на Карпацо.

ТИ СИ ИЗПРАТИЛ ПОЛИЦИЯТА ДА НИ СПАСИ?

ТОГАВА ТОВА БЕШЕ НАЙ-ЛОГИЧНИЯТ И РАЗУМЕН ХОД НА ДЕЙСТВИЕ. ТРЯБВА МНОГО ДА ВНИМАВАМ, КОГАТО ИЗПОЛЗВАМ „ФАЙЪРУОЛ“ ЗА ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ЗА ДА ЗАПАЗЯ ПРИСЪСТВИЕТО СИ В ТАЙНА. ТОЗИ ПЪТ ВИ ПОМОГНАХ, НО ДРУГ ПЪТ МОЖЕ ДА НЕ УСПЕЯ.

ЗНАЕШ ЛИ КЪДЕ СМЕ СЕГА?

ЗАГУБИХ КОНТАКТ, КОГАТО ПРИСТИГНАХТЕ В ТЕРАЧИНА. НЕ МОГА ДА ВИ ПРОСЛЕДЯВАМ БЕЗПРОБЛЕМНО. УЛИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ Е ТВЪРДЕ ОЖИВЕНО. НО ТОКУ-ЩО ВИ ОТКРИХ ЧРЕЗ ВРЪЗКАТА ПО ИНТЕРНЕТ. НАМИРАТЕ СЕ В МЕСТНАТА БИБЛИОТЕКА. ВЕРОЯТНО ОТНОВО ЩЕ ВИ ИЗГУБЯ, ЩОМ ИЗЛЕЗЕТЕ ОТ СГРАДАТА.

КАК НИ ПРОСЛЕДИ ДО ТЕРАЧИНА?

ЧРЕЗ ТРИ ГЕОСИНХРОННИ САТЕЛИТА С КОМБИНАЦИЯ ОТ ПРИБОРИ ЗА НОЩНО ВИЖДАНЕ. УСПЯХ ДА ГИ ИЗПОЛЗВАМ, БЕЗ ДА МЕ УСЕТЯТ АДМИНИСТРАТОРИТЕ НА СИСТЕМАТА.

КАК ДА ПОЛУЧИМ ДОСТЪП ДО СЕКРЕТНИТЕ ДОСИЕТА? — написа Тъкър.

ЩЕ ВИ ЗАВЕДА ТАМ.

На екрана се появи списък и изкуственият интелект добави:

ИЗБЕРЕТЕ ФАЙЛ.

Те щракнаха на първия ред и отвориха досието на някой си Едуард Дж. Остин. Там имаше сателитни снимки на мъж на средна възраст, който влиза в хотел, придружен от две млади жени.

— Кой е този? — попита Моника.

— Сенаторът Остин от Вирджиния.

— Виж ти!

Файлът съдържаше още снимки, записи на телефонни разговори и дигитални аудиозаписи. Някой бе събрал скандални факти за този човек, но нищо не бе изтекло в медиите.

Моника и Брус продължиха да щракат на имена, които им бяха познати, и изровиха още компромати за известни конгресмени, губернатори и висши държавни служители. Мнозина изневеряваха на съпругите си, други не плащаха данъци, а трети лъжеха избирателите си. Мортимър Фокс дори разполагаше с доказателство, че един от тях е фалшифицирал изборните си резултати.

Но Моника и Брус не бяха подготвени да видят името на президента на Съединените щати.

— Мамка му! — възкликна Тъкър. — Извинявай.

— Тази работа не ми харесва — каза Моника и щракна на името.

Информацията, която започна да се появява на екрана, смрази кръвта им. Във файла имаше всичко — от дарения със съмнителен произход за кампанията му до снимка на спортно облечения президент, който държеше питие и се усмихваше на полугола жена. Двамата бяха в спалня.

— Това е стаята на Линкълн в Белия дом — измърмори Тъкър.

— Откъде знаеш?

— Работил съм в тайните служби. Познавам всеки квадратен сантиметър от тази сграда. Господи, президентът би извършил убийство, за да унищожи това!

— Те вече убиха, Брус.

— И враговете на Белия дом също биха убивали, за да се доберат първи до тази информация.

ТОВА ЕДИНСТВЕНОТО КОПИЕ НА ДОСИЕТАТА ЛИ Е? — написа Тъкър.

ДА. ФАЙЛОВЕТЕ СА СВЪРЗАНИ С ТАЙМЕР И ЩЕ БЪДАТ ОПОВЕСТЕНИ НА МЕДИИТЕ СЛЕД ОСЕМ ДНИ, ТРИНАЙСЕТ ЧАСА, ДЕСЕТ МИНУТИ И ПЕТДЕСЕТ И ТРИ СЕКУНДИ, ОСВЕН АКО НЕ БЪДЕ ИЗПРАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ В ОПРЕДЕЛЕН САЙТ ЗА ОБЯВИ В ИНТЕРНЕТ.

КАКЪВ САЙТ И КАКВО СЪОБЩЕНИЕ?

Изкуственият интелект му обясни и добави:

АКО ТОВА СЕ СЛУЧИ, БРОЯЧЪТ ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА ОТБРОЯВА НОВИ ДВЕ СЕДМИЦИ. НЯМА НАЧИН ДА СЕ СПРЕ БРОЕНЕТО, ОСВЕН АКО НЕ БЪДЕ ДЕМОНТИРАНА „ФАЙЪРУОЛ“. ТОВА ЩЕ ГАРАНТИРА БЕЗОПАСНОСТТА ВИ. АКО С ВАС СЕ СЛУЧИ НЕЩО, ДВУСЕДМИЧНИЯТ СРОК ЩЕ ИЗТЕЧЕ И ТАЙНИТЕ ЩЕ СТАНАТ ПУБЛИЧНО ДОСТОЯНИЕ.

Мортимър Фокс очевидно бе помислил за всичко.

МОЖЕ ЛИ ДА ВИДИМ ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ СИСТЕМАТА? ВЕРОЯТНО ТОВА ЩЕ НИ ПОМОГНЕ ДА РАЗБЕРЕМ ЗАЩО НИ ПРЕСЛЕДВАТ ТОЛКОВА МНОГО ХОРА — написа Тъкър.

ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ИСКАТ ТАЙНИТЕ ДОСИЕТА.

АЗ ИМАМ ДРУГА ТЕОРИЯ. МИСЛЯ, ЧЕ ТЪРСЯТ ДОСТЪП ДО „ФАЙЪРУОЛ“ И ДО ВСИЧКО, КОЕТО ТЯ КОНТРОЛИРА.

ИМА ЛОГИКА.

МОЖЕШ ЛИ ДА ИЗБРОИШ НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА, ПАЗЕНИ ОТ „ФАЙЪРУОЛ“?

ЕТО ПЪРВИТЕ ПЕТ:

1. КОДОВЕ ЗА ИЗСТРЕЛВАНЕ

2. КОДИРАНИ КОМУНИКАЦИИ

3. ВОЕННА ГЛОБАЛНА ПОЗИЦИОННА СИСТЕМА ЗА НАВИГАЦИЯ

4. САМОЛИЧНОСТ НА ТАЙНИТЕ АГЕНТИ

5. СЕКРЕТНИ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ АРХИВИ

Тъкър и Моника се спогледаха.

— Кодовете за изстрелване! — прошепна той. — Не може да са…

— Какво представляват?

— Ако са онова, което мисля… — Тъкър щракна на КОДОВЕ ЗА ИЗСТРЕЛВАНЕ и изкуственият интелект поиска парола за достъп.

— Да напишем същата парола — предложи Моника. Те го сториха и след миг на екрана се появи:

БАЛИСТИЧНА РАКЕТА-30 МИНИТМАН III

АКТИВНА СИЛА:

530

 

ДЕЙСТВАЩИ ЕДИНИЦИ:

312 РАКЕТНА ГРУПА, ВОЕННОВЪЗДУШНА БАЗА ГРАНД ФОРКС, СЕВЕРНА ДАКОТА

341 ВЪЗДУШНО КРИЛО, ВОЕННОВЪЗДУШНА БАЗА МАЛМСТРОМ, МОНТАНА

90 ВЪЗДУШНО КРИЛО, ВОЕННОВЪЗДУШНА БАЗА УОРЪН, УАЙОМИНГ

 

БАЛИСТИЧНА РАКЕТА-118А ПИЙСКИЙПЪР

АКТИВНА СИЛА:

50

 

ДЕЙСТВАЩИ ЕДИНИЦИ:

ВОЕННОВЪЗДУШНА БАЗА УОРЪН, УАЙОМИНГ

ВОЕННОВЪЗДУШНА БАЗА БАРКСДЕЙЛ, ЛУИЗИАНА

ВОЕННОВЪЗДУШНА БАЗА ЛИТЪЛ РОК, АРИЗОНА

ВОЕННОВЪЗДУШНА БАЗА ДАЙЪС, ТЕКСАС

ВОЕННОВЪЗДУШНА БАЗА УЪРТСМИТ, МИЧИГАН

Списъкът започваше с ракетните силози и продължаваше с подводниците и ядрения товар на бомбардировачите „Б-2“.

Накрая изкуственият интелект попита:

ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА ПОЛУЧИТЕ ДОСТЪП ДО НЯКОЯ ОТ ДЕЙСТВАЩИТЕ ЕДИНИЦИ?

— Изглежда паролата на татко е главният ключ за тази система.

— Сигурно отваря всяка врата, независимо от нивото й на сигурност — съгласи се Тъкър, после изведнъж стомахът му се сви. — Тук Съединените щати пазят оригиналния екземпляр на кодовете за изстрелване на ядрените ракети.

Той избра 312 ракетна група във военновъздушната база Гранд Форкс в Северна Дакота и на екрана се изписа:

312 РАКЕТНА ГРУПА, ВОЕННОВЪЗДУШНА БАЗА ГРАНД ФОРКС, СЕВЕРНА ДАКОТА

БАЛИСТИЧНА РАКЕТА-30 МИНИТМАН III СЛЕДВАЩИ КОДОВЕ: 00:02:15

АДРЕС ЗА ДОСТЪП: [email protected]

ИЗИСКВА ДОПЪЛНИТЕЛНА ПАРОЛА

GM-30 SN047	F367DZXW3QP23LTC
GM-30 SN048	DJDWOK9J8HD6SGS3
GM-30 SN049	PQKWK238EKDSKW9
GM-30 SN050	KZXH8UWJSK3847RJ

Списъкът изреждаше кодовете за изстрелване на петнайсет ракети „Минитман III“, разположени в базата в Северна Дакота.

ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА ГИ ИЗСТРЕЛЯТЕ? — попита системата.

— Дали желаем да ги изстреляме? Мили Боже! — изумено възкликна Моника.

— Това са реалните кодове. Ключовете за Армагедон!

Двамата се вторачиха в екрана, стъписани от значимостта на откритието и осъзнаха защо терористите искат паролата.

— Защо в горния десен край на екрана работи таймер?

Часовникът показваше 00:01:45.

— Не знам. Да видим какво ще стане, когато стигне до нулата.

Около деветдесет секунди по-късно на екрана се изписа:

312 РАКЕТНА ГРУПА, ВОЕННОВЪЗДУШНА БАЗА ГРАНД ФОРКС, СЕВЕРНА ДАКОТА

БАЛИСТИЧНА РАКЕТА-30 МИНИТМАН III СЛЕДВАЩИ КОДОВЕ: 01:59:59

АДРЕС ЗА ДОСТЪП: [email protected]

ИЗИСКВА ДОПЪЛНИТЕЛНА ПАРОЛА

БАЛИСТИЧНА	РАКЕТА-30	SN047	HUQ39CMUHP3PD72L
БАЛИСТИЧНА	РАКЕТА-30	SN048	L900PJ54DWQ27WW9
БАЛИСТИЧНА	РАКЕТА-30	SN049	9POAR4BV2ML75YTK
БАЛИСТИЧНА	РАКЕТА-30	SN050	Z25TKFGW90LNBW79

И така нататък.

— Кодовете се промениха — отбеляза Моника.

— Сменят се на всеки два часа. Това означава, че „Файъруол“ актуализира всички кодове за изстрелване дванайсет пъти в денонощието, както и кода на ядрената „футболна топка“. Изумително!

— Какво е ядрена „футболна топка“?

Тъкър й обясни, припомняйки си годините, прекарани в тайните служби, когато понякога охраняваше помощника на президента, който носеше ядреното куфарче.

Моника се намръщи.

— И ако изпратим по електронната поща на този адрес някой от кодовете, персоналът на силоза ще изстреля ракетата?

— Би трябвало да е така. Разбира се, иска допълнителна парола, съответстваща на всяка емисия.

— Искаш ли да се обзаложим, че това е същата парола, която използвахме досега?

— Убеден съм. За съжаление единственият начин да разберем, е като изпратим заповед за изстрелване, а тази вечер не съм в настроение да унищожа някой гъсто населен район.

— Е, и какво ще правим?

— Всичко по реда си — отговори Тъкър и написа:

НЕ, НЕ ЖЕЛАЕМ ДА ИЗСТРЕЛВАМЕ РАКЕТА. НО ИСКАМЕ ДА НИ ПРЕПОРЪЧАШ ХОД НА ДЕЙСТВИЕ. КАК ДА ИЗПЪЛНИМ ИЗИСКВАНИЯТА НА АМЕРИКАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО, БЕЗ ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ПРЕИМУЩЕСТВОТО СИ — ДОСИЕТАТА?

Изкуственият интелект изписа най-доброто си предложение.

— Хитро — отбеляза Тъкър и взе кутията с дискетите, за да направи пълно и частично копие на директорията и поотделно на досиетата. — Творението на баща ти може и да издържи теста на Тюринг.

— Трябва да намерим безопасно място, където да държим пълното копие на директорията. Но не разбирам защо са ни отделните файлове.

— За да привлечем вниманието. Да покажем, че намеренията ни са сериозни.

— На кого?

— На по-малката от двете злини.