Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (75)

73
Вечерна разходка

Мей Сун Ку излезе да подиша чист въздух и да се махне от смрадта на американската курва. Звездната нощ беше студена и ветровита. Корейката вдигна ципа на якето си, слезе по стъпалата на резиденцията и огледа военния лагер зад комуникационните антени.

Приближи се до осветената от прожектори поляна. Ритмичното бръмчене на генератора за електричество в къщата се смесваше със свистенето на вятъра и писъците на Моника Фокс.

Богатата наследница бе опровергала очакванията й. Мей Сун предполагаше, че Моника лесно ще бъде пречупена, особено след периода на изолация. Но американката още се държеше, дори след като Жарко вкара в нея сондата и я включи на първите степени. Повечето обекти започваха да „пеят“ след първата или втората атака, след като усетеха истинския кошмар на болката. Но Моника само се изплю върху Влад.

Всичко обаче имаше граници. Проблемът беше обектът да не умре, преди да проговори, иначе изминалите месеци щяха да са пропилени напразно. Без паролата нямаше да имат достъп до „Файъруол“ и правителството на Мей Сун нямаше да получи кодовете за изстрелване.

Тя стигна до палатките и видя, че около центъра за комуникации са оковани деца — крайна мярка на отчаяното правителство, чийто възможности за действие бързо се изчерпваха. Но „Файъруол“ щеше да им даде възможности, да осигури успешна атака на юг и да гарантира нов източник на запаси; храна и гориво. Системата щеше да спре безумието, което Мей Сун наблюдаваше, докато се разхождаше край големите палатки. Там видя девойка, не по-голяма от самата нея, когато за пръв път я бяха принудили да прави секс с непознати.

Черните като небето очи на момичето се вторачиха в Мей Сун примирено и тъжно.

„Била съм там, където си ти сега“ — помисли Мей Сун.

Един от войниците сграбчи девойката и я заведе в палатката, откъдето след миг се чуха стенания.

Мей Сун продължи по-нататък. Не искаше да слуша звуци, които я връщаха в друго време и на друго място.

Погледът й се насочи към демилитаризираната зона, отвъд която беше родината й — там, където ученичката стана курва, после шпионин и накрая агент.

Южна Корея.

Но скоро щеше да бъде само Корея.

— Всичко наред ли е?

Мей Сун се обърна и видя полковник Сонг Дае Мион, който имаше инструкции да изпълнява заповедите й.

— Излязох да подишам чист въздух.

— Пречупихте ли я? — попита той.

— Хората ми я обработват. Скоро ще пропее. Йон готов ли е с компютърното оборудване?

— Сега ще проверя.

Мей Сун кимна.

— Колко човека патрулират в лагера?

— Десет в смяна, на четири смени, а на оградата има скрити сензори за движение.

— Хубаво — каза тя и посочи отвъд горичката до резиденцията. — Разпръснала съм шест души в джунглата.

— Очакваш ли неприятности?

Мей Сун сви рамене.

— Добре е винаги да си подготвен.

— Така е.

От резиденцията се разнесе нов писък, който прониза нощта. Мей Сун се намръщи и гневно погледна към къщата.

— Трябва да се върна там.