Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (105)

103
Крайно решение

Хърш и Мартин прекъснаха конферентната връзка с президента и висшите военни от Пентагона. Решението беше взето.

— Моля се на Бога да загинат бързо и безболезнено — каза Мартин.

— И аз — рече Хърш. Лицето му се отпусна от задоволство от постигнатото споразумение. — Щом „Томахоук“ нанесе удара, „Файъруол“ ще бъде в безопасност.

— А Бейн? Той държи контрола върху досиетата.

Хърш замислено прехапа устни.

— Бейн не трябва да знае, че ги е убила ракета „Томахоук“, нали? Севернокорейците са ги взривили, за да отмъстят за удара по резиденцията. Ще твърдим, че като е предизвикал такава суматоха, Тъкър сам си го е изпросил.

— Да се надяваме, че Бейн ще повярва.

— В противен случай президентът ще се погрижи за това.

— Бейн не е човек, който може лесно да бъде заплашен. Той на практика заплю в лицето Саддам Хюсеин по време на мисията си в Ирак. Защо мислиш, че ще го уплашим?

Хърш изглежда се почувства неудобно.

— Тогава да се надяваме, че ще го убедим. Досиетата не трябва да стигат до медиите.