Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (57)

55
Разумен човек

В тихия крайбрежен град Терачина се събраха дванайсет агенти на АНС и ЦРУ. Те се срещнаха на усамотена и ветровита скала на север от града с изглед към Средиземно море, под осеяното със звезди небе.

Бейн бе заповядал на екипа да се разпръсне и да образува защитен периметър, докато разпитва оцелелите преследвачи, и бе помолил Рафаела да остане в един от седаните от съображения за сигурност. Информацията, която вероятно щеше да бъде съобщена, беше строго поверителна и трябваше да я чуят само хора със съответното ниво на достъп до секретни данни.

Доналд Бейн държеше дискетата, която му бе дал млад, насинен и объркан агент на АНС. Тъкър несъмнено му бе устроил засада, но не с намерение да го убие, а да предаде дискетата и посланието за Жарко и за „Файъруол“. Вторият агент на АНС беше убит, но не от ръката на Тъкър.

— И казваш, че Тъкър е можел да те убие? — попита Бейн.

— Беше насочил пистолета към лицето ми. Можеше да натисне спусъка и никой нямаше да чуе нищо, защото оръжието имаше заглушител — отговори младежът, който притискаше кърпа до разбития си нос. Устните му бяха подути.

— Но… не го е направил. Мислиш ли, че Тъкър принуждава Моника Фокс да се движи с него?

— Не. Тя сякаш му беше партньор. Криеше се, докато ние се биехме. После Тъкър я повика, Моника Фокс се появи и ми даде дискетата. Помогна му да ме завържат, после избягаха заедно. Не я заплаши нито веднъж. Тя му съдействаше доброволно.

— Тъкър ти каза да ми предадеш дискетата и че ще се свърже с мен?

— И че е невинен, не е убил Портър, така както не уби и мен и агента в Капри.

Бейн се намръщи.

— Но там загинаха няколко агенти.

— Тъкър каза, че прострелял в крака единия. Нашите хора потвърдиха това. Но после други мъже откриха огън по нас от горичката. Предположихме, че са съучастници на Тъкър, но той твърди, че са били от мафията. Моника Фокс се криела при тях след неуспешната ни засада онази сутрин.

— Нещо друго?

— Не, сър.

Бейн погледна човека от ЦРУ, който се бе присъединил към агентите на АНС при преследването на бегълците. Неговият разказ беше още по-странен. Тримата се разделили, когато изпуснали Тъкър. Младият заобиколил с надеждата да ги пресрещне, но Тъкър го причакал. Другите двама по-късно забелязали Моника и Тъкър да бягат по улиците. Агентът на АНС му казал да се върнат назад, за да не бъдат разкрити.

— Но вместо само да ги следи, той започна да стреля по Тъкър — добави мъжът.

— Защо? Тъкър ли стреля пръв?

— Не.

— Какво стана после?

— Появиха се две ченгета и го направиха на решето, а аз изчезнах.

Бейн се почеса по носа.

— Защо ще стреля по Тъкър, щом Тъкър не е стрелял по него?

Агентът на ЦРУ свъси вежди.

— Беше странно, сър. Сякаш изпълняваше заповед за ликвидиране.

„Да, наистина изглежда така“ — помисли Бейн. Бедата беше там, че той бе заповядал точно обратното. Младежът е бил нападнат и принуден да се отбранява, но старшият агент бе стрелял по Тъкър в гръб.

— Не можеш да задаваш въпроси на мъртвец, сър.

Бейн се обърна към ранения новобранец, който седеше на задната седалка на седана и чакаше да пристигне лекар. Той очевидно бе проследил разговора до този момент.

— Имаш ли да добавиш още нещо, синко?

Младежът наведе глава.

— Старшият ми партньор се свърза с шефа във Вашингтон и докладва, че сме ги открили, сър.

— Какво?

— Свърза се с… Централата.

Бейн никак не хареса това. Споразумението му с Мартин и Хърш беше недвусмислено — никаква намеса в операцията от разстояние. Трябваше да чакат Бейн да им изпрати доклад по електронната поща.

— Не разбрах какво са му наредили, но го чух да казва, че незабавно ще изпълни новите инструкции.

— С кого разговаря?

Младият мъж поклати глава.

— Аз съм младши агент, сър. Получавам напътствия от старшия си партньор. Не обсъдихме разговора. Той ме предупреди да си държа устата затворена, защото може да имам неприятности.

В съзнанието на Бейн прозвуча предупредителен, особено тревожен сигнал. АНС бе пренебрегнала споразумението и бе инструктирала старшия в екипа да премахне Брус Тъкър и да прибере Моника Фокс, преди Бейн и останалите от екипа да пристигнат в Терачина.

Бейн стисна юмруци, отдалечи се от групата и се загледа към морето. В главата му се въртеше само едно име — Джеф Хърш.

Директорът на АНС бе нарушил споразумението.

Възможностите за избор пред ветерана от ЦРУ бяха ясни. Вместо да съобщи на Мартин за това нарушение или да се конфронтира директно с Хърш, Бейн реши да докладва за събитията, така както се бяха случили. Щеше да спомене, че новата информация, събрана в Неапол и Терачина, изисква отменяне на заповедта за елиминиране на Брус Тъкър.

Той скръсти ръце, осъзнавайки, че след като представи доклада, може да поиска хората на АНС да бъдат отстранени от мисията — нещо, което никак нямаше да се понрави на Хърш. Но евентуален отказ би го принудил да разкрие картите си и да признае, че е издал заповед за убийството на Тъкър.

И разбира се, преди да изпрати доклада, Бейн трябваше да прегледа съдържанието на дискетата. Той се запита какво е записано там и какъв обрат ще предизвика то в стремежа да се опази „Файъруол“.