Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (84)

82
Късо съединение

В мозъка на Моника сякаш се пръснаха цветни искри, когато Влад отново завъртя колелото, този път на третата степен. Невидимият демон, много по-силен отпреди, завладя контрола над тялото, съзнанието, сетивата и душата й.

Тя изохка и опъна с крака ремъците. Не можеше да диша, докато цилиндърът проникваше в нея, разтърсваше я със силата на хиляди изнасилвания, влизаше навътре и изцеждаше енергията й. Електричеството постепенно изсмукваше живота от тялото й.

И изведнъж всичко спря, много по-рязко, отколкото при предишните мъчения.

Моника се отпусна на масата. Беше зашеметена и мигаше бързо, вагината й гореше, краката й трепереха.

Съзнанието й се преливаше в безсъзнание, сякаш се бе събудила от кошмар и още виждаше образите, плод на въображението си — хора, преследване в нощта, поляна в джунглата на фона на електрическа буря, мълния, прорязваща облачното небе, светлина в мрака и гръмотевица в гърдите и между краката й. Моника бягаше, но множество ръце я дърпаха назад и я поваляха на твърдата земя, разкъсваха дрехите й, разтваряха краката й, повдигаха я за глезените към приближаващите се мълнии и проникваха в нея с брутална сила отново и отново. И сред целия този кошмар и агонията тя чу глас — на чудовището, на звяра, който жестоко я изтезаваше и на когото Моника нямаше да се предаде, дори ако това означаваше смърт.

— Какво стана, по дяволите? — извика Влад.

— Не знам — отговори азиатката. — Ще отида да питам пазачите и Мион.

Зрението на Моника най-после се проясни. Стаята беше тъмна — светеше само слаба червена лампа, свързана с малка кутия в ъгъла.

Аварийно захранване.

Влад се наведе над нея и извади гумата от устата й.

— Изглежда има техническа повреда — каза той. — Токът спря, затова може да си починеш. Но не за дълго, скъпа моя Моника. Скоро пак ще има ток и срещата ни ще продължи.

Тя облиза устни. Вече дишаше по-дълбоко, но още се чувстваше зашеметена.

— Върти се — промълви Моника. — Стаята…

— Да. Мозъчните ти клетки са объркани и функционират безразборно като реакция на електрическия шок.

Тя затвори очи.

— Защо не сложиш край на мъките си? — попита той. — Кажи ми паролата и ще си отидеш вкъщи.

Моника едва чу първата част на изречението, после черен облак, завихрен като циклон, погълна Влад, машината, стаята — всичко.