Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (42)

40
Нови лица

Доналд Бейн стигна до входа на частното пристанище сред тълпата туристи за фериботите. Някои спираха да погледат суматохата в другия край на пристанището. Голи до кръста товарачи пренасяха купчини багаж. Бронзовите им тела блестяха на слънчевата светлина.

Бейн погледна часовника си, после видя, че терористите се качват на яхта, и безмълвно се помоли на Бога хората му да дойдат навреме.

Запомни името на яхтата. Моторите забръмчаха и тя се отправи през тесния канал към вълнолома.

Бейн се обади отново на екипа си.

— Измъкват се! Къде сте, по дяволите!

— Забравихме да заредим с гориво, когато се върнахме, сър.

— Господи!

Той изключи откраднатия клетъчен телефон, влезе в частното пристанище, спря пред една от яхтите и се вторачи в гърба на жена с момчешка прическа, тесни къси панталони и черно горнище на бански костюм. Тя чистеше средна по размери яхта. На кърмата бе окачен надпис на италиански, английски и френски, който гласеше, че яхтата се дава под наем за час или за цял ден за разходка или за риболов. После Бейн осъзна, че на плавателните съдове там са сложени десетки подобни надписи.

Всяка секунда беше от значение. Яхтата на врага се отправи към изхода от пристанището.

— Buon giorno — усмихна се италианката, после се намръщи, като видя, че Бейн е мокър и раздърпан.

— Искам да наема тази яхта веднага.

Жената беше слаба и стройна, но мускулеста, над четиридесетте, ако се съдеше по тънките бръчици по кожата й с цвят на мед. Косите й бяха гарвановочерни, почти обръснати от двете страни на главата и висяха на кичури над челото й. Черният грим на очите и тъмното червило й придаваха пънкарски вид.

Тя допря лакирания си в черно показалец до заострената си брадичка и нацупи устни. Очевидно се чудеше дали да приеме предложението на непознатия.

Бейн нямаше време за преговори. Той реши да сложи край на съмненията й и извади беретата си.

— Нямам избор. Трябва да проследим онази яхта.

Големите й очи се присвиха при вида на оръжието. Жената погледна в посоката, в която показа Бейн, после в дулото на пистолета.

— Por favore… Моля ви… Не… искам проблеми.

— Как се казваш?

— Рафаела.

— Тръгвай, Рафаела — усмихна се той, — защото ако ги изпуснеш, ще имаш сериозни проблеми с мен.

— Si, signore — отговори тя и тръгна към въжето, с което яхтата бе завързана за пилона.

Бейн погледна за миг към терористите. Неочаквано Рафаела извади малък пистолет и го насочи към него.

„По дяволите!“

Макар и изненадан, той не трепна.

— Изглежда сега и двамата имаме сериозен проблем — каза тя.

Чудейки се къде Рафаела бе крила пистолета, като беше само по къси тесни панталони и бански, Бейн разкопча верижката си със златния кръст. Големите диаманти заблестяха на слънчевата светлина. Кръстът беше изключителен и сигурно щеше да привлече вниманието на жената, с която той се опитваше да сключи сделка.

— Хората на онази яхта са престъпници, Рафаела. Не мога да им позволя да се измъкнат. Давам ти това като предплата за услугите ти днес. Ще се погрижа да получиш много по-голямо възнаграждение за пълното ти съдействие.

Тя наклони глава на една страна и му направи знак да й хвърли бижуто. Той го стори и Рафаела го разгледа, без да изпуска от поглед Бейн.

Сърцето му се сви, когато яхтата мина покрай вълнолома. Терористите се измъкваха.

Италианката пъхна кръстчето и пистолета в джоба на късите си панталони и започна да развързва въжето.

— Хвани другия край…

— Наричай ме Дон — прекъсна я Бейн, прибра беретата, грабна въжето, издърпа го на борда и го пусна в краката си. — Благодаря за съдействието.

— Не забравяй обещанието си.

Рафаела си сложи малки четвъртити слънчеви очила, подхождащи на външността й, и включи моторите.

— Дръж се — каза тя, маневрирайки в средата на канала много по-бързо, отколкото бе очаквал. Рафаела сигурно забеляза реакцията му, защото добави: — Ограничението на скоростта е само за туристите.

Бейн се взря в профила й. Тя имаше дълъг нос, големи черни очи и сочни устни — тъмнокос и по-грубоват вариант на актрисата Барбара Стрейзънд. Ръцете и раменете й бяха като на олимпийски шампион по гребане, но въпреки това беше женствена. Шията й беше дълга и гладка. Тя държеше брадичката си вдигната високо и гърбът изправен, докато насочваше яхтата покрай вълнолома. Слънчевата светлина се отразяваше в бляскавия лак за нокти и в очилата й.

— Защо си ме зяпнал? — стресна го тя.

— Спазвай дистанция седем-осемстотин метра от тях. Не можем да си позволим да ни забележат. Онези хора никак не са любезни.

Рафаела увеличи леко тягата и яхтата започна да подскача по вълните.

— И ти не си много любезен, като се опитваш да отвлечеш лодката ми?

— Съжалявам. Наложи се. Говориш отлично английски. Къде си го научила?

Тя сви рамене и продължи да гледа напред. Босите й крака бяха стъпили здраво на палубата, а ръцете й държаха щурвала. Бейн забеляза, че ноктите на краката й също са лакирани в черно.

— Тук-там. Това не е важно. Какво са направили онези хора?

— Много лоши неща. Например пожара ей там.

Той посочи към южния край на пристанището. Сред облаци дим пулсираха пламъци. Пожарникарите се бореха с огнената стихия със силни струи вода, които се извисяваха като дъги над горящата сграда.

Рафаела го погледна.

— Те ли направиха това?

Бейн кимна сериозно.

— Да не са… от мафията? — попита тя и отново насочи вниманието си към яхтата.

— Може и да имат връзки с тях. — Не беше сигурен дали в случая е замесена мафията, но начинът, по който италианката зададе въпроса, му подсказа, че е настроена срещу Коза Ностра. — Защо питаш?

— Те… убиха съпруга ми. — Чертите на лицето й се обтегнаха.

— Много съжалявам.

— Случи се отдавна. Сега работя сама с лодката и живея за Даниела. — В гласа й прозвуча гордост.

— Даниела?

— Si. Дъщеря ми. Тя учи за лекар в Рим. Ако не е фалшив, кръстът ще й донесе достатъчно пари да плати обучението си догодина. Тревожа се, защото бизнесът замря.

— Мислех, че има достатъчно туристи.

— Твърде много лодки се дават под наем.

— Къде живееш?

Тя посочи към стъпалата, водещи към малка каюта на носа.

— Това е моят дом и източник на доходи. Единственият начин, по който издържам дъщеря си и себе си.

— Рафаела — каза Бейн и сложи ръка на рамото й. Тя се обърна към него, изненадана от неочаквания физически контакт. Очевидно не знаеше какво да направи. — Първо, диамантите на кръста са съвсем истински. Второ, ако ми помогнеш, обещавам, че разноските за образованието на Даниела вече няма да са проблем.

Италианката се усмихна за втори път, откакто Бейн се бе качил на яхтата. Този път усмивката й не помръкна, а стана по-широка. Зъбите й бяха равни и бели.

— Grazie.

— Няма защо — отговори Бейн и бавно дръпна ръката си. — А сега, моля те, съсредоточи се. Не искам да ги изпусна, нито да бъда разкрит.

Тя достигна скорост, която ги държеше на безопасно разстояние от терористите. Във водата имаше много плавателни съдове и те едва ли щяха да забележат, че ги следят. Но поради същата причина Бейн не трябваше да ги изпуска от поглед, за да не ги изгуби. Тук помогна острото зрение на Рафаела. Тя следеше врага като истински ястреб. Тази жена определено имаше дарба и както много пъти, когато бе търсил импровизирана помощ в хода на мисия, той твърдо реши да изпълни обещанието си да й помогне финансово.

Бризът и мокрите дрехи го накараха да потрепери. Рафаела изглежда забеляза това.

— Долу има кашон с нови бански костюми. Продавам ги на туристите, които искат да плуват, но са забравили да си вземат бански. Преоблечи се, докато изсъхнат дрехите ти. Между другото, как се намокри?

— Докато бягах от онзи пожар.

Очите й се разшириха.

— Бил си там?

— Провървя ми.

Преди да слезе долу, Бейн отново се обади по клетъчния телефон. Екипът му имаше трудности с намирането на гориво. Той им обясни накъде да тръгнат и добави, че ще се обади по-късно, за да пести батерията. Независимо дали скоро щяха да пристигнат или не, той нямаше намерение да изпусне плячката.