Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (86)

84
Размяна

— Искам да направя размяна — каза Джоун Акман и застана пред Мион и шестима от хората му. Останалите бяха тръгнали към къщата, където електричеството току-що бе спряло.

— Размяна?

— Знам защо отвличаш деца от лагера ми. Предлагам ти мълчанието си плюс тези провизии срещу тях. — Тя посочи децата на възраст между осем и единайсет години, оковани около сградата.

Мион заповяда на всички, освен на двама от войниците, да се върнат на постовете си. Беше видимо обезпокоен от спирането на електричеството в резиденцията.

— Защо да ги разменям? Мога да взимам от теб провизии винаги, когато поискам. Всъщност днес вече го сторих.

Джоун се приближи до джипа, повдигна брезента на задната седалка и извади петкилограмов пакет с изсушено говеждо месо от Аржентина.

— Това не е ориз, Мион, а говеждо. Протеин. Предлагам ти го срещу децата. Ако се съгласиш, ще ти донеса още.

Той се приближи до нея, сложи ръце на кръста и се усмихна.

— Трябва да призная, че сте по-смела от много от хората ми, госпожице Акман. Но какво ми пречи да взема провизиите, джипа и децата? Бих задържал и вас, но сте твърде стара за курва.

Двамата войници се засмяха.

— През следващите седмици ще ти донеса още храна — излъга Джоун. Положението се влошаваше и устата й пресъхна. — Смятай, че това е първата вноска за закрилата на лагера ми.

Мион погледна ухилените мъже и неочаквано зашлеви Джоун, която политна върху капака на джипа.

— Как се осмеляваш да идваш тук, британска курво! Мислиш, че можеш да купиш народа на Северна Корея, както правиш с всички други по света?

Лицето й пламна. Беше зашеметена. Изправи се и прокара ръка по устата си, но не отстъпи.

— Как смееш…

Мион отново я зашлеви. Краката й се огънаха и тя падна на колене. От носа й потече кръв.

— Стани! Стани и ме погледни! — заповяда той, хвана я за косите, дръпна я и я изправи.

Джоун закри лице с ръце и преглътна с усилие. Черепът й пламтеше.

— Искаш да освободиш децата? Да бъдеш героиня? Чудесно! Нека да бъде така! Пуснете ги! — изкрещя Мион, пусна я и посочи момчетата, оковани до входа на комплекса.

Войниците освободиха децата и ги блъснаха към джунглата.

— Бягайте, момчета! Свободни сте! — извика Мион.

Едно момче побягна. Другите не помръднаха. Детето тичаше през поляната, съпроводено от насърчителните възгласи на войниците.

Отекна изстрел. Куршумът улучи момчето в гърба и излезе през гърдите му сред тъмночервеникав облак. Детето падна по очи на земята.

Мион прибра пистолета си в кобура.

— А сега кого искате да освободите, госпожице Акман?