Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (46)

44
Снайпер

— Казах ти, че ни следят — рече Мей Сун, наблюдавайки бягащата яхта.

Бяха я забелязали преди час и я наблюдаваха, после се усъмниха и обърнаха, за да видят каква ще бъде реакцията.

— Но това не са те! — възрази Жарко и остави бинокъла, след като видя, че мъжът и жената зад щурвала не са Брус Тъкър и Моника Фокс.

— Виждам. Но знаят кои сме.

— Вероятно ни следят от Неапол.

— В такъв случай трябва да ги накараме да се откажат.

— В района има твърде много плавателни съдове, за да използваме гранатомет. — Влад коленичи до нея, дръпна ципа на дълъг калъф от мека кожа, извади снайпер „Хеклер и Кох PSG-1“ с мощен оптичен мерник и завинти заглушител към дулото.

— Това ще намали точността — отбеляза Мей Сун, докато Жарко слагаше пълнител с високомощни патрони. Макар да не можеха да пробият обшивката, те щяха да нанесат доста поражения на корпуса от стъклопласт.

— Ще бъдем достатъчно близо — отговори Влад, допря до рамото си приклада на оръжието и махна предпазната капачка на оптичния мерник.

Добър снайперист, застанал на твърда земя, можеше да порази неподвижна мишена от разстояние хиляда метра с точност от седем до дванайсет сантиметра. Много добър снайперист можеше да порази движеща се мишена на разстояние триста метра със същата точност. А отличният снайперист, стоящ на движеща се платформа като яхта, можеше да порази с такава точност движеща се мишена от около двеста метра.

Жарко пресметна, че разстоянието до мишената е стотина метра. Трябваше да я улучи.

— Намали — заповяда той.

След миг дизеловите мотори намалиха оборотите и яхтата престана да подскача силно по вълните.

Влад се прицели и стреля.