Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (112)

110
Бързо изтегляне

Моника Фокс се наведе над Тъкър, разкъса ризата му и видя дупките в рамото, откъдето куршумът бе влязъл и излязъл.

От раната бликаше кръв, която се стичаше по гърба му.

Моника затъкна пистолета отзад в колана си, както бе видяла Тъкър да прави в Италия, грабна раницата, извади комплекта за първа помощ, почисти с тампон раните и ги превърза.

— Не мърдайте!

Моника вдигна глава и видя сянка, която се появи от скалите. Беше азиатката. Държеше черен пистолет.

— Мислехте, че ще избягате от нас?

Моника се запита дали ще успее да извади достатъчно бързо пистолета и да стреля.

„Изчакай удобна възможност и после безмилостно нанеси удара.“

Помнеше напътствията на баща си и на Брус Тъкър — да приспи бдителността на врага, като се престори, че е немощна и уплашена.

— Моля те, не ни наранявай — изрече тя с паника и ужас в гласа.

Терористката я погледна злобно, продължавайки да я държи на прицел. В далечината се чу бръмчене на хеликоптер.

— Ще те върна при онази машина — каза азиатката. — А за него имам още по-хубави планове.

— Господи, не! Моля те!

Усмихвайки се подигравателно, азиатката посегна към предавателя, закопчан на колана й. В същия миг Моника извади пистолета, насочи го към нея и натисна спусъка.

Изстрелът беше много по-шумен, отколкото очакваше, и я стресна. Куршумът улучи жената в гърдите. Тя падна по гръб и започна да стреля, разкъсвайки балдахина от листа и клони над главите им.

Моника се хвърли към нея и изрита оръжието от ръката й. Терористката я погледна с изумление и се опита да каже нещо, но се задави в собствената си кръв.

— Има само едно място, където ще отидем, кучко — каза Моника. — У дома.

Гласът на Бейн отново наруши тишината. Той поиска да изстрелят сигнални ракети, за да маркират зоната на приземяване.