Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (115)

113
Възмездие

Полковник Мион се влачеше през джунглата, притискайки разкъсания си корем. Нуждаеше се от спешна медицинска помощ, преди червата му да се изсипят и болката да замъгли съзнанието му.

„Ще стигна до пътя — помисли той. — Те ще ме намерят и ще ме занесат до лекаря.“

Мион продължи. Но все повече губеше ориентация и не знаеше коя посока ще го изведе до пътя и до шанса да се спаси.

Изведнъж нещо го удари по главата и треперещите му колене се подгънаха.

Той падна, протегна ръце, за да се подпре, и с ужас видя как вътрешностите му се изсипват на земята.

Болката го завладя с жестока сила и го накара да иска смъртта си, докато лежеше там, гърчеше се конвулсивно и трепереше. Очите му се вторачиха в потоците от слънчева светлина, които се промушиха през клоните и озаряваха в жълто червата му.

В сенките се раздвижиха силуети. Лъчите осветиха в гръб фигурите.

Децата. Наобиколиха го.

Държаха камъни.

Мион се вторачи в тях и осакатеното му тяло се разтресе от ужаса.

— Махайте се! — задъхвайки се, извика той. — Или ще заповядам… да ви изпратят в кухнята!

Децата мълчаха и стискаха големи камъни в ръцете си.

Той се закашля, изхрачи кръв и ги погледна гневно.

После едно от тях, неговата малка курва, започна да пее на английски, който всички севернокорейски офицери трябваше да научат, за да разбират врага и да се борят с него.

Гласът й се извиси в здрача, досущ крясък на вещица, и прониза ушите му. Останалите постепенно се присъединиха към нея.

— Ако си щастлив и го знаеш, тракни с камък!

Децата се приближава и ритмично тракаха с камъните.

— Ако си щастлив и го знаеш, тракни с камък!

Мион сви юмруци. Ужасът го стисна за гърлото. Децата се приближиха още, издавайки адски, влудяващи звуци.

— Спрете! — каза той. — Може да си вървите! Никой от хората ми вече няма да ви нарани!

Те продължиха. Лицата им бяха странно спокойни.

Малката курва вдигна ръце. Държеше два камъка колкото ябълки. Останалите деца направиха същото.

Мион затвори очи.

„Ако сте щастливи и го знаете… хвърлете камъните.“