Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (81)

79
Неочаквано посещение

Джоун Акман насочи надолу фенерчето, размаха синия флаг на УНИЦЕФ и се приближи до силуетите, блокирали пътя. Изведнъж я заслепиха два мощни прожектора. Тя размаха още по-енергично флага.

— Полковник Мион! Трябва веднага да се срещна с полковник Мион! — извика на корейски Джоун.

Войниците я заобиколиха и насочиха оръжията си към нея. Това я стресна и тя се запита дали бе взела правилното решение.

Войниците не помръдваха. Джоун чакаше и се молеше белите й коси и немощното тяло да ги умилостивят да не я претърсят, за да не намерят скрития револвер.

Дойдоха още войници. Мнозина бяха полуголи. Косите им бяха разрошени, а очите сънени. Сцената изглеждаше като сюрреалистична картина, сякаш Джоун сънуваше кошмар.

В средата на групата застана полковник Сонг Дае Мион. Изражението му беше насмешливо.

— Неочаквано посещение, госпожице Акман. Поласкани сме.

Войниците избухнаха в смях и спуснаха оръжията. Мион разпери ръце в подигравателен жест на радушно посрещане.

— Как би могъл един скромен офицер от Северна Корея да бъде от полза за УНИЦЕФ?