Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (65)

63
Свещеният град

Брус Тъкър вдишваше хладния утринен въздух, докато се разхождаше по площад „Свети Петър“, в центъра на който се извисяваше египетски обелиск с бронзов кръст на върха. От двете страни имаше фонтани, в чийто води играеше слънчевата светлина.

Ято гълъби полетяха към статуите на светците в източната и западната страна. Насреща се издигаше базиликата. Между сводовете й имаше масивни колони. Фасадата й също бе украсена със статуи. Отзад се извисяваше куполът на Микеланджело, който се намираше над гробницата на Свети Петър.

Моника Фокс изкачи стъпалата, водещи към входа на базиликата. Беше облечена в монашески дрехи и се сливаше с останалите монахини сред посетителите.

За да има нещо, по което да я разпознава от разстояние, Тъкър се бе отбил в един от десетките църковни магазини около Ватикана и бе купил броеница с яркочервени мъниста.

Той наблюдаваше стройната й фигура и си спомняше интимните им моменти от предишния ден.

Макар че през последните двайсет и четири часа имаха много работа в подготовката на плана за срещата, следобед двамата се бяха регистрирали в друг хотел и бяха наваксали за годините самота.

Моника държеше броеницата в дясната си ръка и се преструваше, че се моли, докато вървеше към охраната на базиликата. Пазачите по-скоро проверяваха дали посетителите на това свещено място са подходящо облечени. Вътре не се допускаха хора в къси панталони и дрехи без ръкави — ограничение, валидно за всички църкви в Италия.

Тъкър и Моника бяха боядисали косите си в естествения им цвят. Тя беше с очила, които подхождаха изумително на смирения й вид.

Тъкър влезе след нея. Пищността и огромните размери на препълненото преддверие за миг привлякоха вниманието му — беше широко най-малко шейсет метра. Високият сводест таван бе украсен с дърворезби и мозайки. „Пиета“ на Микеланджело се намираше далеч вдясно, поставена зад защитно стъкло. Туристите се тълпяха, за да зърнат една от най-известните скулптури в света. Други се разхождаха и не спираха да се възхищават на някоя картина, статуя или просто на феноменалната архитектура и история на това място — крайъгълният камък на католицизма.

Брус Тъкър погледна евтиния дигитален часовник, който си бе купил предишния ден. Срещата с Бейн трябваше да се състои до статуята на седящия Свети Петър, по-навътре от дясната страна на нефа.

Той вървеше и постоянно се оглеждаше, преструвайки се, че се възхищава на невероятната архитектура, докато всъщност наблюдаваше принципала си.

Опита се да запази спокойствие и си напомни, че няма друг избор, освен да наруши правилата на професията си и да мине пред Моника.

Той видя статуята на Свети Петър, осветена от специални прожектори. Там се бяха събрали неколцина туристи и целуваха или докосваха десния крак на светеца и се кръстеха.

На тясната пътека между статуята и една от мраморните колони стоеше мъж, облечен в кафяв панталон и обикновена тъмна риза.

Доналд Бейн се бе променил много от последната им среща. Мускулестото му тяло бе поотпуснато, макар че позата му още излъчваше сила и увереност. Косите му бяха оредели и прошарени, но очите бяха нащрек, а погледът — все така проницателен. Тъкър се приближи до него.

— Отдавна не сме се виждали, Брус.

Опасенията на Тъкър се увеличиха рязко като кръвното му налягане. Той огледа хората наоколо. Моника бе коленичила пред статуята и се молеше. Профилът й бе скрит зад одеждите — точно както бяха репетирали.

В нозете на статуята бяха оставени написани на ръка бележки и малки пликове — с молби към светеца. До Моника бяха коленичили двама души. Очите им бяха затворени. По ирония на съдбата Моника изглежда се справяше със ситуацията по-добре от Тъкър, чийто нерви бяха обтегнати до крайност.

— Успокой се, Брус. Правя всичко като по учебник.

— А в Терачина? И там ли беше като по учебник?

Бейн пристъпи към него.

— Беше грешка. Няма да се повтори.

— Ако се повтори, боя се, че досиетата ще стигнат до пресата.

Бейн затвори очи. Очевидно и двамата бяха под огромно напрежение.

— Вече не си в опасност, поне от страна на американското разузнаване.

— Не се тревожа за своята безопасност, Доналд.

— Къде е тя?

— Наблизо. В безопасност.

— Изпуснал си я от поглед? — В гласа на Бейн прозвуча искрено безпокойство.

— Никога не я изпускам от поглед. Но нито ти, нито хората ти наоколо няма да разберете къде е, ако не ти кажа.

— Добре, Брус. Имаш право. Навън чака цяла армия от агенти, но не за да ви сторят нещо лошо. Готови сме да ви заведем на безопасно място.

Тъкър искаше да му вярва, но събитията през последните няколко дни не му даваха покой. Той отново погледна през тълпата към Моника, която не бе помръднала от мястото си.

— Ще трябва да направиш нещо повече, за да се предадем на същите хора, които от няколко дни се опитват да ни убият.

— Брус, ти беше обявен за „неспасяем“. Естествено е хората да стрелят по теб. Но вчера сутринта заповедта за елиминиране бе отменена, както ти писах. А що се отнася до Моника Фокс, уверявам те, че абсолютно никой от наша страна не се опитва да я убие. Тя е твърде ценна.

— Тогава кажи ми кой ни преследва през цялото време, стари приятелю.

Доналд Бейн му разказа как Мартин и Хърш са му възложили мисията, как е разбрал къде е Моника Фокс и по пътя към Капри видял терористи да взривяват два полицейски катера.

— Бил си там?! — учуди се Тъкър.

— Да. Като не те открих, проследих терористите до Неапол.

Бейн продължи да описва премеждията си в южна Италия. Тъкър отново огледа тълпата. Все още имаше вероятност Доналд Бейн да отвлича вниманието му, докато друг агент се промъкне отзад и забие нож в гърба му.

И тогава Бейн каза магическата дума.

Жарко.

И мигновено привлече вниманието на Тъкър.

— Потвърдихте ли, че е той?

— Прекарахме всичките им снимки през компютъра. Онзи, когото мислехме за Сив Жарко, прилича на него, но категорично не е той. Обаче открихме самоличността на някои от спътниците му — закоравели терористи от няколко страни с престъпни режими. Наблюденията до известна степен потвърдиха твоите подозрения, че целта на Жарко е да те натопи. Започнах да се убеждавам, че ти си на наша страна. Освен това не си извършил убийството на американски разузнавач, включително и случая с хлапака, когото си пребил в Терачина.

Тъкър посочи превръзката на лявата си ръка.

— Този хлапак ме наръга с нож. Извади късмет, че мога да се контролирам.

— Радвам се, че не си го убил, защото от него научих решаващата информация. Каза ми, че Моника Фокс е с теб доброволно, а не насила, и че действала заедно с теб. Не би го направила, ако беше с терористите.

— Защото не съм терорист.

— Вярвам ти и искам да работя с теб. Трябва да обезопасим достъпа до „Файъруол“. Залогът е огромен.

Тъкър си спомни какво бе видял на екрана, докато се запознаваше със същността на системата.

— Включително кодовете за изстрелване — измърмори той.

Бейн кимна.

— И някои други неща, но това е най-важното.

— Добре — каза Тъкър и отново се огледа. — Идваме с вас.

Бейн извади малък предавател, поднесе го към устните си и прошепна нещо.

— Да отидем да вземем Моника.

Тъкър го поведе към коленичилата фигура с червена броеница в ръцете.

— Всичко е наред — прошепна той и докосна рамото й.

Жената вдигна глава и го погледна.

Тъкър видя непознато лице.

— Si, signore?

— Не! — изстена той и отстъпи назад. Краката му се подкосиха. — Не… може да бъде.

Монахинята се изправи.

— Signore… добре ли сте?

— Броеницата… Другата монахиня. Къде е?

Италианката поклати глава.

— Съжалявам… Не знам.

— А броеницата? — Сърцето му биеше до пръсване. — Откъде я взехте?

— Една жена ми я даде, signore. Каза да се помоля за майка й.

— О, Господи!… Боже мой!

— Брус? — намеси се Бейн. — Какво става?

— Тя беше тук. — Тъкър започна да се задушава. Стана му горещо. — Оставих я тук, докато…

Той огледа множеството, опитвайки да се съсредоточи и да се овладее. „Как го направиха? Наблюдавах я през цялото време…“

— Говори, Брус. Какво става? Къде е Моника Фокс?

Тъкър пое дълбоко въздух, полагайки усилия да контролира мислите си, и се приготви да отговори, когато погледът му спря на един от малките пликове в краката на статуята.

ТЪКЪР.

Плик с неговото име.

— Какво е това? — попита Бейн и застана до него.

Тъкър протегна ръка, грабна плика и го разкъса.

ТЯ Е ПРИ НАС. ЩЕ Я ЗАГУБИШ, КАКТО ЗАГУБИ ПОСЛЕДНАТА СИ КУРВА… ОСВЕН АКО НЕ НАПРАВИШ КАКВОТО ИСКАМЕ.

Главата му се замая. Буквите се замъглиха и всичко около него се завъртя. Той се свлече на пода и изгуби съзнание.