Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (87)

85
В неговите ръце

Вече не й беше студено. Усещаше топлината на средиземноморското слънце, което галеше загорялата й кожа, докато се печеше на задната веранда, зад масите, отрупани с творбите й. Морският бриз разрошваше косите й.

Долавяше соления мирис на въздуха, аромата на плодовете в кошницата до нея и лекото ухание на парфюма си. Но друга миризма нахлу в съзнанието й. Догади й се и тя седна на шезлонга, погледна към краката си и видя урина, изпражнения и метален цилиндър, който ярко блестеше на слънчевата светлина. Опита да помръдне и да се освободи, но я стягаха ремъци. Меките възглавници на шезлонга изведнъж се втвърдиха, станаха грапави и охлузваха гърба й всеки път, когато преместеше тежестта си или се опиташе да се дръпне от фигурата, наведена застрашително над нея, която я викаше и повтаряше, че всичко ще бъде наред, и той е тук и отново е готов да я закриля.

Защо ме изостави, Брус? Защо позволи на тези хора да ме отвлекат? Закле се, че ще ме закриляш и обичаш и винаги ще бъдеш до мен!

Напрежението между краката й започна да намалява и после изчезна, заедно с ремъците, стягащи глезените й.

„Какво правят? Това част от изтезанието ли е? Да ми дадат фалшива надежда? Да ме накарат да помисля, че ме освобождават?“

Но в думите на човека, наведен над нея, не звучеше акцент. Те бяха изговорени утешително и искрено и последвани от развързване на ремъците на корема, китките и челото й.

Силни ръце я вдигнаха и я понесоха. Моника отвори очи и видя лице, боядисано в зелено, кафяво и черно. Но тя позна очите и чертите, скрити под дебелия пласт камуфлажен крем. Той хвърли нещо черно на главата й и побягна в нощта. Студеният въздух я смрази. Моника чу множество експлозии, видя ярки проблясъци, долови мирис на пушек и отново изгуби съзнание.