Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (59)

57
Откровения

Доналд Бейн все още недоверчиво се взираше в компютърния екран. Преди два часа той бе започнал да чете дискетата, която съдържаше не само съобщение от Тъкър как ще осъществи контакт, но и изобличаващи файлове за двама сенатори и един конгресмен. Тъкър намекваше, че притежава досиета и за висши правителствени служители. Бейн изпрати доклада си до Хърш и Мартин и свика видеоконференция, за да обсъдят препоръките му, след като обмислят събраната информация.

Той погледна часовника си и се прозя. Беше пет сутринта. Небето отвъд големите стъклени врати на балкона на третия етаж бе осеяно със звезди.

Бейн погледна към леглото в срещуположния ъгъл на стаята, където спеше Рафаела.

Той се усмихна, после отново се съсредоточи върху екрана и усмивката му помръкна. Хърш беше прав в преценката си за Мортимър Фокс. Старият хитрец наистина бе създал таен вход за „Файъруол“ и успешно бе използвал системата като личен канал за събиране на информация за онези, които смяташе за свои врагове, включително членове на правителството на Съединените щати, дори и за Джеф Хърш.

Бейн се облегна назад и се замисли. Потайният директор на АНС бе пренебрегнал заповедта му и в резултат на това бе загинал агент.

Видеовръзката се осъществи и на екрана се отвори прозорец. Бейн щракна на иконата ОТГОВОР и в прозореца се появиха образи, предавани на живо. Стая за конференции. В края на дълга маса седяха Хърш и Мартин в делови костюми. Бейн бе поискал съвещанието, съзнавайки, че във Вашингтон е десет часът вечерта.

Но не му пукаше. Онези двамата го бяха извикали внезапно и го бяха изпратили на мисия в другия край на света, макар че Доналд Бейн вече не трябваше да се занимава с такива задачи.

Той се вторачи в малката камера върху монитора и каза:

— Здравейте, господа. Благодаря, че се съгласихте да разговаряте с мен в този късен час.

— Няма проблем, Дон — отговори Мартин и кръстоса крака. — Прочетохме доклада ви. Какво предлагате?

Бейн се прокашля и заговори в микрофона, закрепен от едната страна на монитора.

— Първо искам незабавно да изтеглите от операцията всички агенти на АНС.

Хърш се наведе напред.

— Какво?

Мартин протегна ръка към него и му направи знак да се успокои, сетне рече:

— Молбата ви е неочаквана, Доналд. Има ли проблем с работата на агентите на АНС под ваше командване?

— Да, сър. Те очевидно не знаят как да изпълняват заповедите ми.

— Какви ги говорите? — попита Хърш. — Последваха ви дори в онзи склад, преди да се взриви.

— Не изпълниха заповедите ми в Терачина, сър — отговори Бейн. — Изрично им наредих да следят и да наблюдават, нищо повече. Но хората ви, господин Хърш, по-точно старшият агент, е направил точно обратното — открил е огън по Брус Тъкър и е застрашил живота на Моника Фокс. Действал е безразсъдно и непрофесионално, излагайки на риск мисията, изпуснал е бегълците и е бил убит по собствена вина. Пропиляхме огромна възможност в Терачина, сър, и както написах в доклада си, обвинявам за това АНС. Настоявам в тази операция да участва само ЦРУ.

Хърш скочи.

— Това е скандално! Отказвам да седя тук и…

— Седни, Джеф! — смъмри го Мартин с гневен поглед.

Хърш остана прав няколко секунди, после бавно седна.

— Твоят човек се е провалил — добави Мартин. — Колко още безотговорни и неопитни хора си изпратил?

Хърш сложи лакти на масата.

— Нито един. И той не беше такъв.

— Какво искаш да кажеш? — попита Мартин. — Нали прочете доклада? Разбра какво е направил…

Бейн присви очи. „Започва се.“

— Да, аз наредих на хората си в Терачина да изпълнят твоята заповед за ликвидиране, Рандолф — гордо заяви Хърш, като предизвикателно повдигна брадичка. — Не забравяй, че не АНС, а ЦРУ обяви Брус Тъкър за „неспасяем“. Копелето уби неколцина от хората ми в Капри. Не исках да стоят със скръстени ръце, когато видят убиеца и имат възможност да стрелят. Може би трябваше да изчакам в района да пристигнат още агенти, но понякога човек трябва да се възползва от момента.

— Дон — каза Мартин, обръщайки се към камерата, — ще изключа звука за малко. Изчакайте.

Бейн се облегна назад и се втренчи в екрана. Хърш сякаш се смали на стола, докато Мартин го мъмреше, че е пренебрегнал йерархията в командването. След малко Мартин отново включи звука и каза:

— Ето какво е положението. Току-що ми гарантираха пълното и безпрекословно съдействие на АНС. Всички агенти ще изпълняват само вашите заповеди и ничии други. Нали така, Джеф?

— Да.

— Вие командвате операцията, Дон — продължи Мартин, — но в светлината на твърдението на Хърш искам да дадете още един шанс на агентите на АНС.

— Е, добре — въздъхна Бейн. — Оттеглям искането си.

— Чудесно. Нещо друго?

— Една молба.

— Казвайте.

— Искам да извадите Брус Тъкър от списъка на обявените в статут „неспасяем“. Видях достатъчно доказателства и смятам, че той не е убил Джон Портър.

Мартин остана загледан в празното пространство, сетне попита:

— Защо не ни кажете как стигнахте до този извод?

През следващите десет минути Доналд Бейн им разказа подробно информацията, която бе получил от Тъкър, дори за намерението му да осъществи контакт, за да уговори среща.

— Среща? — учуди се Хърш.

— Точно така, сър. Брус Тъкър и Моника Фокс искат да се срещнат с представители на ЦРУ, но преди това настояват за гаранции, че няма да пострадат или да бъдат задържани.

— И защо да се съгласяваме? — попита Хърш.

— Защото Тъкър държи всички козове, Джеф — отговори Мартин. — Той знае паролата за тайния вход и за досиетата. Струва ми се, че възнамерява да ги използва, за да сключи сделка и да спечели свободата на принципала си и своята.

— Има и още нещо, сър. Тъкър се нуждае от помощта ни, за да намери и ликвидира терористите, които преследват принципала му.

— Онези в склада? — попита Мартин.

— Да. Те искат да се доберат до „Файъруол“ и Тъкър твърди, че са отговорни за смъртта на Портър, на Винъд Малани и на Уилям Гибънс и за опита за отвличане на Мортимър Фокс и последвалия инфаркт. Въз основа на всичко, което видях досега, съм склонен да се съглася с него, затова искам да работя с Тъкър, а не срещу него. Двамата имаме една и съща цел — опазването на „Файъруол“ от терористите.

— Един момент, Дон — каза Мартин и отново изключи звука, за да говори насаме с Джеф Хърш.

Рафаела измънка нещо несвързано в съня си и се обърна на другата страна, после дишането й отново стана равномерно.

— Дон?

Бейн погледна към камерата.

— Да, сър?

— Молбата ви е удовлетворена. ЦРУ и АНС ще ви подкрепят. Тъкър незабавно ще бъде изваден от списъка. Нуждаете ли се от още нещо?

— Не, сър.

— Довиждане, Дон. И поддържайте връзка.

Образът изчезна и видеовръзката прекъсна.

Бейн стана и се протегна, поглеждайки дивана до голямото легло. Грабна възглавница от леглото и се настани на тесния диван.

Трябваше да поспи, защото беше сигурен, че веднага щом Тъкър установи контакт, преследването отново ще започне. Бейн можеше само да се надява, че ще обедини сили с Тъкър и Моника, преди терористите да са ги открили.