Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (61)

59
Следи

Влад Жарко крачеше безгрижно по улицата, където се намираше триетажната жилищна сграда, недалеч от Ватикана и „Виа Консилиационе“. Той беше просто един свещеник, тръгнал в компанията на монахиня към базиликата „Свети Петър“.

Облечена в монашески одежди, със скрито лице, Мей Сун Ку държеше броеница и се преструваше, че се моли. Корейската красавица изглеждаше целомъдрена в тези дрехи и беше съвсем различна от сексуално ненаситното същество, с което Влад бе буйствал в леглото няколко часа по-рано, преди да получи съобщение за съществуването на тази тайна квартира на ЦРУ.

Влад харесваше свещеническите дрехи — черни и широки, под които лесно можеше да скрие оръжие, без да ограничава движенията си. Днес той носеше под расото нов картечен пистолет „Узи“ — същия, какъвто имаше и Мей Сун. Но терористът се надяваше, че в това ясно утро няма да се наложи да използва оръжието. Днес двамата само щяха да наблюдават и да търсят потвърждение, че сградата наистина е резиденция на американското разузнаване.

— Сигурен ли си, че информаторът ти е казал точния адрес? — попита Мей Сун.

— Трябва да бъдем търпеливи. Или екипът ни ще открие Тъкър и Моника, или ние ще забележим раздвижване тук, когато се свържат с ЦРУ, за да опитат да сключат сделка. И в двата случая ще бъдем готови.

Те продължиха по пътя си. Рим бавно се събуждаше. По улиците и булевардите започнаха да се движат превозни средства. Продавачите отваряха магазините и изнасяха стоката си, за да я предложат на туристите, които скоро щяха да плъзнат по улиците. Терористите смятаха непрекъснато да наблюдават сградата на ЦРУ, преоблечени като туристи, свещеници, продавачи и дори полицаи.

Влад Жарко твърдо бе решил да залови Моника Фокс до четиридесет и осем часа.