Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (67)

65
Видеоконференция

Брус Тъкър седеше заедно с Бейн срещу два телевизионни монитора. Екранът вдясно показваше него и Доналд Бейн, а левият монитор примига, включи се и показа друга маса за конференции. Тъкър позна Рандолф Мартин, до който седеше по-млад мъж. Бейн прошепна, че това е Джеф Хърш, директорът на Агенцията за национална сигурност. И двамата бяха облечени безупречно. Мартин си играеше с дистанционно управление, което явно контролираше видеото от двата края на линията. Камерите се фокусираха върху четиримата участници в спешната среща.

— Здравей, Брус! — каза Мартин с бащинско изражение. — Хубаво е, че отново те виждам. Само бих искал обстоятелствата да не бяха… толкова критични.

Тъкър затвори очи за миг.

— Помолих Дон да организира тази конференция, за да обсъдим искането, което отправи сутринта.

Тъкър се наведе напред, опря лакти на махагоновата маса и сключи пръсти. Беше се събудил рано в стая на втория етаж на американското посолство, изтерзан от чувство за вина. Той бе допуснал да отвлекат Моника под носа му, докато стоеше на десетина метра от нея и разговаряше с Бейн. Изтезавайки Уилям Гибънс, терористите вероятно бяха научили, че Моника знае половината парола за „Файъруол“, а Брус Тъкър — другата половина. Когато са разбрали, че наоколо гъмжи от агенти на ЦРУ, не бяха рискували да влязат в открита конфронтация, като отвлекат и двамата. И сега го примамваха, използвайки Моника като стръв. Обещаваха му да я освободят, ако той им каже другата половина на паролата. Освен това го бяха уведомили, че ще изтезават Моника всеки ден, докато Тъкър не изпълни желанието им, или тя ще умре от болки, каквито човек не би издържал и седмица. Ето защо той незабавно поиска помощ от ЦРУ да приеме условията, но да следва терористите, докато измисли начин да избегне капана, който му бяха приготвили.

— В момента „Файъруол“ е в безопасност — каза Мартин. — Терористите не могат да проникнат в системата без твоята половина от паролата. Настояваме да ни я кажеш, за да се опитаме да елиминираме тайната задна врата във „Файъруол“.

Джеф Хърш обясни, че анализаторите от ЦРУ и АНС ще потърсят буквено-цифровата комбинация сред милиардите редове от програмите, бързо ще стеснят кръга, ще премахнат тайната програма, инсталирана от Мортимър Фокс, и ще обезопасят най-важния американски канал за комуникации. Извършването на такова търсене и отстраняването на програмата на Фокс, без да бъдат повредени другите аспекти на кодиращата система, щеше да трае поне няколко дни.

— Ще получите паролата — отговори Тъкър. — Но в замяна трябва да ми осигурите спускане на няколко километра от мястото в северна Либия, посочено от терористите.

— Това е самоубийство, Брус — каза Мартин. — Но сме готови да го направим, след като учените блокират паролата за тайния достъп. Не мога да рискувам да те заловят и пречупят и да се доберат до „Файъруол“, преди да сме затворили вратата. Ровенето там от неподходящи хора само за няколко дни може да причини невъобразими щети на мрежите ни, да не говорим какво би се случило, ако се доберат до кодовете за изстрелване.

Тъкър се облегна назад и поклати глава.

— Няма да има сделка, сър. Дотогава Моника ще бъде мъртва. Терористите твърдят, че тя ще умре скоро от изтезанията. Те знаят, че ще се опитаме да блокираме достъпа на базата на моята половина. Ясно им е, че паролата е валидна само за ограничено време.

— И ще те използват! — възрази Хърш. — Отиваш право в ръцете им!

— Всеки капан може да бъде обърнат — отговори Тъкър. — Искам шанс да го направя. Знам, че мога да отида там и да спася Моника.

— Откъде си толкова сигурен? Ти оплеска нещата във Ватикана — подхвърли Хърш.

Тъкър започваше да го мрази.

Мартин се намеси, преди Тъкър да има възможност да отговори.

— Брус е под огромно напрежение, Джеф. Онова, което е преживял, се е случвало и с най-добрите от нас в един или друг момент от кариерата ни.

— Имам план, господа — каза Тъкър. — Каквито и да са последиците, ще бъде застрашен само животът на Моника Фокс и моят, но не и системата „Файъруол“.

— Чух плана, сър — обади се Бейн, който бе разговарял откровено с бившия си колега от ЦРУ, преди да започне видеоконференцията. — Тъкър поема целия риск и може да успее. Но ако нещо се обърка, рискът за „Файъруол“ ще бъде елиминиран.

— Добре, Брус — след минута мълчание каза Мартин. — Да го чуем.

Тъкър им обясни плана си.

— Готов си да рискуваш толкова много заради нея? — учуди се Мартин.

— Тя е мой принципал, сър. Дължа й поне опит да направя. Или да умра.

— Но рискът не е сто процента твой — намръщи се Мартин. — Първо трябва да те закараме със самолет до Либия и да се надяваме, че няма да ни засекат с радар. После, ако планът ти успее и спасиш Моника Фокс, ще трябва да изпратим хора да ви измъкнат.

— Точно така, сър.

— Във вражеска държава.

Тъкър бе мислил и по този въпрос.

— Бил съм морски пехотинец, сър. Има начини да се стигне до такава цел, без врагът да разбере, че си влязъл.

— Кога за последен път си извършвал такова проникване във вражеска територия, Брус? — след кратка пауза попита Мартин.

— Преди петнайсетина години, но съм го правил много пъти и не съм забравил как става. Все едно да караш велосипед, сър — усмихна се Тъкър, но неговата усмивка остана единствена.

— Трябва да обмислим и един друг фактор — обади се Бейн.

— Какъв, Доналд? — попита Мартин.

— Моника Фокс знае половината парола. Тъкър твърди, че неговата половина се състои от десет знака — цифри и букви.

— Накъде биеш? — нетърпеливо попита Хърш.

— Въпросът е там, че не сме сигурни след колко време Моника ще им каже паролата, докато я изтезават. Компютрите могат да разбият код от десет знака за няколко дни. Това означава, че докато ние се опитваме да използваме половината парола на Тъкър да блокираме вратата, терористите ще се мъчат да я разбият. Те очевидно са се примирили с факта, че не могат да отвлекат и двамата, затова са предпочели по-слабия, Моника, и са хвърлили жребия, оттегляйки се извън обсега ни с надеждата да я накарат да признае и после да разбият кода, преди ние да блокираме вратата. Освен това искат да примамят Брус, за да увеличат шансовете си. Но мисля, че той може да промени това и да увеличи нашите шансове.

— Съжалявам, че в случая ще се покажа като адвокат на дявола — рече Хърш, — но се опасявам, че цялата работа ще има обратен ефект. Страхувам се, че въпреки храбрите си усилия Тъкър ще бъде заловен и пречупен. Либийците ще разполагат с пълната парола, преди ние да успеем да обезопасим „Файъруол“. Моля ви, не забравяйте факта, че те разкриха местонахождението си. Това означава, че мястото ще бъде строго охранявано и сам човек няма да може да проникне лесно.

— Те не държат Моника там, сър — каза Тъкър.

— Защо мислиш така? — попита Мартин.

— Не са толкова глупави, че да ни кажат къде я държат, защото можем да изстреляме ракета „Томахоук“ и да ги взривим, преди да научат половината парола.

Мартин и Хърш се спогледаха, после директорът на ЦРУ се обърна към камерата и каза:

— Уместна забележка.

— Тогава къде мислиш, че я държат? — попита Хърш.

— Това трябва да разбера.

— Като влезеш право в капана им? — попита Хърш.

— Като го обърна, пречупя похитителите и открия мястото.

— Ами ако това място е на стотици или дори хиляди километри?

— Тогава ще поискам да ме закарате там със самолет.

— Чакайте, господа — намеси се Бейн. — Има по-директен път.

Всички погледи се насочиха към него.

— Според мен терористите са помислили за всичко, освен за свръхмодерната ни сателитна технология за шпиониране. Покриваме Европа и всички държави с престъпни режими с точност до трийсет сантиметра. Ако терористите са извели Моника Фокс от Италия с частен самолет — в момента хората ми проверяват това с местните власти на летището, — тогава би трябвало да можем да разберем накъде са излетели и ако още не са стигнали до вражеско въздушно пространство, да ги засечем и принудим да се приземят.

Тъкър почувства прилив на надежда.

— Само трябва да съгласувам действията ни с Националния център за дешифриране на сателитни изображения и да ги накарам да проследят целия въздушен трафик от Италия. Ако предположим, че са излетели час след отвличането, ще можем да определим мястото на приземяването им и дори да ги проследим на земята, за да разберем къде са я отвели.

— Но откъде знаете, че не я държат в Италия? Може би либийската следа е само отклоняване на вниманието, нещо, с което да ни ангажират, докато разбият кода с паролата на Моника.

— Инстинкти, сър — отговори Бейн. — На тяхно място щях да се опитам да я отведа колкото е възможно по-далеч от Италия и после спокойно да я пречупя. Може да е в Либия, а може и да не е, но съм сигурен, че не е в Италия или друга страна, където имаме агенти. Последното, което в момента терористите биха допуснали, е на вратата им да похлопат тълпа американски агенти, както направихме в Неапол. Те са напуснали Италия, сър, и според мен по най-бързия начин — по въздуха.

Мартин погледна Хърш, който поклати глава и каза:

— Ще вложим твърде много усилия в ситуация, която по същество е овладяна, стига господин Тъкър да каже паролата. Аз съм против да правим нещо повече, защото може да предизвикаме международна криза, ако стане провал през етапите на проникване и извеждане.

Тъкър изведнъж осъзна защо името на Хърш му се бе сторило познато, когато го чу сутринта.

— Неприятно ми е да повдигам този въпрос, господа, но трябва да обмислим още един фактор.

Хърш въздъхна дълбоко и поклати глава.

— Сега пък какво има, господин Тъкър?

— Притежавам пълно копие на досиетата на Мортимър Фокс, от които ви дойдох извадки. Смятам по един или друг начин да си осигуря съдействието ви за спасяването на моя принципал.

— Не можеш да изнудваш правителството на Съединените щати! — извика Хърш и размаха заканително пръст срещу камерата.

— Ще правя каквото смятам за необходимо. Между другото, господин Хърш, и вие сте в списъка.

Хърш погледна Мартин, после камерата.

— Моля?

— Мортимър Фокс изглежда си е падал по вас, защото един от най-големите файлове в директорията носи вашето име.

Настъпи мълчание и Тъкър би се заклел, че непроницаемото лице на Рандолф Мартин едва не разцъфна в подигравателна усмивка. Бейн срита Тъкър под масата. Двамата се бяха питали как ще реагира Хърш, когато чуе това.

— Н-нямам представа за какво…

— Мръсотии, господин Хърш. Много мръсотии… ваши. Говоря за скандални факти, които биха съсипали кариерата и личния ви живот и още утре може да бъдат публикувани на първа страница във „Вашингтон Поуст“.

— Лъжеш! — каза Хърш.

— Мислите ли?

Отново настъпи мълчание, после Хърш изключи звука, за да обсъди въпроса с Мартин.

— Ето каква сделка ще предложа на президента, Брус — след минута каза Мартин. — Ще те закараме до целта, ще изпълним инструкциите ти и после ще те изтеглим, когато поискаш. Като предпазна мярка ще поставим стандартна капсула с отрова в устата ти, в случай че те заловят. Освен това ще се погрижим да ти осигурим сателитно покритие, за да увеличим шансовете ти за успех, както предложи Доналд. В замяна искаме незабавно да ни кажеш твоята половина от паролата за тайния достъп и да ни дадеш джентълменска дума, че няма да публикуваш досиетата в пресата и след завръщането си ще ни ги предадеш.

— Веднага ще ви кажа паролата, сър, но няма да ви дам досиетата, когато се върна.

— Защо? — попита Хърш.

— Какво ще ви попречи да убиете мен и принципала ми, щом предам досиетата, сър? Те ще бъдат застраховката за живота ни, след като спася Моника. Файловете чрез таймер ще бъдат изпратени на пресата, ако лично аз не спра процеса.

— А ако не се върнеш не по наша вина? — попита Хърш, който изведнъж се разтревожи повече за досиетата, отколкото за кодовете за изстрелване. — Мисията е рискована. Тогава какво ще стане?

Тъкър бе помислил и за това, защото знаеше, че изкуственият интелект е настроен на двуседмично броене.

— Ще кажа на Доналд Бейн как да спре изпращането на досиетата до пресата, но едва след като ме спуснете близо до мястото, посочено от терористите.

— Това не е равносилно на предаване на досиетата, господин Тъкър.

Брус сдържа самодоволната си усмивка.

— Това е най-изгодната сделка, която можете да постигнете. И ако ни оставите на мира, когато се върнем, досиетата никога няма да видят бял свят.

Мартин и Хърш се спогледаха.

— Добре — каза директорът на ЦРУ. — Ще се свържа с теб, след като получа одобрението на президента за тази операция.

— Докато разговаряте с президента, може би ще искате да споменете, че и неговото име е в досиетата — каза Тъкър.

— Господи, Брус! — възкликна Мартин.

— Съжалявам, сър. Не съм ги създал аз.

— Ще се обадя след час.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — рече Тъкър. — Времето на Моника изтича.