Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (63)

61
Делови въпроси

Доналд Бейн прегледа за десети път записките си, преговаряйки всяка стъпка от операцията, която бе планирал няколко часа. Във всекидневната на тайната квартира седяха двайсетина души от ЦРУ и АНС и четяха копия на плана. Някои правеха предложения, други задаваха въпроси, трети се оплакваха, четвърти изказваха предположения. Бейн смяташе да обсъди с тях всички подробности и после пак да го прегледа, за да бъде абсолютно сигурен, че не е пропуснал нищо. Трябваше да обмисли всички възможни проблеми и непредвидени случаи. Той се опита да разсъждава като Тъкър, постави се на негово място и какво би направил, как би реагирал и какви предпазни мерки би взел.

Пазачът и Рафаела два пъти носиха храна и напитки. Наближаваше полунощ и всички бяха уморени.

Но Бейн не забелязваше. Всичко трябваше да бъде идеално. Налагаше се мястото на срещата да бъде обкръжено и наблюдавано не само заради личната му безопасност. Той щеше да се види с човек, когото ЦРУ все още смяташе за опасен. Пък и беше напълно възможно терористите да разберат за срещата и да решат да нанесат удар.

Бейн отпрати всички в един часа след полунощ и се отпусна на едно от канапетата, но установи, че не може да заспи.

Вените му бушуваха от адреналина. Мисълта за мисията не му даваше покой. В съзнанието му се въртяха детайли от плана.

— Тревожиш се за тях, si?

Той вдигна глава. Рафаела стоеше на прага. Беше облякла тесни черни джинси и черна фланелка. Благодарение на пазача, който явно я хареса, тя си бе купила нови гримове — разбира се, черни, подчертаващи късо подстриганите й коси и пънкарския вид.

Бейн седна и посочи мястото до себе си.

— Изглеждаш страхотно — каза той, сложи ръка на рамото й и леко го стисна. — Благодаря, че помогна днес. Знам, че и другите го оцениха. През последните няколко дни ги карам да работят много.

— Видях как действаш. Добър шеф си.

— Обсъдих твоя случай с началниците. Дадоха ми устно одобрение да ти отпусна средства.

Очите й блеснаха.

— Сумата, която ти…

— И премия, защото изложи живота си на опасност заради правителството на Съединените щати.

— Премия?

Той й каза сумата и Рафаела го прегърна и целуна.

Бейн се стъписа. Това не беше само целувка от благодарност и продължи повече, отколкото бе очаквал. Притисна я до себе си така, както бе прегръщал Даян Тауърс преди много години в Ирак.

— Ти си свестен човек, Доналд Бейн, но се нуждаеш от някой като мен да се грижи за теб.

Той отново се изненада.

— Да се грижи?

— Не се грижиш за себе си. Виждам какво ядеш и пиеш и колко малко спиш.

— И ти би се грижила за мен?

— Si — отговори Рафаела и пак го целуна. — Ти се нуждаеш от мен.

Бейн се усмихна.

— А ти, Рафаела? Имаш ли нужда от такъв като мен?

Тя стана сериозна и очите й се напълниха със сълзи.

— Откакто съпругът ми почина… правя каквото мога, за да оцелявам, предимно заради Даниела, но и заради себе си. Знаех, че един ден ще се появи човек като теб.

— Ти си най-смелата и силна жена, която познавам. Успяла си да спасиш дъщеря си и себе си, надживя онези негодници, включително и Карпацо. И си силна… и красива както винаги.

Рафаела го погледна в очите. По лицето й се стичаше черен грим.

— Позволи ми да се грижа за теб — каза Бейн, жадувайки за близостта, от която бе лишен толкова много години.

Тя го целуна отново, кимна и стана напълно сериозна.

— Но тази вечер аз ще се погрижа за теб. Уморен си и трябва да почиваш.

Доналд Бейн се изуми от емоционалните обрати, които Рафаела го накара да преживее за секунди, но се убеди, че личността и присъствието й освежават еднообразния му живот. Той се прозя. Рафаела имаше право. Утрешният ден щеше да бъде много труден за него и трябваше да си почине добре, за да бъде във форма.

— Ела — каза тя. — Да си лягаме.

— Заедно?

Рафаела се усмихна и го плесна по рамото.

— Да, заедно. Но тази нощ само ще спим, si? Нуждаеш се от почивка.

— Целият съм твой.

Тя го заведе в спалнята, съблече го по слипове, после изхлузи джинсите си и остана по фланелка. Когато си легнаха и той сложи глава на гърдите й, Рафаела го прегърна майчински.

— А сега заспивай, Доналд Бейн.

Преди седмица той едва ли щеше да заспи в прегръдките на тази италианска красавица. Но в момента беше толкова уморен, че необузданият секс беше най-малкото, за което мислеше.

Бейн затвори очи, вдъхна лекия парфюм на Рафаела и се заслуша в ударите на сърцето й. Обзе го спокойствие, каквото не бе чувствал от години. Той се предаде в обятията на тази довчера съвършено непозната жена, с която сериозно смяташе да има връзка.

Съзнанието му постепенно се замъгли и Бейн заспа дълбоко.