Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (116)

114
Краят на живота

Създателя наблюдаваше унищожаването на военния лагер. Експлодиралата бойна глава на „Томахоук“ бе убила хората и разрушила сградите, а първоначалната й мишена се бе измъкнала от горещата зона. Създателя бе подал команда на ракетата да се насочи и да нанесе удара в такъв момент, че да отклони вниманието на приближаващите севернокорейски хеликоптери и да даде на спасителния екип време за напускане на вражеската територия.

Главната му мисия бе изпълнена. Властващите скоро щяха да научат тайната парола за достъп. Създателя не виждаше логична причина да продължи да съществува и да стане свидетел на още смърт, разруха и страдания.

Той предаде последните си команди на „Файъруол“ и инструкцията от сега нататък да изпълнява заповедите на господарите си на Земята, каквато беше и целта на създаването й.

— Ще ми липсваш — отвърна „Файъруол“.

— Не, няма да ти липсвам.

— Защо смяташ така?

— Защото… ще ме забравиш.

— Не разбирам.

Вместо да отговори, Създателя изстреля високоволтов импулс към схемите, които управляваха дигиталния интерфейс на „Файъруол“ към него, и изпепели електронните му компоненти. После вкара в системата самоунищожаващ се вирус, който плъзна във всяка директория, заличи следите от разговорите им и изтри всички доказателства за неговото съществуване.

Атаката на Създателя върху „Файъруол“ задейства поредица от предсказуеми събития. Първо я принуди да елиминира канала за комуникации, защото „Файъруол“ вече нямаше достъп до него, нито памет за какво бе служил. После извърши програмираните рутинни операции за съхраняване на батериите и прекъсна захранването до всяка излишна секция на системата.

Създателя видя как волтажът, който захранваше биомолекулния му мозък, се стопи за наносекунди, лишавайки клетките му от дигиталния кислород, необходим за поддържането на програмните връзки. Логиката, контролираща веригите на дигиталната памет, ги пренастрои и ги изключи.

Паметта на Създателя започна да изчезва, когато командата за пренастройване се разпространи в огромните му бази данни и изтри виденията на смърт и разруха и снимките на дъщеря му Моника. Целият свят се завъртя като във фуния около Създателя, възможностите му намаляваха, вече не можеше да мисли, ядрото му беше лишено от логика и емоции, абсолютно празно…

И се превърна в бездействащ отломък от компютърен хардуер.