Колин Фалконър
Пътят на коприната (91)

89

На следващата сутрин отново се представиха в покоите на Мяо-йен. Очите на Уилям бяха хлътнали от изтощение. От вълнение не можа да спи и прекара цялата нощ в редене на молитви на благодарност и молби. Жосеран също не можа да спи. Чувстваше се раздвоен. Изглежда, бяха постигнали успех, който надминаваше всичко, което си бяха представяли, въпреки това доводите, които чу по време на религиозния спор, хвърляха сянка върху душата му.

Подобни богохулства беше невъзможно да бъдат изречени на висок глас в християнския свят; такова открито обсъждане беше невъзможно. Различните възгледи и философии разклатиха вярата му по-силно от всякога. Може ли изобщо някой човек да разгадае Божия промисъл? Пред лицето на толкова много теории и мирогледи как човек би могъл да е сигурен, че е стъпил на абсолютната истина?

Мяо-йен ги очакваше, седнала на копринено килимче. Тя сведе глава при влизането им за поздрав. Поздравиха я на свой ред и седнаха с кръстосани крака. Една от прислужниците й донесе купички със сливов чай и ги постави на покрита с черен лак маса между тях.

— Кажи й, че днес ще я науча как се изповядваме — каза Уилям.

Жосеран предаде думите му, като наблюдаваше лицето на момичето и се чудеше какво ли се крие зад черните й очи.

— За мен е чест да науча за изповедта — каза му Мяо-йен. — Но първо трябва да ви поздравя. Чух за победния ви час в павилиона на императора.

— Вашият баща изглеждаше много доволен от нас — каза Жосеран.

Любопитна усмивка.

— Той беше много доволен от всички.

— Но той ни увери, че най-много е харесал нашата религия.

Мяо-йен продължаваше да се усмихва.

— Така ли ви каза?

— Точно така.

Тя се обърна и зарея замечтан взор към езерото. Жосеран чу дращенето на върбова метла навън в двора.

— Вие не разбирате баща ми — най-накрая каза тя.

— Какво не разбираме?

— Какво говори тя? — поиска да научи Уилям. — Винаги ли трябва така да ме дразниш, тамплиере?

— Не съм сигурен какво има предвид.

— Не се опитвай сам да й обясняваш религията — предупреди го Уилям. — Няма да допусна да я заразиш с твоите ереси.

— Много добре, ето какво ми каза — отговори Жосеран. — Хвърли съмнение върху победата ни пред императора вчера.

— Но ти сам си чул решението му, лично от него!

— Тя внушава, че думите на императора се различават от намеренията му. Няма за пръв път един крал да се преструва за своя изгода.

Мяо-йен отклони поглед от прозореца отново към тях.

— Всички мислят, че са победителите в този спор. Знаехте ли го?

Жосеран пое дъх.

— Не вярвате наистина, че той ще се изолира от своите съюзници в двора си, нали? Обсъждането е било просто способ да ви изправи един срещу друг. Моят баща е всичко за всички. Казах ви го. Това е разковничето на силата му.

— Но той каза, че най-много истинност открива в нашата религия.

— Когато е с тангутите, той следва пътя на Буда; с мохамеданите е поддръжник на правата вяра. За Мар Салах той беше закрилник на Исус. Той прави и казва онова, което е политически изгодно да се направи или каже.

— Какво говори тя! — почти извика Уилям.

Мяо-йен изчака със сведен поглед, докато Жосеран преведе думите й на монаха. Лицето на Уилям стана пепеляво, еуфорията, която цяла сутрин го беше държала, се изпари напълно.

— Тя хитрува злонамерено — каза той. — Не й вярвам.

— На мен ми звучи по-смислено, че Хубилай си играе с нас поради политически причини, отколкото внезапния ни разговор.

— Не вярвам! — отсече Уилям, но Жосеран виждаше, че ужасната истина вече беше стигнала до него.

— Може и да си прав. Това е само нейното мнение.

— Но ти й вярваш.

Жосеран не отговори.

Уилям скочи на крака. Ръцете му трепереха.

— Аз съм пратеник на самия папа! — извика. — Той не може да си играе така с мен!

И излетя от стаята.

След като си отиде, Жосеран се обърна към Мяо-йен.

— Страхувам се, че днес няма да има урок.

— Хиляди извинения. Но е по-добре за вас да проумеете играта, която баща ми играе, дори и да не знаете всички правила.

— Да, господарке — той се почуди дали императорът е наясно, че тя ще му каже истината, или Мяо-йен сама е решила да го направи.

И така, помисли си той, великата ни победа от вчера е била само привидна. Да се преговаря с тези татари, е като да се мъчи човек да улови дим в юмрука си.

Погледна в очите на принцесата, които приличаха на очи на кошута, и се почуди какво още ще научи от това странно създание. Тя дали ще поиска да е наш съюзник, или търси само да ни измъчва със собствената ни глупост?

Лодката за удоволствия се носеше по езеро с кадифена красота, лъскаво като въглен, изпъстрено със светлината на фенерите от пагодите по протежение на брега. Нощта беше хладна и ухаеше на жасмин. От кабината Мяо-йен виждаше целия град, лакираните плочи на дворците и храмовете блестяха под растящата луна.

Лежеше по гръб върху копринени килими, гола, само с малките копринени чехли на краката си. Тялото й имаше цвят на алабастър и ухаеше на парфюмираните масла от банята й.

При главата й коленичи прислужница. С десния си палец натисна Мястото на стоте срещи, за да освободи напрежението в тялото й. После използва и двата си палеца и насочи вниманието си към Залата на отпечатъка между веждите, преди да ги плъзне към най-високия янг при мекото слепоочие, където долови лекия й пулс.

Опитните й палци продължиха към Езерото на вятъра при по-ниския край на тилната кост, после щипна кожата на тила, запритиска надолу към двете дзян дзин аку точки в силните мускули на раменната ямка.

На тавана на кабинката с водни бои бяха изрисувани цветя и планински пейзажи, неземен свят от облаци и върби. Мяо-йен имаше чувството, че се рее сред тях.

С върховете на пръстите си масажистката започна да масажира гладките й ръце, концентрираше натиска върху Вътрешния проход, над лекото издигане на китката, Вратата на духа под лакътната кост, притисна силно в Съединението на долините; натиск — отпускане, натиск — отпускане, докато принцесата не простена високо, защото усети как натискът се натрупва между очите й и внезапно и чудодейно изчезва.

Премина към краката, избегна тройното ян пресичане, защото добрата масажистка не би възпламенила сексуалните копнежи на една девица.

Мяо-йен се претърколи омаляла по корем. Масажистката премина с пръсти към Подскачащия кръг, с кокалчетата на свития среден пръст притисна силно копринената седловина под десния и левия бут, чу как момичето ахна и захапа ръката си от внезапната болка.

Завърши с известен брой притискания с двете длани по нежната извивка на гръбнака, като използваше възглавничките в основата на ръката си. Очите на Мяо-йен сега бяха затворени, тялото й отпуснато, устните й полуотворени.

Масажистката се изправи, работата й беше приключила. Тя огледа тялото на момичето с преценяващия поглед на по-възрастна жена. Завидя на стегнатите мускули и уханната кожа. Тя ще е съвършеното бижу за някои китайски принц, помисли си масажистката.

А най-хубавото беше, че притежаваше прекрасните тайни на чехъла.

Уилям лежеше в мрака на третия час от денонощието и слушаше подигравателните шумове на града, вика на мохамеданите, призоваващ езичниците към тяхната джамия, и бумкането на гонговете на идолопоклонниците, докато тръгват из тъмните улици. Заобиколен беше от неверници, агне сред песове от Ада. Усети товара на задачата си, великия договор, който Бог беше сключил с него — да донесе словото му тук, на края на света.

Очите го боляха от безсъние, но мускулите и нервите му бяха опънати като тетива на лък.

Затвори очи и си припомни сладките пудри и уханните чайове на новата си ученичка, чу отново приплясването на водата на езерото около павилиона й, странната музика на катайската лютня. Шумоленето на коприната, вездесъща и пронизителна като гръм.

Стана от леглото и коленичи на пода, опита се да съсредоточи сърцето си върху молитвата. Ръцете му се разтрепериха.

Разкъса расото си от раменете, докато не провисна до кръста и затърси в мрака камшика. Намери го, скрит под леглото. Започна да се бичува по гърба с огромно настървение, защото най-голямата победа на неговата вяра беше поставена на карта, дано само имаше сила.

Или щеше по свой начин да накара своя Господ отново да страда?