Колин Фалконър
Пътят на коприната (58)

56

Едноокия посочи на север.

— Огнените планини — каза той.

Поредица от червени била се простираха към хоризонта, докъдето поглед стигаше. Дерета от безброй реки прорязваха повърхността им, изсечени огнени шарки в червената глина. През маранята на следобеда планините наистина изглеждаха като обхванати от пламъци.

И въпреки всичко най-тежката част от прехода през пустинята тепърва им предстоеше.

Жосеран предпочиташе да върви в сянката на камилата си, отколкото да търпи постоянното друсане на дървеното седло и неумолимия пек на слънцето. Чу как Уилям пъшка зад него.

— Чуден ден за разходка, братко Уилям.

— Агонизирам.

— Състояние, което Бог високо цени. Един ден ще те провъзгласят за светец. Тогава тези страдания ще са без значение.

— Не ми се подигравай, тамплиере.

Жосеран почти го съжаляваше. Лицето на монаха беше покрито с мехури от слънцето, брадата му беше сплъстена, а плътта на лицето му се беше стопила, жегата, изтощението и благочестивостта взимаха своята дан.

— Не исках да ти се подигравам.

— Опасявам се, че сгреших, като ти поверих живота си.

— Нали още си жив? Не забравяй кой те спаси в ония проклети планини. Макар още да чакам дума за благодарност.

— Оживях по Божия воля. Може би, Той иска аз да съм инструмента за твоето спасение. Макар да виждам, че се съпротивляваш всеки път. Ти престъпи думата си. Каза, че ще изповядаш греховете си пред мен снощи.

— Греховете ми ще почакат.

— Къде ходихте с татарската вещица?

— Искаше да ми покаже рисунките, които последователите на Боркан са оставили в една пещера.

— Мърсувал си с нея, знам! Дръж се настрана от вещицата, тамплиере! Жената е врата към Дявола, пътека на слабост, ухапване от змия.

— Защо тогава Бог е създал Ева, свещенико?

— Ева е била създадена, за да се продължи родът ни и да се грижи за децата ни и нашите домове. Освен това е била създадена като изкушение за нашата святост. Всяко зло на света се проявява чрез жената.

— Ти така ли мислиш, братко Уилям? Защото на мен ми се струва, че то се проявява чрез мъжете. Не съм виждал жени да съсичат деца и други жени, виждал съм да го правят мъже. Дори мъже с кръстове, пришити на наметалата им.

— Ако тези жени и деца, за които говориш, са сарацини, тогава ще знаеш, че папата издаде специално разрешение за онези, които освобождават света от неверниците. Нарича се малецид, избиване на злите. Следователно това деяние не е грях. Но ние не говорим за греха на жестокостта. Ние говорим за греха на похотта.

— Похотта не ми се струва голямо прегрешение, когато човек е виждал изкормени хора с изтекли вътрешности. В Библията не е ли казано „Не убивай“?

— Ти да не искаш да спориш с мен по въпроси от теологията, тамплиере? Чуй ме внимателно, човек невинаги може да е милостив. Не прогонва ли Бог търговците от храма? Не е грях да отървеш света от греха.

— Познавам греха, когато го видя. Знам, че е грях, когато човек съсича друг и продава децата му в робство, независимо дали жертвите са франки или сарацини. И как едно бебе може да е зло? Родило се е в мохамеданска вяра по Божия воля, нали? Ами християнският рицар, който отсича главата на бебето, след като е изнасилил майка му и е съсякъл тялото й? Той направо в Рая ли отива? Това ли са справедливостта и истината Божия?

Жосеран дръпна здраво въжето на камилата и се покатери на врата й. Издърпа се и се настани на коравото дървено седло. Предпочиташе изтезанието на слънцето и друсането върху гърба на камилата пред възгледите на благочестивия.